З бави изследването на нова ваксина за онкоболни
Да се даде шанс за експериментално лечение на болни от рак в напреднал стадий с нова ваксина, поиска от здравния министър Гайдарски зам.-председателят на ПГ АТАКА проф. Станислав Станилов във времето за парламентарен контрол вчера. Той попита министъра защо половин година вече не разрешава изследването на ваксината Коули, която в други държави е дала сериозни резултати в късния стадий на онкозаболяванията. "Има ли намерение МЗ да разреши експерименталното използване на Коули и ще разпореди ли министърът в срок от един месец Изпълнителната агенция по лекарствата и Експертният съвет по клинична имунология да определят качествата на препарата", каза още Станилов. Става дума за т.нар.
състрадателно лечение. Създава се впечатление, че институциите разглеждат проблема единствено с оглед евентуални- печалба на фирмата производител и таят корупционни очаквания, отбеляза професорът.
Министър Гайдарски обеща ваксината Коули да бъде тествана и ако бъдат доказани лечебните й качества, да влезе в листата на онкомедикаментите.
в. Атака – стр. 4
Коалицията планира: Здравеопазване, но само на хартия
На пациентите им дойде до гуша да слушат за деня, в който няма да висят с часове пред кабинета на личния си лекар и ще получават точно това лечение и медикаменти, от които се нуждаят. В знак на протест част от тях спряха да ходят на лекар, други станаха още по-болни, трети обявиха бойкот на цялата система и отказаха да плащат
осигуровки. На докторите пък им втръсна да чакат здравната реформа с обещаната модернизация и масово се изнасят в чужбина заедно (или поотделно") с медицинските сестри. Останаха, разбира се, и малко ентусиасти, които се губят на мощния фон от некадърните, но алчни медици. Тъкмо тия, последните, обърнаха медицинската
помощ на търговия и взеха здравето на българина. Вече не е странен дори фактът, че на управляващите партии пък хич не им пука за това. Заради всичко това най-новите им и революционни идеи за промени в сектора естествено се разтвориха в потока от обещания и не задържаха вниманието на медиите.
Миналия уикенд в Хисаря съветът на тройната коалиция взе амбициозното решение да демонополизира здравното осигуряване, като позволи на частните фондове да се конкурират пряко с Националната здравна каса на пазара на медицински услуги. Тримата лидери обаче пропуснаха да запишат конкретни срокове и форми за реализация на идеята си - само я включиха в актуализираната си програма. След проточилите си дебати не стана ясно и дали ще има промяна в размера на здравната вноска, както и дали ще бъде въведен втори стълб на здравното осигуряване.
„Нищо ново под слънцето!", би коментирал всеки по-запознат с процесите в сектора. Сценарият е известен от декември 2007-а, когато кабинетът уж раздвижи заспалата система, премахвайки мораториума върху приватизацията на болниците. Отдавна обездвиженото здравеопазване обаче само премести патерицата от едната ръка в другата и отново изпадна в летаргия, защото освен отписването на въпросния текст от закона нищо не последва. Само нейде сред разпоредбите се мъдри един забранителен списък с имената на лечебните заведения, които няма да подлежат на продажба. До прилагането му обаче едва ли ще се стигне - не и преди коалицията да се размърда и не напише черно на бяло плана за раздържавяване заедно с конкретните условия и срокове за него. Да не говорим, че на никого не му е дошло наум да направи точна сметка за парите, които ще спечели (или ще загуби) държавата от приватизацията, какви са евентуалните рискове, които може да й се наложи да поеме.
В тази ситуация дори е излишно да се припомня, че страната още не разполага и с Национална здравна карта, която да каже в кои райони има прекалено много медицински персонал и неизползвани легла за оптимизиране и къде въобще липсват. Благоволението на депутатите очаква и Националната здравна стратегия заедно с амбициите си да превърне българското здравеопазване в европейско. Предвижда се също концесиониране на медицински дейности и публично-частно партньорство, но... отново само на хартия. Трябва да се създадат още гаранционен и солидарен фонд, за да се осигурят финансовата стабилност на здравната система и достъпът на всички социални групи... Как ще стане това ли? Всичко е въпрос на коалиционно въображение...
в. Банкер - стр. 19
Продавачи на живот
Десислава НИКОЛОВА
Приватизация на болниците е обещанието, което без изключение присъства в програмата на всеки нов екип в Министерството на здравеопазването.
То е основна част от ангажиментите във всяка правителствена програма. Като първа стъпка в тази посока, пак без изключение, се посочва раздържавяването (под някаква форма) на центровете за хемодиализа (процедура, при която в продължение на четири часа три пъти седмично апарат пречиства кръвта на пациенти с бъбреци без функция). Причината е проста -те са животоспасяващо звено от системата на здравеопазването, което има гарантиран бизнес. В момента тези центрове поддържат живота на близо 3000 българи. За сметка на това са дотам остарели и амортизирани, че скоро може да спрат работа.
Центровете за хемодиализа бяха споменати и в програмата за реформи, обявена след заседанието на лидерите на тройната коалиция миналия уикенд. В нея е предвидено приватизация, концесиониране или публично-частно партньорство за лечебните заведения. Точната схема, по която това ще става, засега не е ясна. Вече се знае обаче кои са кандидатите да поемат от държавата сигурния бизнес с поддръжката на хората, които имат увредени бъбреци. Бизнес, за който бюджетът ще им плаща 90 млн. лв. всяка година.
Готови за скок
Четири са световните компании, лидери в производството на апаратура, разтвори и медикаменти за диализнй центрове. Това са немските Presenilis и В. Braun, холандската Dutchmed и американската Baxter. Схемата на работата им е почти еднаква. Всички се стремят към затворен цикъл - произвеждат апаратурата, разтворите и предоставят лечението в собствени центрове. И четирите концерна имат свои фирми или представителства в България и от десетилетия снабдяват държавните клиники с апаратура и медикаменти. Затова е логично, че всички те не крият амбициите си да участват в раздържавяването на хемодиализните центрове.
„Още преди години изявихме желание да работим с поне 10 центъра и да ги обзаведем по стандартите на фирмата. В световен мащаб имаме 2100 собствени центъра, от които 1600 са в ЕС", казва инж. Илия Илиев, управител на „Фризениус медикъл кеър България". От три години компанията стопанисва частна диализна клиника в Албена, в която се лекуват само чужди туристи. Според неофициални източници Fresenius си е осигурила политическата подкрепа на ДПС при евентуалното раздържавяване на хемодиализите. По времето на правителството на НДСВ и ДПС представител на концерна в България беше „Алианс медика", в чиято управа участваха бивш зам.-министьр от ДПС, съпругата на депутат от същата политическа сила и дъщерята на тогавашния директор на „Пирогов" Спас Спасков. Впоследствие Frezenius преустанови контактите си с „Алианс медика", но според източници от бранша продължава да се ползва със закрилата на ДПС. „Много фирми и политически сили, както и здравната администрация, са търсили партньорство с нас. Нямаме нищо против, но искаме да бъдат чисти и прозрачни отношенията ни - некоректни сделки никога не сме приемали", твърди инж. Илиев.
Вторият специализиран в хемодиализата концерн - B.Braun, работи на българска земя чрез няколко търговски фирми. Техните представители обаче отказаха да коментират плановете си за евентуално участие в раздържавяването на здравни учреждения.
Третият европейски гигант в бизнеса - Dutchmed, е ветеран в сътрудничеството си с държавните хемодиализи. От 2003 г. той има в България две съвместни дружества с холдинга „Химимпорт", които са готови с проекти за приватизация, аренда, концесия или строеж на хемодиализни центрове. „Сумата, която сме готови да инвестираме в тази област, е в рамките на 25-30 млн. евро", отбелязва Цветан Ботев, член на управителния съвет на „Химимпорт" и управляващ на въпросните дъщерни фирми.
Желанието си за по-сериозно навлизане в България не крие и Baxter. Радослав Куновски, регионален мениджър на компанията, обяви пред „Капитал", че тя продължава да има интерес към инвестиции и в самата диализна дейност, но изчаква да се изясни моделът на работа с държавата. „Би трябвало да има национална здравна карта, която да определи къде и какви центрове са нужни, също - реално остойностяване на услугата и ясни правила: ще бъде ли приватизирана дейността и ще има ли възможност да се управлява от частни фирми. Можем да построим клиника, но трябва да имаме гаранция, че за всяка процедура ще се получава определена сума. А ние да покажем, че можем да управляваме ефективно. В противен случай нашите проекти остават висящи", коментира Илиев.
Капка по капка - 90 млн. лв.
