неделя 17 февруари 2008 - 16:16:10
86 на сто от студентите доволни от образованието си
86 % от българските студенти са доволни от образованието, което получават, сочи национално проучване за професионалната ориентация студентите у нас. Удовлетвореността от образованието спада с течение на времето - студентите от четвърти курс са с 25 на сто по-малко доволни от първокурсниците, тъй като повечето от тях са имали стаж по специалността, показват още резултатите от проучването, което е направено сред 12 477 студенти в страната, или сред над 10 на сто от всички студенти. Проучването се прави за първи път у нас, съобщи Светла Симидчиева, управляващ съдружник в „Майдей Инсайт" за България, един от организаторите на изследването. Неговата цел е да се проследят очакванията, нагласите и подготовката за професионална реализация на студентите. Основните изследвани теми са удовлетвореността от образованието, очакванията от бъдещ работодател и кари-
ера, подготовката за бъдеща работа.
Заплащането - 73 на сто, кариерното развитие - 53 на сто, и възможностите за допълнително обучение - 37 на сто, са трите водещи мотива на студентите при избор на работодател. Трите най-желани професионални области за студентите пък са маркетинг - за 22 %, инженерни дейности - за 19 %, и финанси. Сред най-предпочитаните за работа от студентите са банките и финансите, търговията, туризмът, държавната администрация, информационните технологии, счетоводството, образованието. Данните показват, че близо 60 на сто от студентите у нас не работят по време на обучението си. Едва 18 % от участвалите в проучването имат работа, която ги развива професионално. 50 % от анкетираните заявяват, че биха си търсили работа в чужбина, като най-предпочитана е Западна Европа. 57 % от всички студенти никога не са ходили на стаж, а само 15 % са били на студентски бригади в чужбина. Същевременно над 85 на сто смятат, че са добре подготвени за интервю с работодател. Студентите в София имат по-високи очаквания за стартови заплати от тези в страната. Младите инженери и фармацевти пък са най-претенциозни по отношение на заплатите си. 49 на сто от анкетираните биха започнали с начална заплата от 300 до
500 лева, 17 на сто – от 501 до 700 лева, а 3 на сто - от 1000 лева.
Проучването показва още, че практическата подготовка на студентите за започване на работа е незадоволителна. Базовите компютърни умения, които се изискват от бизнеса във всички професионални сфери, са на ниско ниво, дори и като самооценка на студентите, която невинаги се покрива с реалността. 43 % от студентите в София и 28 % от тези в страната самоопределят нивото си на владеене на английски език като високо.
в. Земя – стр. 2

Студентите не работят, чакат 500-3500 лв. заплата

Лиляна ФИЛИПОВА
С 59%от студентите ни не работят, докато учат. Това установи представително проучване на "Hewitt", направено сред 12 400 възпитаници на 37 университета у нас. Едва 23% се трудели, за да си помагат финансово.
Мисълта за постоянна работа е далечна за повечето. 1/3 смятали, че ще се ориентират след бакалавърска степен, а 18%-чак след магистратурата. 86% от студентите са доволни от образованието си, каза Светла Симидчиева, управителен съдружник на Monday insight за България. В горните курсове обаче ентусиазмът намалявал. Обикновено най-неподготвените били с най-високо самочувствие и смятали, че бизнесът ще ги оцени веднага. Студентите ни масово не знаят чужди езици, установи проучването. В София 59% се справяли, като 43% знаели английски. В провинцията едва 39% говорели чужд език, от тях 26% - английски. Експеримент сред 600 току-що завършили по обява за асистент-счетоводител с минимални отговорности, но с английски и компютър, установил, че едва 32-ма са готови да започнат. Същевременно младежите очакват огромни стартови заплати, като най-претенциозни са инженерите и фармацевтите. Всеки втори искал близо 500 лв. 20% се надявали на суми до 700 лв. За 3% било немислимо да се трудят за по-малко от 1000 пв. Някои искали 3500. Най-харесваните специалности са маркетинг, инженерни науки и финанси. Предпочитани сектори били банките, финансите, търговията и туризмът.
в. 24 часа – стр. 7

