ЕВРОПЕЙСКА ФАРМАЦИЯ - Фармация от Румъния
Маг. фарм. Асена Стоименова, петък 25 август 2006 - 00:00:00
С двадесет милионното си население и увеличената покупателна сила, румънският фармацевтичен пазар крие много потенциал и става все по-привлекателен за чуждестранните фармацевтични производители. Оценен е на 1.2 милиарда евро за 2005 година, като 3/4 от продажбите се реализират от аптеките. Около 75% от пазара се доминира от вносни лекарствени продукти. В Румъния, законодателните промени в лекарствения сектор започнаха по-късно, но протичат по-ефективно и приложението им се контролира. Законът за лекарствата се обнародва през 2000 година (в България - през 1995 година), а националната лекарствена политика на Румъния е приета през същата година (у нас все още няма такава). При ценообразуването на лекарства се прилага регресивна схема, подобна на тази в България, фиксираща само пределните надценки на участниците в ле-карствоснабдителната верига. През последните години, румънското фармацевтично законодателство претърпя значителни промени и през 2005 година за пореден път бе хармонизирано с европейските практики. Добрата Производствена Практика за лекарства стана задължителна през 2004 година, което доведе до намаляване на броя на местните производители на лекарства от 71 до 31, а много от оцелелите производители се фокусират върху румънския пазар и поради невъзможността си да инвестират в нови технологии, пропускат шансовете за реализация на международния фармацевтичен пазар. В Румъния фармация се изучава в два факултета, като всяка година общо се дипломират 550 фармацевта. Входящият изпит в университетите е тест по ботаника, органична или неорганична химия. Обучението по фармация е с продължителност 4 години и половина, с половин година аптечна практика. За да се дипломират, студентите по фармация трябва успешно да положат изпит в три части:
• тест с въпроси от различни области на фармацевтичната наука
• практически изпит върху технология на лекарствата, фармацевтичен анализ и фармакология
• дипломна работа
Продължителното следдипломно обучение на румънските фармацевти се организира от фармацевтичните факултети и асоциацията на румънските фармацевти. Всеки румънски фармацевт трябва да събере 40 кредит точки в рамките на едно календарна година. С финансовата подкрепа на правителството на САЩ, фармацевтичния факултет предлага 60 курса за следдимпломно обучение на фармацевтите в рамките на проекта (консултации в областта на контрацепцията и полово предавани болести) и полага основите на първия лекарствен информационен център в страната. Собствеността на аптеките не е ограничена, подобно на ситуацията у нас. Но откриването на нови аптеки е ограничено по демографски критерии - една аптека на 3 000 жители в Букурещ, една аптека на 3 500 жители в областните градове и на 4 000 жители в останалите градове. Изключение от това правило са аптеките в големите търговски центрове и слабо населените места. Не е задължително фармацевтите, работещи в аптеката да са наети по трудов договор. Важен момент от развитието на фармацевтичния сектор в Румъния е появата на аптечните вериги, собственост на повечето от които са търговци на едро с лекарства. В Румъния има около 1 50 аптечни вериги, а най-малката верига се състои от 4 аптеки. Във веригите са организирани около 1 500 аптеки. Персоналът им обхваща 1 5 000 души, 3 500 от които са с фармацевтично образование. Повечето от аптечните вериги са възникнали като поделения на търговци на едро с лекарства и в последствие са се отделили като самостоятелни обекти.
Според наскоро проведено проучване в страната има 4 500 аптеки, а броят на дипломираните фармацевти не надвишава 8 500, от които 1 000 фармацевта са наети в индустрията, болници и научно-изследователс-ки центрове. Според действащото законодателство са необходими 2 фармацевта за аптека, която има работно време до 8 часа. Около 30% от румънските аптеки имат удължено работно време, което изисква наемането на 3 фармацевта, а около 10% от аптеките са денонощни, което задължава присъствието на 4-ма фармацевти. Това означава, че ако се прилага законодателството и има контрол върху приложението му, в търговията на дребно не достигат 2 000 фармацевта. Всичко това води до високо заплащане на специализирания персонал, както и до голям брой аптеки, които не покриват нормативните изисквания.
Най-засегнати са независимите аптеки, които не могат да предложат конкурентно заплащане като това на аптечните вериги. Дефицитът на кадри е довел до затваряне на аптеки в малките населени места и струпване на аптеки в големите градове. Елементарни изчисления показват, че кризата за фармацевтични кадри ще се преодолее след около 4 години. Някои аптечни вериги спонсорират следването на студенти по фармация срещу ангажимент след дипломирането. Отново елементарни изчисления за броя на аптеките, което е нормативно разрешено, показват, че аптеките в Букурещ би трябвало да са не повече от 686, докато действителният им брой е 833, докато в някои селища населението дори няма достъп до аптека на разумно разстояние.
Как ли биха изглеждали тези прости сметки за българския аптечен сектор?