Общата сума, която държавата плаща на 62-та центъра за хемодиализа годишно, е 90 млн. лв. Толкова са парите за 2008 г. и очакването е, че сумата ще е аналогична за раздържавените или концесионирани центрове в бъдеще. Макар че вече веднъж субсидията беше увеличена, отсега кандидат-партньорите са изчислили, че парите са недостатъчни, ако в заданието им ще влиза и обновяване на сградите и увеличаване заплатите на лекарите. „В момента държавата плаща по 135 лв. за процедура, като минимум 70 лв. отиват за лекарства и консумативи. С останалите се покриват заплатите на лекарите и сестрите, режийните разходи, амортизацията на апаратурата и транспорта на пациента от къщи до цен-
търа и обратно", казва Цветан Ботев от „Химимпорт". Според медиците сумата, която държавата плаща за една процедура (за пациентите е безплатно), би трябвало да бъде минимум 200 -220 лв., за да се инвестира в нова техника. В останалите страни от ЕС дотацията стартира от 115 евро за сеанс. По думите на Ботев инвестицията в обновяване на съществуващ диализен център струва минимум 2 млн. лв., които при цена от 220 лв. биха се възвърнали за 8-10 години.
Поправката „Токуда"
И докато големите в бизнеса с хемодиализа от години чакат
възможност да навлязат в България, надпреварват се да заявяват интерес, предлагат механизми за работа и се надяват на ясни правила за приватизация, министър Радослав Гайдарски като че ли предреши битката в полза на една корпорация - „Токуда". Със специален параграф в Закона за държавния бюджет, наричан от депутатите поправката „Токуда", малко преди Нова година беше решено, че държавата вече ще плаща и на частни болници по програмите за животоспасяващо лечение. На практика този законов текст, поне за момента, обслужва само „Токуда болница - София". Тя е единственото частно здравно заведение, което има отделение за хемодиализа, работещо от миналата година. Засега услугите там са безплатни, а стойността на инвестицията е тайна. Завеждащият отделението д-р Александър Осиченко каза, че през 2007 г. в него са направили 4287 процедури на 70-80 от общо 420-те пациенти в София. Оказа се обаче, че клиниката е избирала сама на кого да извършва процедурите и засегнати, и приети пациенти заляха с разнопосочни жалби институциите.
Така, преди да напише правилата на какъв принцип ще разпределя 90 млн. лв. годишно за хемодиализа, държавата даде предимство на „Токуда болница - София" в надпреварата с всички останали компании, които все още изчакват процедурите. Това съвсем очаквано предизвика недоволство и сред директорите на държавните центрове. Те многократно питаха как е възможно на пазара да се допусне клиника, която да изземе пациентите им, и защо държавата бави процедурите по тяхната приватизация, като нито инвестира, нито дава възможност някой друг да го прави. Въпреки протестите министър Гайдарски се погрижи бюджетът да финансира близката до БСП болница, в която самият той извършва операции.
„Не сме направили нищо лошо - желаехме да помогнем, работихме безплатно и искахме да покажем, че частните клиники трябва да бъдат включени за заплащане от бюджета. Имаме капацитет в рамките на три-четири месеца да поемем 170 души, или една трета от пациентите в София", казва д-р Осиченко от „Токуда".
Новите играчи
В момента, в който поправката мина, още две компании заявиха желание да строят диализни центрове. Това са македонският холдинг „Зегин", собственост на най-големият дистрибутор на лекарства в югозападната съседка Благой Механджийски, и гръцката верига диагностично-консултативни центрове „Биочек". През октомври 2007 г. представителят на Механджийски за България заяви пред „Капитал", че проявяват интерес към приватизацията или концесионирането на диализния център в Благоевград и че компанията би искала да построи собствен такъв в село Баня, Банско. Фирмата беше готова да вложи в тези проекти 7-10 млн. евро. До редакционното приключване на броя от офиса на Благой Механджийски не успяха да се свържат с него, за да потвърди дали инициативата му остава в сила. Веригата „Биочек", която е собственост на гръцка компания, преди седмица пък обяви, че ще инвестира 4 млн. долара в строежа на пет диализни центъра в по-малките градове, където такива обекти няма.
Така политиката на държавата към хемодиализата продължава да е, меко казано, разнопосочна. Тя хем обявява, че ще концесионира или приватизира съществуващите центрове, хем дава възможност на всеки желаещ да построи частно отделение и след това да иска заплащане от здравното министерство. И всичко това без анализ къде от колко центъра има нужда.
***
Сигурните клиенти
В България има близо 3000 пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, чиято кръв трябва да се пречиства минимум два или три пъти седмично. В страната работят 547 апарата, но повечето от тях са амортизирани и на възраст над зо години. Последната покупка е направена през 2002 г. Министерството на здравеопазването осигурява консумативите и
лекарствата за всяка процедура и плаща допълнително заплатите на лекарите, транспорта на пациента от и до вкъщи и издръжката на центровете. По груби изчисления поддържането на един пациент по този начин струва на бюджета 31 боо лв. годишно - сума, за която спокойно може да се извърши бъбречна трансплантация. Всяка година броят на новозаболелите нараства с 6%.
***
Бившите фаворити
Едни от най-големите медицински скандали през последните години са свързани с приватизацията на хемодиализите. При управлението на НДСВ фирмите на „Химимпорт" и „Алианс медика" се споразумяха кой за кои диализни центрове ще кандидатства. После в разпределението се намесиха и фирми на добилия по-късно известност италиански бизнесмен Пиерпаоло Черани. До реални сделки така и не се стигна. В качеството си на директор на софийската болница „Св. Иван Рилски" пак тогава
Матей Матеев обяви търг за току-що обновеното с държавни пари диализно отделение и определи за победител фирма на тъста си. Историята беше описана в един от централните вестници. Точно преди сделката да бъде одобрена от тогавашния министър Славчо Богоев обаче, на негово място бе назначен Радослав Гайдарски. Матеев стана зам.-министър от квотата на ДПС, а Гайдарски отказа да одобри търга и резултатите от него. Матеев и до момента е зам.-министър на здравеопазването.
в. Капитал – стр. 62 – 63
Любовта е лудост
Десислава НИКОЛОВА
Дали невероятните способности на българските мъже 8 леглото са мит? Или пък продавачите на фармацевтични продукти за справяне със сексуалните комплекси за малоценност са станали по-добри?
Отговорите на тези два въпроса все още са нееднозначни. Фактите обаче са, че все повече българи посягат към рафтовете с медикаменти за "целодневен секс", за засилване на половата активност или пък поръчват "дискретна доставка" на хапче от сексшоповете. Очевидно потребителите на подобен вид продукти стават и все по-заможни, защото от миналата седмица в България се появи и най-скъпото лекарство за стимулация на ерекцията в света - на американския концерн Ely Lilly. Пазарът е достигнал не само нивата на платежоспособно търсене, но и едни от най-главоломните ръстове във фармацевтичния сектор-250% увеличение на продажбите спрямо 2006 г., или общо близо 250 хиляди опаковки с поне две таблетки. 2007 г. бележи бум и при търсенето на хранителни добавки, стимулиращи либидото, както и в производството им в България. Абсолютно неконтролируемият онлайн пазар на сексмагазините предлага 66 100 възможности за поръчка на лекарства и добавки от всякакъв произход на чист български език.
Ако се направи кратък преглед на продажбите на лайфстайл медикаменти, продуктите за отслабване водят класацията по стойност, сочат данните на глобалния анализатор на фармацевтичния пазар IMS Health. След тях се нареждат шестте следени продукта срещу еректилна дисфункция (проблеми с ерекцията) и противозачатъчните с 9 млн. лв. оборот през 2007 г. Прогнозите са, че това е само началото на големия бум.
Табанът на Възможностите
В световен мащаб най-продаваните лекарства при проблеми с еректилната дисфункция са три оригинални продукта, резултат на дългогодишни клинични проучвания. Те са на световните концерни Pfizer, Bayer и Ely Lilly. Десет години след изобретяването на първото хапче - това на Pfizer, маркетинговата стратегия на трите гиганта продължава да робува на една изначална грешка. Продуктите им са регистрирани като лекарства, които помагат на по-възрастни и болни мъже да изживяват сексуално удоволствие и да бъдат полово активни поне едно денонощие. Проблемът е, че става въпрос за медикаменти, които се купуват само с рецепта по лекарско предписание. По този начин покупката става трудна за онези, които биха искали да използват хапчето единствено за удоволствие. А пазарът нараства именно в тази посока. Именно сексхапчетата са най-често фалшифицираните продукти в световен мащаб и най-поръчваните по интернет. С изключение на САЩ обаче рекламата на медикаменти, предписвани от лекар,
е забранена и компаниите са принудени да търсят всякакви други начини, за да наложат своите продукти за масова употреба.