Д-р Григорий Лефтеров, анестезиолог: Коктейл от отрови, без който много боли

Ася ПЕНЧЕВА
Д-р Григорий Лефтеров е роден в Русе през 1951 г. Завършил е медицина в МА-София и има специализация по анестезиология. От началото на практиката си работи в русенската болница.
- Д-р Лефтеров, какво точно представлява у пойната?
- Анестезия буквално означава "обезчувствява-не" и в широк смисъл се разбира като отнемане на болката така, че да се извършват различни оперативни интервенции. Освен обезболяването за пациента, упойката е изключително важна и за лекаря. Немислимо е извършването на операции в коремната и гръдна кухина без анестезия. Още от най-древни времена хората са се старали да лекуват без болка и са използвали различни упойващи вещества, като не всички са били безобидни. Алкохолът е бил широко използван, но той не е обезболяващо, а води до безпаметност. Целта на съвременната анестезия е да се въведе в покой пациента без токсични намеси върху организма.
- Вредни ли са веществата, които се използват за анестезия?
- В началото на моята работа хората често питаха дали близките им са се събудили от упойката, тревожеше ги, че всяка упойка отнемала 10 години от живота. За радост всичко това е в миналото. Сега се работи с ниско-токсични анестетици, каквито са инхалационните /райски газ/ и те не претърпяват разграждане в човешкото тяло - отделят се с издишания въздух. Същото важи и за венозните анестетици.
- Какво представлява пълната упойка?
- Общата упойка за голяма и продължителна операция е многокомпонентна. Първо се прилагат медикаменти, които отнемат съзнанието, след това силнообезболяващи от групата на морфина. По този начин се цели да се води балансирана анестезия, която да поддържа пациента в състояние, в което не изпитва болка и не са му нарушени жизнените функции. През цялото време се следи какво е състоянието на организма му, като се поддържа дишането с апарат. Дихателната фунция е първата, която анестезиологът поема под контрол. Освен анестетиците, се поставят и мускулни релаксанти -медикаменти, които отпускат мускулатурата на пациента, за да може хирургът да работи по-лесно.
- Каква е ролята на анестезиолога?
- Той се бори с болката
на пациента и осигурява безопасността му по време на операция. Анестезиологът следи жизненоважните функции на тялото - дишането, кръвообращението, телесната температура и регулира нивото на анестезията и количеството течности в организма.
- Рисково ли е излизането от упойка?
- Част от медикаментите имат определен период на действие, след което пациентът се събужда. Неприятно е следоперативното гадене и повръщане, което е проблем на съвременната анестезиология. По-често от него страдат жените, непуша-чите /единственото предимство на цигарите/, след гинекологични операции, на сливици и средно ухо, след прилагане на наркотични аналгетици от групата на морфина, без които ние все още не можем.
- Има ли хора, при които упойка не хваща?
- Не, категорично.
- Може ли човек да е буден, когато е под упойка?
- Будността по време на анестезия е един от проблемите на науката и дори има специални монитори на Запад, които следят импулсите в мозъка за дълбочината на съня. За България това е непозната тема, тъй като работим с по-ликомпонентни препарати, при които будността е малко вероятна. По отношение на анестезията ние сме излезли от Третия свят, но все още не сме в Белия. Пациентите обаче не бива да бъдат притеснени, тъй като все пак имаме успехи с качествени краткодействащи препарати.
- Кой преценява дали една операция ще е с местна или с пълна упойка?
- С местна упойка се правят малки и кратки интервенции, без дълбо-чинна намеса в тъканите. Обикновено хирургът преценява какво ще му е необходимо. Съществува още един вид анестезия -проводна, при която човек запазва съзнание, но се атакуват нервни снопове, които контролират част от тялото. Един вид се изключва само ръка или крак.
- Добрият анестезиолог р ?
- Този, който не поставя в опасност живота на пациента си. Нашата работа се оценява от целия екип и последно от пациентите.
- Все по-често при раждания се използват анестезии. Вие за или против тях сте?
- По време на раждане с Цезарово сечение през последните години се препоръчва спинална анестезия. Проучванията доказват, че така се намалява с 20% смъртността от анестезия при родилките. Причината е, че по принцип родилката е с пълен стомах, който е един от най-големите врагове на анестезията. Едно повръщане може да доведе до аспирация в дихателните пътища и се стига до усложнения. Затова жените не губят съзнание при спинална анестезия и тя не се отразява на бебетата.
Епидуралната аналгезия се използва за обезбо-ляване при нормално раждане. Тогава се елиминира чувството за болка и се запазва моторната функция на родилката, т.е. може да се движи и да усеща контракциите.
в. Утро – стр. 7