Маг. фарм. Асена Стоименова
Това са публикации за e-Club Pharmacist
( https://www.pharmclub.info/e107_plugins/content/content.php?content.44 )
Маг. фарм. Асена Стоименова, петък 25 август 2006 - 00:00:00
С двадесет милионното си население и увеличената покупателна сила, румънският фармацевтичен пазар крие много потенциал и става все по-привлекателен за чуждестранните фармацевтични производители. Оценен е на 1.2 милиарда евро за 2005 година, като 3/4 от продажбите се реализират от аптеките. Около 75% от пазара се доминира от вносни лекарствени продукти. В Румъния, законодателните промени в лекарствения сектор започнаха по-късно, но протичат по-ефективно и приложението им се контролира. Законът за лекарствата се обнародва през 2000 година (в България - през 1995 година), а националната лекарствена политика на Румъния е приета през същата година (у нас все още няма такава). При ценообразуването на лекарства се прилага регресивна схема, подобна на тази в България, фиксираща само пределните надценки на участниците в ле-карствоснабдителната верига. През последните години, румънското фармацевтично законодателство претърпя значителни промени и през 2005 година за пореден път бе хармонизирано с европейските практики. Добрата Производствена Практика за лекарства стана задължителна през 2004 година, което доведе до намаляване на броя на местните производители на лекарства от 71 до 31, а много от оцелелите производители се фокусират върху румънския пазар и поради невъзможността си да инвестират в нови технологии, пропускат шансовете за реализация на международния фармацевтичен пазар. В Румъния фармация се изучава в два факултета, като всяка година общо се дипломират 550 фармацевта. Входящият изпит в университетите е тест по ботаника, органична или неорганична химия. Обучението по фармация е с продължителност 4 години и половина, с половин година аптечна практика. За да се дипломират, студентите по фармация трябва успешно да положат изпит в три части:
• тест с въпроси от различни области на фармацевтичната наука
• практически изпит върху технология на лекарствата, фармацевтичен анализ и фармакология
• дипломна работа
Продължителното следдипломно обучение на румънските фармацевти се организира от фармацевтичните факултети и асоциацията на румънските фармацевти. Всеки румънски фармацевт трябва да събере 40 кредит точки в рамките на едно календарна година. С финансовата подкрепа на правителството на САЩ, фармацевтичния факултет предлага 60 курса за следдимпломно обучение на фармацевтите в рамките на проекта (консултации в областта на контрацепцията и полово предавани болести) и полага основите на първия лекарствен информационен център в страната. Собствеността на аптеките не е ограничена, подобно на ситуацията у нас. Но откриването на нови аптеки е ограничено по демографски критерии - една аптека на 3 000 жители в Букурещ, една аптека на 3 500 жители в областните градове и на 4 000 жители в останалите градове. Изключение от това правило са аптеките в големите търговски центрове и слабо населените места. Не е задължително фармацевтите, работещи в аптеката да са наети по трудов договор. Важен момент от развитието на фармацевтичния сектор в Румъния е появата на аптечните вериги, собственост на повечето от които са търговци на едро с лекарства. В Румъния има около 1 50 аптечни вериги, а най-малката верига се състои от 4 аптеки. Във веригите са организирани около 1 500 аптеки. Персоналът им обхваща 1 5 000 души, 3 500 от които са с фармацевтично образование. Повечето от аптечните вериги са възникнали като поделения на търговци на едро с лекарства и в последствие са се отделили като самостоятелни обекти.
Според наскоро проведено проучване в страната има 4 500 аптеки, а броят на дипломираните фармацевти не надвишава 8 500, от които 1 000 фармацевта са наети в индустрията, болници и научно-изследователс-ки центрове. Според действащото законодателство са необходими 2 фармацевта за аптека, която има работно време до 8 часа. Около 30% от румънските аптеки имат удължено работно време, което изисква наемането на 3 фармацевта, а около 10% от аптеките са денонощни, което задължава присъствието на 4-ма фармацевти. Това означава, че ако се прилага законодателството и има контрол върху приложението му, в търговията на дребно не достигат 2 000 фармацевта. Всичко това води до високо заплащане на специализирания персонал, както и до голям брой аптеки, които не покриват нормативните изисквания.
Най-засегнати са независимите аптеки, които не могат да предложат конкурентно заплащане като това на аптечните вериги. Дефицитът на кадри е довел до затваряне на аптеки в малките населени места и струпване на аптеки в големите градове. Елементарни изчисления показват, че кризата за фармацевтични кадри ще се преодолее след около 4 години. Някои аптечни вериги спонсорират следването на студенти по фармация срещу ангажимент след дипломирането. Отново елементарни изчисления за броя на аптеките, което е нормативно разрешено, показват, че аптеките в Букурещ би трябвало да са не повече от 686, докато действителният им брой е 833, докато в някои селища населението дори няма достъп до аптека на разумно разстояние.
Как ли биха изглеждали тези прости сметки за българския аптечен сектор?
Маг. фарм. Асена Стоименова
Списание №31 Юли 2006
Това са публикации за e-Club Pharmacist
( https://www.pharmclub.info/e107_plugins/content/content.php?content.44 )