Пациенти или жертви на рекламата
Основните маркетингови активности, които производителите на подобни хапчета имат право да провеждат, са обучения, конгреси и конференции за лекари и фармацевти. Последното световно клинично проучване за еректилната дисфункция, което се популяризира на подобни форуми, е от 2002 г. То сочи, че един на 10 мъже на възраст над 21 години има смущения при ерекция и това засяга 55 млн. души в световен мащаб. Проблемът се появява при 2% от мъжете под 40-годишна възраст, при 25% от тези над 65 и 75% при тези над 75 години. Клинично доказа-
но е, че болест еректилна дисфункция не съществува. "Затрудненията в леглото са симптом или отражение от други болести - високо кръвно налягане, сърдечно съдови проблеми, диабет, затлъстяване, психични проблеми", коментира андрологът доц. Филип Куманов.
Многобройните заболявания, които предизвикват полова немощ, водят след себе си и кохорта разнородни медици, които всъщност и предписват самите медикаменти. Това са специалисти по вътрешни болести, андрология, урология, ендокринология, сексология и психиатрия. Може и да звучи като шега, но само през последната година бяха проведени десетина научни конференции и прессъбития по проблемите на ерекцията при българския мъж, които си приличат като две капки вода - и като лекторски екипи, и като медицинска експертиза и се различават единствено по препоръчвания медикамент, описанието на неговите свойства и ефект и по това, че въпросният продукт се води за най-ефективен. Което естествено поставя въпроса за мотивацията на лекарите.
Открий три разлики
Трите медикамента на световните концерни са от една и съща лекарствена група - т.нар. орални инхибитори на фосфодиастераза 5. "Именно затова в световен мащаб в маркетинговите активности се търсят разликите във формулите. Продуктът на Pfizer е най-познатата марка, нарицателно за полова мощ, този на Bayer е по-селективен и безопасен от него, а на Lilly има най-продължително въздействие", коментира Теодора Петрова, директор на Bayer-Schering - България. Освен по формулите трите продукта се различават и по формата на хапчето и цвета, които са запазена марка. Ценовата война между продуктите ги позиционира във високия сегмент - в границите от 15 до 23 лв. за хапче, в зависимост от броя им в една опаковка.
Проблемът с цената стоеше най-отчетливо пред Ely Lilly. Медикаментът има регистрация в България от 2003 г., но учудващо до момента не се продаваше. В света лекарството е с минимум 10% по-скъпо от конкурентите си в същата група и беше невъзможно да пробие на българския пазар, отбелязва Христо Трунчев, регионален мениджър на Lilly. В годините на вакуум обаче нелегални вносители успяваха да снабдяват аптеките с опаковки от медикамента, предназначени за Гърция и Румъния.
След бума на продажби, предизвикан от активизирането на конкурентите, и масираната рекламна кампания на българското лекарство трибестан, Lilly преосмислили стратегията си. „Регистрирахме само най-голямата си опаковка - с 12 таблети, които могат да се продават и поотделно. Така една бройка струва 20 лв. и продуктът се вмества успешно в ценовия коридор, наложен от конкурентите", коментира мениджърът на тези продукти Теодор Ячев.
Четиридесетгодишен, с костюм и куфарче
Според единственото за България маркетингово проучване по темата, проведено от Bayer, най-честият клиент на подобни продукти е мъж около и над 40 години. „Бизнесмен или високопоставен служител с над средните доходи. Обобщено - с костюм и куфарче", отбелязва Теодора Петрова. Според нея малко от клиентите вземат подобни хапчета при проблем - повечето търсят свръхизява, повече удоволствие. „Този пазар се движи от егомотивацията на мъжете", допълва Петрова. Според нея и колегите й има и известна сезонност при продажбите - пикът е през лятото, преди и около Коледа и в средата на февруари, когато се празнува Свети Валентин.
„Независимо от мотива обаче при покупката мъжете много се притесняват. Изчакват да няма опашка в аптеката или говорят с много тих глас", коментира Милко Велчев, мениджър "Лайфстайл продукти" във Pfizer -България. Според Георги Руйчев, мениджър „Лекарства без рецепта" в „Софарма", често и жените купуват продуктите. Веднъж решили да опитат, клиентите обикновено пробват и останалите лекарства в групата, след което избират кое им действа най-добре.
Готови на всичко тъй като продуктите на трите концерна са с рецепта. Не е разрешена и свободната им продажба. На хартия, т.е. в лекарствения закон, това ограничение важи. "Добрата страна на медала е, че никой не контролира свободните им продажби в аптеките", отбелязва Теодор Ячев. Забраната за реклама обаче си остава проблем за фирмите, които трябва да проявяват изобретателност при маркетинговите и PR активности.
Засега само от Lilly се въздържат да коментират активностите си. Иначе конкурентите им отдавна са направили своите марки познаваеми и в България. В случая с Pfizer става дума за адаптация на глобалната им стратегия. "Запазена марка на фирмата е изображението на тигър, което публикуваме в мъжките списания", отбелязва Милко Велчев.
Фирмата, която провокира сериозния ръст на този сегмент от пазара, обаче определено е Bayer. Компанията използва всички възможности за маркетиране - работа с лекарите, намаления на цените в аптеките, мащабни образователни кампании и дори оригинални светски събития. Едни от най-активните и продължителни немедийни кампании през 2007 г. бяха именно по поръчка на Bayer. Агенция All Channels направи редизайн и обнови структурата на вече съществуващия интернет сайт по въпроса. В центъра на София беше монтиран специален брояч на сексуално задоволените, които отчиташе посетителите в сайта. Звезди от поп и фолк сцената говориха пред медиите откровено за своите интимни изживявания, а в най-модерните столични заведения бяха разлепени стикери с пламъци. Стартира и кампания за раздаване на картички „ерекциометри" на мъжете.
Вдигни самолета във въздуха
Безспорно най-облагодетелстван от гледна точка на своя статут е българският продукт на билкова основа трибестан, който се продава без рецепта. Той е изобретен през 70-те години на миналия век, за неговото действие има множество клинични проучвания и е добре познат. През 2007 г. обаче производителят „Софарма" реши да се намеси по-активно в преразпределянето на най-бързоразвиващия се фармацевтичен пазар и да възроди марката.
Според Георги Руйчев това не е било трудно, тъй като има разлика с останалите продукти срещу еректилна дисфункция и те не са преки конкуренти. „Докато трите световни концерна произвеждат таблети с моментално действие, които подпомагат акта и не действат допълнително на организма, българският продукт работи с натрупване от минимум седмица, но подобрява либидото и хормоналния баланс за дълго", казва Руйчев. Именно заради статута на лекарство без рецепта при трибестан е напълно приложим пълният маркетинг микс, който „Софарма" демонстрира през миналата година. „Започнахме с тв реклама, билбордове и радиореклама плюс листовки за пациента в аптеката, шоукарти, реклама в пресата", отбелязва Руйчев. По думите му компанията е организирала научни конференции, търговски промоции, обучение на фармацевти и е работила директно с лекарите. Ефектът очаквано беше най-високият ръст в продажбите на опаковки в сегмента -120%.
Най-запомнящ се и коментиран беше рекламният клип на продукта, чийто основен герой беше пилот. Той въведе нов идиом за ерекция в българския език - вдигам самолета, а неговата рекламна фраза се оказа по-силна и въздействаща от слогана на кампанията - „С трибестан добрите дни са повече".
***
Масова култура
Две са хранителните добавки, подпомагащи либидото, които по данни на фармацевтичните компании са се продавали в аптеките. Това са кама сутра и камагра на българската фирма „Борола". По неофициални данни те са с общи продажби от близо 250 хил. лв. Тези и много други добавки обаче могат да се поръчат с „дискретна доставка" по интернет, могат да бъдат купени 8 сексшоповете. Фармацевтичните фирми нямат нищо против продажбите на добавки извън аптеките, но са притеснени, че под щанда могат да се разпространяват нерегламентирано техни лекарства или пък фалшификати с марките им.
в. Капитал – стр. 70 – 71
Държавни болници намаляват дълговете си
Вчера парламентът пак обсъжда приватизирането на лечебниците
Задълженията на държавните болници в края на 2007 г. са намалели с 60 млн. лв., а просрочените им задължения - с 96 млн. лв. спрямо 30 септември 2005 г. (т.е. в началото на мандата на тройната коалиция). Данните съобщи министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски в отговор на питане на народните представители Димитър Йорданов и Ваньо Шарков относно финансовата политика на МЗ по време на парламентарния контрол вчера.