Национална конференция за кризата в здравния сектор организират съсловните организации

Гергана ДИМИТРОВА
Организационният комитет на Българския лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз и Българската организация на професионалистите по здравни грижи са организирали среща. За нея информираха от пресцентъра на БЛС. По време на срещата е бил създаден комитет за подготовка на съвместни национални протестни действия на съсловните организации. Като първа стъпка е решено провеждането на национална конференция заедно с Българската асоциация за защита на пациентите. Тя ще е на тема "Кризата една година по-късно. Българинът - европейски пациент в болно здравеопазване". Конференцията ще се проведе в София на 27 февруари. Ще бъдат поканени всички държавни и обществени институции, имащи отношение към здравеопазването и медиите.
14.02.2008
в. Посоки – стр. 3

Повече от 80% от студентите в България са доволни от образованието

Най-удовлетворени от образованието си са студентите, чиито специалности им позволяват лесно да си намират работа
Повече от 80% от студентите в България са доволни от образованието, което получават. Удовлетвореността от образованието спада с течение на времето - студентите от 4-ти курс са с 25% по-малко доволни от първокурсниците.
Това сочат резултатите от първото национално проучване на професионалната ориентация и мотивация на студентите у нас. Проучването се провежда за пръв път у нас и негови организатори са Hewitt Associates и стратегическият им партньор за България - Мандей Инсайт.
Причини за намаляването на удовлетвореността от обучението са както по-голямата информираност за това какво се иска от тях на пазара на труда, така и фактът, че все повече студентите от 3-ти и 4-ти курс вече са провели стаж или практика по специалността си и имат реална преценка за наученото.
Най-удовлетворени от образованието си са студентите, чиито специалности им позволяват лесно да си намират работа - банки и банково дело, застраховане, счетоводство.
Студентите от началните курсове в по-голяма степен споделят убеждението, че образованието, което получават им дава възможност бързо да си намерят работа. Заплащането, кариерното развитие и възможностите за допълнително обучение са трите водещи мотиви при избора на работодател.
С преминаването в по-горен курс нагласите се променят, заплащането отстъпва като мотивиращ фактор за сметка на нуждата от продължаващо обучение. Добрият мениджмънт и обучението се превръщат във водещи фактори с приближаването на започването на първа работа.
Студентите имат сравнително реалистични очаквания за първа заплата, но немалка група очакват по-високи стартови заплати от предлаганите. Така например 17% от запитаните очакват стартови заплати между 500 и 700 лева, 11% - от 700 до 1000 лева, а 3% очакват възнаграждения над 1000 лева.
Обучаващите се по специалности, които са търсени на пазара, са добре информирани за нивата на възнаграждение и за това, че има голяма нужда от такива специалисти в момента. Ето защо младите инженери и фармацевти имат най-високи очаквания към заплатата си.
Най-мотивирани от заплащането са студентите в инженерните специалности (автоматизация, енергетика, транспортна техника, хидравлична, пневматична и топлотехника), биотехнологии и счетоводство.
Сред студентите, за които заплащането не е основна причина за избор на работодател, са както изучаващите хуманитарни дисциплини, така и бъдещите специалисти от областите туризъм, компютърни технологии, електротехника, индустриален мениджмънт и инженерен дизайн.
За ИТ специалистите това се обяснява от тяхното усещане, че високото заплащане е вече даденост и те вече търсят възможности, които да им позволят да се изградят като професионалисти. Маркетингът, инженерните дейности и финансите са трите най-желани от студентите области за професионално развитие.
Сред най-предпочитаните сектори от икономиката са: "Банки и финанси"; "Търговия"; "Туризъм"; "Държавна администрация"; "Информационни технологии"; "Счетоводство и администрация"; "Образование". Близо 60% от студентите в България не работят по време на обучението си. Едва 18% от обхванатите в проучването са заети с работа, която ги развива професионално.
20% от студентите планират да си търсят постоянна работа едва след завършването на магистърска степен. Преобладаващата част от анкетираните имат желание да започнат магистратура непосредствено след приключване на бакалавърска степен. 50% от студентите биха си търсили работа в чужбина, като най-предпочитана е Западна Европа.
Практическата подготовка на студентите за започване на работа е незадоволителна. Базовите компютърни умения, които се изискват от бизнеса във всички професионални сфери, са на ниско ниво, дори и като самооценка на студентите, която не винаги се припокрива с реалността. 43% от студентите в София и 28% от студентите в страната самоопределят нивото си на владеене на английски език като високо.
57% от студентите не са били на стаж, а като основни причини за това се посочват „защото не се изисква" и "защото нямам информация как да си намеря стаж". Само 15% са били на студентски бригадив чужбина. Същевременно над 85% смятат, че са добре подготвени за интервю с работодател.
14.02.2008
Actualno.com