Общият размер на задълженията на държавните болници към 31 декември 2007 г. е 138 млн. лв., а на общинските - 38 млн. лв., или общо 176 млн. лв. Министърът посочи, че през декември 2007 г. с вътрешни компенсирани промени по бюджета на МЗ за лечебните заведения за болнична помощ с държавно участие бяха осигурени 30 млн. лв., или 61% от просрочените задължения. С тях болниците разплатиха дълговете си за медикаменти, консумативи, текущи разходи. Гайдарски отбеляза, че в края на м. г. ръководството на МЗ взе решение да стимулира лечебните заведения, които нямат просрочени задължения. За тях бяха разпределени за капиталови разходи за ремонт и апаратура средства в размер на 10 млн. лв. Той допълни, че през 2007 г. МЗ е предоставило допълнителна субсидия на общински болници в отдалечени и рискови райони на страната, които отговарят на критерии, определени съвместно с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). По предложение на сдружението допълнителната субсидия се предоставя на общински болници, които отговарят на основния критерий - отдалеченост на населените места в района до областната болница над 50 км. Общинските болници трябва да отговарят и на поне един от следните допълнителни критерии - относителният дял на населението в нетрудоспособна възраст да е не по-малък от 24%, относителният дял на безработното население в района да е над 9,61%, относителен дял на собствените приходи в бюджета на общината за местни дейности -не по-висок от 62%.
Парламентът прие вчера на първо четене промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които предвиждат отмяна на забраната за продажба на лечебните заведения. В забранителния списък за приватизация се прибавят лечебни заведения с национално значение - многопрофилни, университетски и специализирани болници. Със 154 гласа "за", 14 "против" и 9 въздържали се, депутатите приеха законопроекта, внесен от Министерския съвет. Той предвижда при приватизация на лечебни заведения приватизираното търговско дружество да бъде длъжно да извършва лечебни или социални дейности за срок от 15 години. Предвижда се още паричните постъпления от приватизацията на обособени части на лечебните заведения да се превеждат по сметка на лечебното заведение, да остават негова собственост и да могат да се ползват само за финансиране на дейност и за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейността му, след одобрение на собственика на капитала му. Станислав Станилов (Атака) обясни отрицателния вот на парламентарната група на "Атака" с това, че депутатите са приели "най-антисоциалния закон, откакто Народното събрание съществува".
***
България има система за онкологична помощ, която се грижи за болните по световни и европейски стандарти, заяви Гайдарски в отговор на въпрос от народния представител Станислав Станилов относно възможността за експериментално лечение на болни от рак в напреднал стадий с нова ваксина. МЗ не е органът, който разрешава провеждането на клинични проучвания, уточни той. Има специализиран орган и това е Изпълнителната агенция по лекарствата и съответните комисии. Не е вярно твърдението, че болните в трети и четвърти стадий са оставени извън здравната система, заяви още той. Пример в това отношение е осигуряване на лекарства за раковоболните пациенти, които за тази година са на стойност 120 млн. лв.
***
Текст под снимка
Отскоро многопрофилната болница за активно лечение "Д-p Атанас Дафовски" в Кърджали разполага с най-модерния и последно поколение колоноскоп за аастроентерологични изследвания. С него вече са прегледани над 400 пациенти.
Засега апаратурата е единствена в страната
в. Дума – стр. 4
д-р Христо Христов, Управителят на МБАЛ - Казанлък: МБАЛ приключва 3 птоекта за увеличение на приходите
Диана РАМНАЛИЕВА
Управителят на МБАЛ - Казанлък д-р Христо Христов търси изход за стопиране на тенденцията за увеличение на задълженията на общинската болница, причинени от неефективната държавна методика за финансиране на общинските болници вбългария
Д-р Христов, на пресконференция през миналата седмица кметът Стефан Дамянов разпространи справка за задълженията на МБАЛ-Казанлък и за средствата дадени от Община Казанлък на общинската болница за периода 2003-2007 г. Имате ли разминаванияс общинското ръководство по тези въпроси?
- Категорично не! Нямаме спор с общинското ръководство, нито с кмета Дамянов по изнесените пред журналистите справки. Искам да подчертая, че в нашите анализи до сега сме обръщали внимание преди всичко на приходите от Нацио-налната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, както и разходите на дружеството и финасновия резултат.До сега не сме извършили отчет за средствата за Дълготрайни материални активи и ремонти за такъв дълъг период 2003-2007 г.По тази причина вероятно се създаде впечатление за разминаване на данните дадени от Общинското ръководство и ръководството на МБАЛ Казанлък- ЕООД. Искам да се спра на инвестициите за дълготрайни материални активи и ремонти със средства от Община Казанлък, както и със собствени средства на МБАЛ Казанлък - ЕООД за горецитираният период.
Искам да отбележа.че през 2004 г. за издръжка на МБАЛ Казанлък от Общината беше приведена сумата от 200 000лв с които погасихме значителна част от задълженията и това даде възможност за продължаване дейността на болницата в пълен обем.
Голяма част от апаратурата в МБАЛ Казанлък - ЕООД, както и повишените изисквания на Здравно осигурителната каса по клинични пътеки във връзка с двете акредитации на лечебното заведение.Ръководството бе принудено въпреки тежкото финансово състояние да инвестира в областта на медицинската апаратура и текущи ремонти.
Д-р Христов, в същото време общинската болница трупа задължения.които вече надхвърлят 2 млн. лв. Какви са причините?
-На всички е известно, че Здравно осигурителната каса заплаща на лечебните заведени за дейност, включваща фонд работна заплата, медикаменти и медицински консумативи, но не и за апаратура, ремонти и общи разходи.В продъл-жение на 3 години НЗОК не е променяла цени по клинични
пътеки въпреки голямата инфлаци. За първото полугодие на 2006 г. МБАЛ - Казанлък стационира задълженията си и излезе на положителен финансов резултат за полугодието.От началото на м. Юли 2006г. Здравната каса намали цените по клин.пътеки с 10%.
Това доведе до влошаване на финансовия резултат на дружеството.
От тогава до сега цените на здр.каса не са променяни.
На всички е известно, че Общ.болници изпълняват и социални функции, чиито разходи не се покриват от никого. За разлика от държавните болници на които просрочените задължения се покриват в края на годината от МЗ - за общинските болници такива средстав не се заделят.
Какви мерки взимате за овладяване на ситуацията?
-В бизнес програмата ми за явяване на конкурс за Управител на МБАЛ
Казанлък,бях планирал три проекта, които почти са изпълнени
1- Взехме разрешително за дейност от МЗ по съдова хирургия
2- до 1 месец ще функционира и новооткрития ангиографски кабинет за извършване на коронарографии и поставяне на стендове на коронарните съдове.
3- до 2 седмици ще бъде открито и психиатричното отделение, за чието изграждане средствата бяха спечелени по програма ФАР на ЕС 132 000лв. Община Казанлък дофинансира ремонта на същото с 65 000лв.
Тези три проекта трябва да доведат до значително увели-чаване приходите на болницата, но ако Здравната каса въведе делигиран бюджет равен или по-малък от минало-годишния то тези структури биха' довели само до увеличаване на разходите.
С цел стациониране на задълженията на МБАЛ Казанлък ръководството на болницата е категорично за преминаване на отделенията на собствена стопанска сметка. В момента е изградена комисия, която да представи пред ръководството на лечебното заведение методика регламентираща правилата на всички отделения за собствената стопанска сметка.
Д-р Христов, какво е Вашето виждане относно приватиза-цията на болницата?
-Лично аз', както и голяма част от колектива е категорично против приватизацията на болницата в близките години.
15.02.08
в. Искра – стр. 4
Емил Райнов, зам.-министър на здравеопазването: Във всяка европейка страна парите за здраве не стигат
Галина ГЕОРГИЕВА
- След срещата с лекари в Пловдив се оказва, не има много неясноти все още в здравеопазването и за лекари, и за пациенти. Съществува ли хаос в системата?
— Не бих казал, че има хаос в здравеопазването, напротив. Има недоизяснени неща, които са може би резултат от недобрата комуникация и недоброто свеждане на информация на решенията на управителния съвет до конкретните изпълнители. Именно за това провеждаме тези срещи със сдружението на областните, общинските болници, както и по места, за да доразясним какво се случва. Но в никакъв случай не можем да говорим за хаос в системата.
През 2005 година заварихме напълно фалирало здравеопазване, всички болници бяха със задължения над 240 млн.лв. Две години по-късно няма лечебни заведения с дългове. Няма болница* която да не си е купила нов апарат и да не е извършвала ремонти на отделения. Нека не забравяме, че за разлика от европейските страни в България няма листа на чакащи. Последните две години за първи път няма липса на онколекарства. Така че, въпреки обвиненията, които търпим, здравната система е
добра.
— Едната от идеите на правителството е за демонополизация на здравната каса, има ли вече яснота колко здравни фонда ще са налице. И няма ли опасност от корупция?
— Здравеопазването е консервативна система и тя не
Да се даде шанс за експериментално лечение на болни от рак в напреднал стадий с нова ваксина, поиска от здравния министър Гайдарски зам.-председателят на ПГ АТАКА проф. Станислав Станилов във времето за парламентарен контрол вчера. Той попита министъра защо половин година вече не разрешава изследването на ваксината Коули, която в други държави е дала сериозни резултати в късния стадий на онкозаболяванията. "Има ли намерение МЗ да разреши експерименталното използване на Коули и ще разпореди ли министърът в срок от един месец Изпълнителната агенция по лекарствата и Експертният съвет по клинична имунология да определят качествата на препарата", каза още Станилов. Става дума за т.нар.
състрадателно лечение. Създава се впечатление, че институциите разглеждат проблема единствено с оглед евентуални- печалба на фирмата производител и таят корупционни очаквания, отбеляза професорът.
Министър Гайдарски обеща ваксината Коули да бъде тествана и ако бъдат доказани лечебните й качества, да влезе в листата на онкомедикаментите.
в. Атака – стр. 4
Коалицията планира: Здравеопазване, но само на хартия
На пациентите им дойде до гуша да слушат за деня, в който няма да висят с часове пред кабинета на личния си лекар и ще получават точно това лечение и медикаменти, от които се нуждаят. В знак на протест част от тях спряха да ходят на лекар, други станаха още по-болни, трети обявиха бойкот на цялата система и отказаха да плащат
осигуровки. На докторите пък им втръсна да чакат здравната реформа с обещаната модернизация и масово се изнасят в чужбина заедно (или поотделно") с медицинските сестри. Останаха, разбира се, и малко ентусиасти, които се губят на мощния фон от некадърните, но алчни медици. Тъкмо тия, последните, обърнаха медицинската
помощ на търговия и взеха здравето на българина. Вече не е странен дори фактът, че на управляващите партии пък хич не им пука за това. Заради всичко това най-новите им и революционни идеи за промени в сектора естествено се разтвориха в потока от обещания и не задържаха вниманието на медиите.
Миналия уикенд в Хисаря съветът на тройната коалиция взе амбициозното решение да демонополизира здравното осигуряване, като позволи на частните фондове да се конкурират пряко с Националната здравна каса на пазара на медицински услуги. Тримата лидери обаче пропуснаха да запишат конкретни срокове и форми за реализация на идеята си - само я включиха в актуализираната си програма. След проточилите си дебати не стана ясно и дали ще има промяна в размера на здравната вноска, както и дали ще бъде въведен втори стълб на здравното осигуряване.
„Нищо ново под слънцето!", би коментирал всеки по-запознат с процесите в сектора. Сценарият е известен от декември 2007-а, когато кабинетът уж раздвижи заспалата система, премахвайки мораториума върху приватизацията на болниците. Отдавна обездвиженото здравеопазване обаче само премести патерицата от едната ръка в другата и отново изпадна в летаргия, защото освен отписването на въпросния текст от закона нищо не последва. Само нейде сред разпоредбите се мъдри един забранителен списък с имената на лечебните заведения, които няма да подлежат на продажба. До прилагането му обаче едва ли ще се стигне - не и преди коалицията да се размърда и не напише черно на бяло плана за раздържавяване заедно с конкретните условия и срокове за него. Да не говорим, че на никого не му е дошло наум да направи точна сметка за парите, които ще спечели (или ще загуби) държавата от приватизацията, какви са евентуалните рискове, които може да й се наложи да поеме.
В тази ситуация дори е излишно да се припомня, че страната още не разполага и с Национална здравна карта, която да каже в кои райони има прекалено много медицински персонал и неизползвани легла за оптимизиране и къде въобще липсват. Благоволението на депутатите очаква и Националната здравна стратегия заедно с амбициите си да превърне българското здравеопазване в европейско. Предвижда се също концесиониране на медицински дейности и публично-частно партньорство, но... отново само на хартия. Трябва да се създадат още гаранционен и солидарен фонд, за да се осигурят финансовата стабилност на здравната система и достъпът на всички социални групи... Как ще стане това ли? Всичко е въпрос на коалиционно въображение...
в. Банкер - стр. 19
Продавачи на живот
Десислава НИКОЛОВА
Приватизация на болниците е обещанието, което без изключение присъства в програмата на всеки нов екип в Министерството на здравеопазването.
То е основна част от ангажиментите във всяка правителствена програма. Като първа стъпка в тази посока, пак без изключение, се посочва раздържавяването (под някаква форма) на центровете за хемодиализа (процедура, при която в продължение на четири часа три пъти седмично апарат пречиства кръвта на пациенти с бъбреци без функция). Причината е проста -те са животоспасяващо звено от системата на здравеопазването, което има гарантиран бизнес. В момента тези центрове поддържат живота на близо 3000 българи. За сметка на това са дотам остарели и амортизирани, че скоро може да спрат работа.
Центровете за хемодиализа бяха споменати и в програмата за реформи, обявена след заседанието на лидерите на тройната коалиция миналия уикенд. В нея е предвидено приватизация, концесиониране или публично-частно партньорство за лечебните заведения. Точната схема, по която това ще става, засега не е ясна. Вече се знае обаче кои са кандидатите да поемат от държавата сигурния бизнес с поддръжката на хората, които имат увредени бъбреци. Бизнес, за който бюджетът ще им плаща 90 млн. лв. всяка година.
Готови за скок
Четири са световните компании, лидери в производството на апаратура, разтвори и медикаменти за диализнй центрове. Това са немските Presenilis и В. Braun, холандската Dutchmed и американската Baxter. Схемата на работата им е почти еднаква. Всички се стремят към затворен цикъл - произвеждат апаратурата, разтворите и предоставят лечението в собствени центрове. И четирите концерна имат свои фирми или представителства в България и от десетилетия снабдяват държавните клиники с апаратура и медикаменти. Затова е логично, че всички те не крият амбициите си да участват в раздържавяването на хемодиализните центрове.
„Още преди години изявихме желание да работим с поне 10 центъра и да ги обзаведем по стандартите на фирмата. В световен мащаб имаме 2100 собствени центъра, от които 1600 са в ЕС", казва инж. Илия Илиев, управител на „Фризениус медикъл кеър България". От три години компанията стопанисва частна диализна клиника в Албена, в която се лекуват само чужди туристи. Според неофициални източници Fresenius си е осигурила политическата подкрепа на ДПС при евентуалното раздържавяване на хемодиализите. По времето на правителството на НДСВ и ДПС представител на концерна в България беше „Алианс медика", в чиято управа участваха бивш зам.-министьр от ДПС, съпругата на депутат от същата политическа сила и дъщерята на тогавашния директор на „Пирогов" Спас Спасков. Впоследствие Frezenius преустанови контактите си с „Алианс медика", но според източници от бранша продължава да се ползва със закрилата на ДПС. „Много фирми и политически сили, както и здравната администрация, са търсили партньорство с нас. Нямаме нищо против, но искаме да бъдат чисти и прозрачни отношенията ни - некоректни сделки никога не сме приемали", твърди инж. Илиев.
Вторият специализиран в хемодиализата концерн - B.Braun, работи на българска земя чрез няколко търговски фирми. Техните представители обаче отказаха да коментират плановете си за евентуално участие в раздържавяването на здравни учреждения.
Третият европейски гигант в бизнеса - Dutchmed, е ветеран в сътрудничеството си с държавните хемодиализи. От 2003 г. той има в България две съвместни дружества с холдинга „Химимпорт", които са готови с проекти за приватизация, аренда, концесия или строеж на хемодиализни центрове. „Сумата, която сме готови да инвестираме в тази област, е в рамките на 25-30 млн. евро", отбелязва Цветан Ботев, член на управителния съвет на „Химимпорт" и управляващ на въпросните дъщерни фирми.
Желанието си за по-сериозно навлизане в България не крие и Baxter. Радослав Куновски, регионален мениджър на компанията, обяви пред „Капитал", че тя продължава да има интерес към инвестиции и в самата диализна дейност, но изчаква да се изясни моделът на работа с държавата. „Би трябвало да има национална здравна карта, която да определи къде и какви центрове са нужни, също - реално остойностяване на услугата и ясни правила: ще бъде ли приватизирана дейността и ще има ли възможност да се управлява от частни фирми. Можем да построим клиника, но трябва да имаме гаранция, че за всяка процедура ще се получава определена сума. А ние да покажем, че можем да управляваме ефективно. В противен случай нашите проекти остават висящи", коментира Илиев.
Капка по капка - 90 млн. лв.