Повече от 80% от студентите в България са доволни от образованието си

Повече от 80% от студентите в България са доволни от образованието, което получават, сочат данните от Националното проучване на професионалната ориентация и мотивация на студентите в България, съобщават от Българска стопанска камара, цитирана от Профит. То се провежда за първи път у нас, като негови организатори са Hewitt Associates и стратегическият им партньор за България - Мандей Инсайт, Фондация на бизнеса за образованието, с подкрепата на Американската агенция за международно развитие (USAID), Българо-американска кредитна банка АД и Ей И Ес Марица Изток 1.
Изследването е проведено през ноември 2007 г. и обхваща 12 477 студенти в страната, което съставлява над 10% от студентите в България. Извадката е национално представителна за ВУЗ и за студентите в тях по университет, курс, специалност, пол и регион. Данните са събрани чрез стандартизирани въпросници, попълвани от студентите на хартиен носител в университетите и он-лайн.
Удовлетвореността от образованието спада с течение на времето – студентите от 4-ти курс са с 25% по-малко доволни от първокурсниците, показва още изследването. Причини за това са, както по-голямата информираност за това какво се иска от тях на пазара на труда, така и фактът, че все повече студентите от 3-ти и 4-ти курс вече са провели стаж или практика по специалността си и имат реална преценка за наученото.
Най-удовлетворени от образованието си са студентите, чиито специалности им позволяват лесно да си намират работа – банки и банково дело, застраховане, счетоводство. Студентите от началните курсове в по-голяма степен споделят убеждението, че образованието, което получават, им дава възможност бързо да си намерят работа.
Заплащането, кариерното развитие и възможностите за допълнително обучение са трите водещи мотива при избора на работодател. С преминаването в по-горен курс нагласите се променят, заплащането отстъпва като мотивиращ фактор, за сметка на нуждата от продължаващо обучение. Добрият мениджмънт и обучението се превръщат във водещи фактори с приближаването на започването на първа работа.
Студентите имат сравнително реалистични очаквания за първа заплата, но немалка група очакват по-високи стартови заплати от предлаганите, сочи още изследването. Обучаващите се по специалности, които са търсени на пазара, са добре информирани за нивата на възнаграждение и за това, че има голяма нужда от такива специалисти в момента. Ето защо младите инженери и фармацевти имат най-високи очаквания към заплатата си.
Най-мотивирани от заплащането са студентите в инженерните специалности (автоматизация, енергетика, транспортна техника, хидравлична, пневматична и топлотехника), биотехнологии и счетоводство. Сред студентите, за които заплащането не е основна причина за избор на работодател, са както изучаващите хуманитарни дисциплини, така и бъдещите специалисти от областите туризъм, компютърни технологии, електротехника, индустриален мениджмънт и инженерен дизайн. За ИТ специалистите това се обяснява от тяхното усещане, че високото заплащане е вече даденост и те вече търсят възможности, които да им позволят да се изградят като професионалисти.