Общата сума, която държавата плаща на 62-та центъра за хемодиализа годишно, е 90 млн. лв. Толкова са парите за 2008 г. и очакването е, че сумата ще е аналогична за раздържавените или концесионирани центрове в бъдеще. Макар че вече веднъж субсидията беше увеличена, отсега кандидат-партньорите са изчислили, че парите са недостатъчни, ако в заданието им ще влиза и обновяване на сградите и увеличаване заплатите на лекарите. „В момента държавата плаща по 135 лв. за процедура, като минимум 70 лв. отиват за лекарства и консумативи. С останалите се покриват заплатите на лекарите и сестрите, режийните разходи, амортизацията на апаратурата и транспорта на пациента от къщи до цен-
търа и обратно", казва Цветан Ботев от „Химимпорт". Според медиците сумата, която държавата плаща за една процедура (за пациентите е безплатно), би трябвало да бъде минимум 200 -220 лв., за да се инвестира в нова техника. В останалите страни от ЕС дотацията стартира от 115 евро за сеанс. По думите на Ботев инвестицията в обновяване на съществуващ диализен център струва минимум 2 млн. лв., които при цена от 220 лв. биха се възвърнали за 8-10 години.
Поправката „Токуда"
И докато големите в бизнеса с хемодиализа от години чакат
възможност да навлязат в България, надпреварват се да заявяват интерес, предлагат механизми за работа и се надяват на ясни правила за приватизация, министър Радослав Гайдарски като че ли предреши битката в полза на една корпорация - „Токуда". Със специален параграф в Закона за държавния бюджет, наричан от депутатите поправката „Токуда", малко преди Нова година беше решено, че държавата вече ще плаща и на частни болници по програмите за животоспасяващо лечение. На практика този законов текст, поне за момента, обслужва само „Токуда болница - София". Тя е единственото частно здравно заведение, което има отделение за хемодиализа, работещо от миналата година. Засега услугите там са безплатни, а стойността на инвестицията е тайна. Завеждащият отделението д-р Александър Осиченко каза, че през 2007 г. в него са направили 4287 процедури на 70-80 от общо 420-те пациенти в София. Оказа се обаче, че клиниката е избирала сама на кого да извършва процедурите и засегнати, и приети пациенти заляха с разнопосочни жалби институциите.
Така, преди да напише правилата на какъв принцип ще разпределя 90 млн. лв. годишно за хемодиализа, държавата даде предимство на „Токуда болница - София" в надпреварата с всички останали компании, които все още изчакват процедурите. Това съвсем очаквано предизвика недоволство и сред директорите на държавните центрове. Те многократно питаха как е възможно на пазара да се допусне клиника, която да изземе пациентите им, и защо държавата бави процедурите по тяхната приватизация, като нито инвестира, нито дава възможност някой друг да го прави. Въпреки протестите министър Гайдарски се погрижи бюджетът да финансира близката до БСП болница, в която самият той извършва операции.
„Не сме направили нищо лошо - желаехме да помогнем, работихме безплатно и искахме да покажем, че частните клиники трябва да бъдат включени за заплащане от бюджета. Имаме капацитет в рамките на три-четири месеца да поемем 170 души, или една трета от пациентите в София", казва д-р Осиченко от „Токуда".
Новите играчи
В момента, в който поправката мина, още две компании заявиха желание да строят диализни центрове. Това са македонският холдинг „Зегин", собственост на най-големият дистрибутор на лекарства в югозападната съседка Благой Механджийски, и гръцката верига диагностично-консултативни центрове „Биочек". През октомври 2007 г. представителят на Механджийски за България заяви пред „Капитал", че проявяват интерес към приватизацията или концесионирането на диализния център в Благоевград и че компанията би искала да построи собствен такъв в село Баня, Банско. Фирмата беше готова да вложи в тези проекти 7-10 млн. евро. До редакционното приключване на броя от офиса на Благой Механджийски не успяха да се свържат с него, за да потвърди дали инициативата му остава в сила. Веригата „Биочек", която е собственост на гръцка компания, преди седмица пък обяви, че ще инвестира 4 млн. долара в строежа на пет диализни центъра в по-малките градове, където такива обекти няма.
Така политиката на държавата към хемодиализата продължава да е, меко казано, разнопосочна. Тя хем обявява, че ще концесионира или приватизира съществуващите центрове, хем дава възможност на всеки желаещ да построи частно отделение и след това да иска заплащане от здравното министерство. И всичко това без анализ къде от колко центъра има нужда.
***
Сигурните клиенти
В България има близо 3000 пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, чиято кръв трябва да се пречиства минимум два или три пъти седмично. В страната работят 547 апарата, но повечето от тях са амортизирани и на възраст над зо години. Последната покупка е направена през 2002 г. Министерството на здравеопазването осигурява консумативите и
лекарствата за всяка процедура и плаща допълнително заплатите на лекарите, транспорта на пациента от и до вкъщи и издръжката на центровете. По груби изчисления поддържането на един пациент по този начин струва на бюджета 31 боо лв. годишно - сума, за която спокойно може да се извърши бъбречна трансплантация. Всяка година броят на новозаболелите нараства с 6%.
***
Бившите фаворити
Едни от най-големите медицински скандали през последните години са свързани с приватизацията на хемодиализите. При управлението на НДСВ фирмите на „Химимпорт" и „Алианс медика" се споразумяха кой за кои диализни центрове ще кандидатства. После в разпределението се намесиха и фирми на добилия по-късно известност италиански бизнесмен Пиерпаоло Черани. До реални сделки така и не се стигна. В качеството си на директор на софийската болница „Св. Иван Рилски" пак тогава
Матей Матеев обяви търг за току-що обновеното с държавни пари диализно отделение и определи за победител фирма на тъста си. Историята беше описана в един от централните вестници. Точно преди сделката да бъде одобрена от тогавашния министър Славчо Богоев обаче, на негово място бе назначен Радослав Гайдарски. Матеев стана зам.-министър от квотата на ДПС, а Гайдарски отказа да одобри търга и резултатите от него. Матеев и до момента е зам.-министър на здравеопазването.
в. Капитал – стр. 62 – 63
Любовта е лудост
Десислава НИКОЛОВА
Дали невероятните способности на българските мъже 8 леглото са мит? Или пък продавачите на фармацевтични продукти за справяне със сексуалните комплекси за малоценност са станали по-добри?
Отговорите на тези два въпроса все още са нееднозначни. Фактите обаче са, че все повече българи посягат към рафтовете с медикаменти за "целодневен секс", за засилване на половата активност или пък поръчват "дискретна доставка" на хапче от сексшоповете. Очевидно потребителите на подобен вид продукти стават и все по-заможни, защото от миналата седмица в България се появи и най-скъпото лекарство за стимулация на ерекцията в света - на американския концерн Ely Lilly. Пазарът е достигнал не само нивата на платежоспособно търсене, но и едни от най-главоломните ръстове във фармацевтичния сектор-250% увеличение на продажбите спрямо 2006 г., или общо близо 250 хиляди опаковки с поне две таблетки. 2007 г. бележи бум и при търсенето на хранителни добавки, стимулиращи либидото, както и в производството им в България. Абсолютно неконтролируемият онлайн пазар на сексмагазините предлага 66 100 възможности за поръчка на лекарства и добавки от всякакъв произход на чист български език.
Ако се направи кратък преглед на продажбите на лайфстайл медикаменти, продуктите за отслабване водят класацията по стойност, сочат данните на глобалния анализатор на фармацевтичния пазар IMS Health. След тях се нареждат шестте следени продукта срещу еректилна дисфункция (проблеми с ерекцията) и противозачатъчните с 9 млн. лв. оборот през 2007 г. Прогнозите са, че това е само началото на големия бум.
Табанът на Възможностите
В световен мащаб най-продаваните лекарства при проблеми с еректилната дисфункция са три оригинални продукта, резултат на дългогодишни клинични проучвания. Те са на световните концерни Pfizer, Bayer и Ely Lilly. Десет години след изобретяването на първото хапче - това на Pfizer, маркетинговата стратегия на трите гиганта продължава да робува на една изначална грешка. Продуктите им са регистрирани като лекарства, които помагат на по-възрастни и болни мъже да изживяват сексуално удоволствие и да бъдат полово активни поне едно денонощие. Проблемът е, че става въпрос за медикаменти, които се купуват само с рецепта по лекарско предписание. По този начин покупката става трудна за онези, които биха искали да използват хапчето единствено за удоволствие. А пазарът нараства именно в тази посока. Именно сексхапчетата са най-често фалшифицираните продукти в световен мащаб и най-поръчваните по интернет. С изключение на САЩ обаче рекламата на медикаменти, предписвани от лекар,
е забранена и компаниите са принудени да търсят всякакви други начини, за да наложат своите продукти за масова употреба.
Пациенти или жертви на рекламата
Основните маркетингови активности, които производителите на подобни хапчета имат право да провеждат, са обучения, конгреси и конференции за лекари и фармацевти. Последното световно клинично проучване за еректилната дисфункция, което се популяризира на подобни форуми, е от 2002 г. То сочи, че един на 10 мъже на възраст над 21 години има смущения при ерекция и това засяга 55 млн. души в световен мащаб. Проблемът се появява при 2% от мъжете под 40-годишна възраст, при 25% от тези над 65 и 75% при тези над 75 години. Клинично доказа-
но е, че болест еректилна дисфункция не съществува. "Затрудненията в леглото са симптом или отражение от други болести - високо кръвно налягане, сърдечно съдови проблеми, диабет, затлъстяване, психични проблеми", коментира андрологът доц. Филип Куманов.
Многобройните заболявания, които предизвикват полова немощ, водят след себе си и кохорта разнородни медици, които всъщност и предписват самите медикаменти. Това са специалисти по вътрешни болести, андрология, урология, ендокринология, сексология и психиатрия. Може и да звучи като шега, но само през последната година бяха проведени десетина научни конференции и прессъбития по проблемите на ерекцията при българския мъж, които си приличат като две капки вода - и като лекторски екипи, и като медицинска експертиза и се различават единствено по препоръчвания медикамент, описанието на неговите свойства и ефект и по това, че въпросният продукт се води за най-ефективен. Което естествено поставя въпроса за мотивацията на лекарите.
Открий три разлики
Трите медикамента на световните концерни са от една и съща лекарствена група - т.нар. орални инхибитори на фосфодиастераза 5. "Именно затова в световен мащаб в маркетинговите активности се търсят разликите във формулите. Продуктът на Pfizer е най-познатата марка, нарицателно за полова мощ, този на Bayer е по-селективен и безопасен от него, а на Lilly има най-продължително въздействие", коментира Теодора Петрова, директор на Bayer-Schering - България. Освен по формулите трите продукта се различават и по формата на хапчето и цвета, които са запазена марка. Ценовата война между продуктите ги позиционира във високия сегмент - в границите от 15 до 23 лв. за хапче, в зависимост от броя им в една опаковка.
Проблемът с цената стоеше най-отчетливо пред Ely Lilly. Медикаментът има регистрация в България от 2003 г., но учудващо до момента не се продаваше. В света лекарството е с минимум 10% по-скъпо от конкурентите си в същата група и беше невъзможно да пробие на българския пазар, отбелязва Христо Трунчев, регионален мениджър на Lilly. В годините на вакуум обаче нелегални вносители успяваха да снабдяват аптеките с опаковки от медикамента, предназначени за Гърция и Румъния.
След бума на продажби, предизвикан от активизирането на конкурентите, и масираната рекламна кампания на българското лекарство трибестан, Lilly преосмислили стратегията си. „Регистрирахме само най-голямата си опаковка - с 12 таблети, които могат да се продават и поотделно. Така една бройка струва 20 лв. и продуктът се вмества успешно в ценовия коридор, наложен от конкурентите", коментира мениджърът на тези продукти Теодор Ячев.
Четиридесетгодишен, с костюм и куфарче
Според единственото за България маркетингово проучване по темата, проведено от Bayer, най-честият клиент на подобни продукти е мъж около и над 40 години. „Бизнесмен или високопоставен служител с над средните доходи. Обобщено - с костюм и куфарче", отбелязва Теодора Петрова. Според нея малко от клиентите вземат подобни хапчета при проблем - повечето търсят свръхизява, повече удоволствие. „Този пазар се движи от егомотивацията на мъжете", допълва Петрова. Според нея и колегите й има и известна сезонност при продажбите - пикът е през лятото, преди и около Коледа и в средата на февруари, когато се празнува Свети Валентин.
„Независимо от мотива обаче при покупката мъжете много се притесняват. Изчакват да няма опашка в аптеката или говорят с много тих глас", коментира Милко Велчев, мениджър "Лайфстайл продукти" във Pfizer -България. Според Георги Руйчев, мениджър „Лекарства без рецепта" в „Софарма", често и жените купуват продуктите. Веднъж решили да опитат, клиентите обикновено пробват и останалите лекарства в групата, след което избират кое им действа най-добре.
Готови на всичко тъй като продуктите на трите концерна са с рецепта. Не е разрешена и свободната им продажба. На хартия, т.е. в лекарствения закон, това ограничение важи. "Добрата страна на медала е, че никой не контролира свободните им продажби в аптеките", отбелязва Теодор Ячев. Забраната за реклама обаче си остава проблем за фирмите, които трябва да проявяват изобретателност при маркетинговите и PR активности.
Засега само от Lilly се въздържат да коментират активностите си. Иначе конкурентите им отдавна са направили своите марки познаваеми и в България. В случая с Pfizer става дума за адаптация на глобалната им стратегия. "Запазена марка на фирмата е изображението на тигър, което публикуваме в мъжките списания", отбелязва Милко Велчев.
Фирмата, която провокира сериозния ръст на този сегмент от пазара, обаче определено е Bayer. Компанията използва всички възможности за маркетиране - работа с лекарите, намаления на цените в аптеките, мащабни образователни кампании и дори оригинални светски събития. Едни от най-активните и продължителни немедийни кампании през 2007 г. бяха именно по поръчка на Bayer. Агенция All Channels направи редизайн и обнови структурата на вече съществуващия интернет сайт по въпроса. В центъра на София беше монтиран специален брояч на сексуално задоволените, които отчиташе посетителите в сайта. Звезди от поп и фолк сцената говориха пред медиите откровено за своите интимни изживявания, а в най-модерните столични заведения бяха разлепени стикери с пламъци. Стартира и кампания за раздаване на картички „ерекциометри" на мъжете.
Вдигни самолета във въздуха
Безспорно най-облагодетелстван от гледна точка на своя статут е българският продукт на билкова основа трибестан, който се продава без рецепта. Той е изобретен през 70-те години на миналия век, за неговото действие има множество клинични проучвания и е добре познат. През 2007 г. обаче производителят „Софарма" реши да се намеси по-активно в преразпределянето на най-бързоразвиващия се фармацевтичен пазар и да възроди марката.
Според Георги Руйчев това не е било трудно, тъй като има разлика с останалите продукти срещу еректилна дисфункция и те не са преки конкуренти. „Докато трите световни концерна произвеждат таблети с моментално действие, които подпомагат акта и не действат допълнително на организма, българският продукт работи с натрупване от минимум седмица, но подобрява либидото и хормоналния баланс за дълго", казва Руйчев. Именно заради статута на лекарство без рецепта при трибестан е напълно приложим пълният маркетинг микс, който „Софарма" демонстрира през миналата година. „Започнахме с тв реклама, билбордове и радиореклама плюс листовки за пациента в аптеката, шоукарти, реклама в пресата", отбелязва Руйчев. По думите му компанията е организирала научни конференции, търговски промоции, обучение на фармацевти и е работила директно с лекарите. Ефектът очаквано беше най-високият ръст в продажбите на опаковки в сегмента -120%.
Най-запомнящ се и коментиран беше рекламният клип на продукта, чийто основен герой беше пилот. Той въведе нов идиом за ерекция в българския език - вдигам самолета, а неговата рекламна фраза се оказа по-силна и въздействаща от слогана на кампанията - „С трибестан добрите дни са повече".
***
Масова култура
Две са хранителните добавки, подпомагащи либидото, които по данни на фармацевтичните компании са се продавали в аптеките. Това са кама сутра и камагра на българската фирма „Борола". По неофициални данни те са с общи продажби от близо 250 хил. лв. Тези и много други добавки обаче могат да се поръчат с „дискретна доставка" по интернет, могат да бъдат купени 8 сексшоповете. Фармацевтичните фирми нямат нищо против продажбите на добавки извън аптеките, но са притеснени, че под щанда могат да се разпространяват нерегламентирано техни лекарства или пък фалшификати с марките им.
в. Капитал – стр. 70 – 71
Държавни болници намаляват дълговете си
Вчера парламентът пак обсъжда приватизирането на лечебниците
Задълженията на държавните болници в края на 2007 г. са намалели с 60 млн. лв., а просрочените им задължения - с 96 млн. лв. спрямо 30 септември 2005 г. (т.е. в началото на мандата на тройната коалиция). Данните съобщи министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски в отговор на питане на народните представители Димитър Йорданов и Ваньо Шарков относно финансовата политика на МЗ по време на парламентарния контрол вчера.
Общият размер на задълженията на държавните болници към 31 декември 2007 г. е 138 млн. лв., а на общинските - 38 млн. лв., или общо 176 млн. лв. Министърът посочи, че през декември 2007 г. с вътрешни компенсирани промени по бюджета на МЗ за лечебните заведения за болнична помощ с държавно участие бяха осигурени 30 млн. лв., или 61% от просрочените задължения. С тях болниците разплатиха дълговете си за медикаменти, консумативи, текущи разходи. Гайдарски отбеляза, че в края на м. г. ръководството на МЗ взе решение да стимулира лечебните заведения, които нямат просрочени задължения. За тях бяха разпределени за капиталови разходи за ремонт и апаратура средства в размер на 10 млн. лв. Той допълни, че през 2007 г. МЗ е предоставило допълнителна субсидия на общински болници в отдалечени и рискови райони на страната, които отговарят на критерии, определени съвместно с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). По предложение на сдружението допълнителната субсидия се предоставя на общински болници, които отговарят на основния критерий - отдалеченост на населените места в района до областната болница над 50 км. Общинските болници трябва да отговарят и на поне един от следните допълнителни критерии - относителният дял на населението в нетрудоспособна възраст да е не по-малък от 24%, относителният дял на безработното население в района да е над 9,61%, относителен дял на собствените приходи в бюджета на общината за местни дейности -не по-висок от 62%.
Парламентът прие вчера на първо четене промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които предвиждат отмяна на забраната за продажба на лечебните заведения. В забранителния списък за приватизация се прибавят лечебни заведения с национално значение - многопрофилни, университетски и специализирани болници. Със 154 гласа "за", 14 "против" и 9 въздържали се, депутатите приеха законопроекта, внесен от Министерския съвет. Той предвижда при приватизация на лечебни заведения приватизираното търговско дружество да бъде длъжно да извършва лечебни или социални дейности за срок от 15 години. Предвижда се още паричните постъпления от приватизацията на обособени части на лечебните заведения да се превеждат по сметка на лечебното заведение, да остават негова собственост и да могат да се ползват само за финансиране на дейност и за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейността му, след одобрение на собственика на капитала му. Станислав Станилов (Атака) обясни отрицателния вот на парламентарната група на "Атака" с това, че депутатите са приели "най-антисоциалния закон, откакто Народното събрание съществува".
***
България има система за онкологична помощ, която се грижи за болните по световни и европейски стандарти, заяви Гайдарски в отговор на въпрос от народния представител Станислав Станилов относно възможността за експериментално лечение на болни от рак в напреднал стадий с нова ваксина. МЗ не е органът, който разрешава провеждането на клинични проучвания, уточни той. Има специализиран орган и това е Изпълнителната агенция по лекарствата и съответните комисии. Не е вярно твърдението, че болните в трети и четвърти стадий са оставени извън здравната система, заяви още той. Пример в това отношение е осигуряване на лекарства за раковоболните пациенти, които за тази година са на стойност 120 млн. лв.
***
Текст под снимка
Отскоро многопрофилната болница за активно лечение "Д-p Атанас Дафовски" в Кърджали разполага с най-модерния и последно поколение колоноскоп за аастроентерологични изследвания. С него вече са прегледани над 400 пациенти.
Засега апаратурата е единствена в страната
в. Дума – стр. 4
д-р Христо Христов, Управителят на МБАЛ - Казанлък: МБАЛ приключва 3 птоекта за увеличение на приходите
Диана РАМНАЛИЕВА
Управителят на МБАЛ - Казанлък д-р Христо Христов търси изход за стопиране на тенденцията за увеличение на задълженията на общинската болница, причинени от неефективната държавна методика за финансиране на общинските болници вбългария
Д-р Христов, на пресконференция през миналата седмица кметът Стефан Дамянов разпространи справка за задълженията на МБАЛ-Казанлък и за средствата дадени от Община Казанлък на общинската болница за периода 2003-2007 г. Имате ли разминаванияс общинското ръководство по тези въпроси?
- Категорично не! Нямаме спор с общинското ръководство, нито с кмета Дамянов по изнесените пред журналистите справки. Искам да подчертая, че в нашите анализи до сега сме обръщали внимание преди всичко на приходите от Нацио-налната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, както и разходите на дружеството и финасновия резултат.До сега не сме извършили отчет за средствата за Дълготрайни материални активи и ремонти за такъв дълъг период 2003-2007 г.По тази причина вероятно се създаде впечатление за разминаване на данните дадени от Общинското ръководство и ръководството на МБАЛ Казанлък- ЕООД. Искам да се спра на инвестициите за дълготрайни материални активи и ремонти със средства от Община Казанлък, както и със собствени средства на МБАЛ Казанлък - ЕООД за горецитираният период.
Искам да отбележа.че през 2004 г. за издръжка на МБАЛ Казанлък от Общината беше приведена сумата от 200 000лв с които погасихме значителна част от задълженията и това даде възможност за продължаване дейността на болницата в пълен обем.
Голяма част от апаратурата в МБАЛ Казанлък - ЕООД, както и повишените изисквания на Здравно осигурителната каса по клинични пътеки във връзка с двете акредитации на лечебното заведение.Ръководството бе принудено въпреки тежкото финансово състояние да инвестира в областта на медицинската апаратура и текущи ремонти.
Д-р Христов, в същото време общинската болница трупа задължения.които вече надхвърлят 2 млн. лв. Какви са причините?
-На всички е известно, че Здравно осигурителната каса заплаща на лечебните заведени за дейност, включваща фонд работна заплата, медикаменти и медицински консумативи, но не и за апаратура, ремонти и общи разходи.В продъл-жение на 3 години НЗОК не е променяла цени по клинични
пътеки въпреки голямата инфлаци. За първото полугодие на 2006 г. МБАЛ - Казанлък стационира задълженията си и излезе на положителен финансов резултат за полугодието.От началото на м. Юли 2006г. Здравната каса намали цените по клин.пътеки с 10%.
Това доведе до влошаване на финансовия резултат на дружеството.
От тогава до сега цените на здр.каса не са променяни.
На всички е известно, че Общ.болници изпълняват и социални функции, чиито разходи не се покриват от никого. За разлика от държавните болници на които просрочените задължения се покриват в края на годината от МЗ - за общинските болници такива средстав не се заделят.
Какви мерки взимате за овладяване на ситуацията?
-В бизнес програмата ми за явяване на конкурс за Управител на МБАЛ
Казанлък,бях планирал три проекта, които почти са изпълнени
1- Взехме разрешително за дейност от МЗ по съдова хирургия
2- до 1 месец ще функционира и новооткрития ангиографски кабинет за извършване на коронарографии и поставяне на стендове на коронарните съдове.
3- до 2 седмици ще бъде открито и психиатричното отделение, за чието изграждане средствата бяха спечелени по програма ФАР на ЕС 132 000лв. Община Казанлък дофинансира ремонта на същото с 65 000лв.
Тези три проекта трябва да доведат до значително увели-чаване приходите на болницата, но ако Здравната каса въведе делигиран бюджет равен или по-малък от минало-годишния то тези структури биха' довели само до увеличаване на разходите.
С цел стациониране на задълженията на МБАЛ Казанлък ръководството на болницата е категорично за преминаване на отделенията на собствена стопанска сметка. В момента е изградена комисия, която да представи пред ръководството на лечебното заведение методика регламентираща правилата на всички отделения за собствената стопанска сметка.
Д-р Христов, какво е Вашето виждане относно приватиза-цията на болницата?
-Лично аз', както и голяма част от колектива е категорично против приватизацията на болницата в близките години.
15.02.08
в. Искра – стр. 4
Емил Райнов, зам.-министър на здравеопазването: Във всяка европейка страна парите за здраве не стигат
Галина ГЕОРГИЕВА
- След срещата с лекари в Пловдив се оказва, не има много неясноти все още в здравеопазването и за лекари, и за пациенти. Съществува ли хаос в системата?
— Не бих казал, че има хаос в здравеопазването, напротив. Има недоизяснени неща, които са може би резултат от недобрата комуникация и недоброто свеждане на информация на решенията на управителния съвет до конкретните изпълнители. Именно за това провеждаме тези срещи със сдружението на областните, общинските болници, както и по места, за да доразясним какво се случва. Но в никакъв случай не можем да говорим за хаос в системата.
През 2005 година заварихме напълно фалирало здравеопазване, всички болници бяха със задължения над 240 млн.лв. Две години по-късно няма лечебни заведения с дългове. Няма болница* която да не си е купила нов апарат и да не е извършвала ремонти на отделения. Нека не забравяме, че за разлика от европейските страни в България няма листа на чакащи. Последните две години за първи път няма липса на онколекарства. Така че, въпреки обвиненията, които търпим, здравната система е
добра.
— Едната от идеите на правителството е за демонополизация на здравната каса, има ли вече яснота колко здравни фонда ще са налице. И няма ли опасност от корупция?
— Здравеопазването е консервативна система и тя не