Маркетингът, инженерните дейности и финансите са трите най-желани от студентите области за професионално развитие. Сред най-предпочитаните сектори от икономиката са: Банки и финанси; Търговия; Туризъм; Държавна администрация; Информационни технологии; Счетоводство и администрация; Образование.
Близо 60% от студентите в България не работят по време на обучението си. Едва 18% от обхванатите в проучването са заети с работа, която ги развива професионално. 20% от студентите планират да си търсят постоянна работа едва след завършването на магистърска степен. Преобладаващата част от анкетираните имат желание да започнат магистратура непосредствено след приключване на бакалавърска степен. 50% от студентите биха си търсили работа в чужбина, като най-предпочитана е Западна Европа.
Практическата подготовка на студентите за започване на работа е незадоволителна. Базовите компютърни умения, които се изискват от бизнеса във всички професионални сфери, са на ниско ниво, дори и като самооценка на студентите, която не винаги се припокрива с реалността. 43% от учещите в София и 28% от тези в страната самоопределят нивото си на владеене на английски език като високо. 57% от студентите не са били на стаж, а като основни причини за това се посочват „защото не се изисква” и „защото нямам информация как да си намеря стаж”. Само 15% са били на студентски бригади в чужбина. Същевременно над 85% смятат, че са добре подготвени за интервю с работодател.
Резултатите от проучването дават по-ясна представа за професионалните нагласи, ориентация и пригодност на младите хора у нас и ще допринесат за подобряване на възможностите за тяхното успешно кариерно развитие. Проучването ще се превърне в ежегодна инициатива.
Bgnewsroom.com

И животоспасяващи лекарства в информационна система

В края на февруари - началото на март предстои обявяването на тръжна процедура за изпълнител на централизирана информационна система за закупуваните от Министерството на здравеопазването медикаменти. Тя ще бъде въведена в периода 2008-2009 г. Това заяви на конференция "Информационни и комуникационни технологии в системата на здравеопазването" зам.-министърът на здравеопазването Валери Цеков.
Системата ще позволи на министерството да притежава актуална информация за наличността на дадено животоспасяващо лекарство в аптечната мрежа, както и проследяването на лекарството от самия пациент. Тя ще бъде изградена за 8-9 месеца и ще струва 1,5 млн. лв. Предвижда се и създаването на електронна система за съхранение на регионалните картотеки, които засега съществуват само на хартиен носител. Системата ще позволи създаването на електронно копие и на досиетата на ТЕЛК. Ще бъде създадена и база данни за лечебните заведения и наличните медицински специалисти. Тази информационна система ще позволи на здравното ведомство да изготвя анализи за миграцията на медицински специалисти. Внедряването на информационните системи за развитите европейски държави е продължил двайсет години.
Електронно здравеопазване в България се гради от 2005 г. насам, но едва през 2007-а започна дейността си първият успешен проект за въвеждане на здравни карти в град Сливница. В пилотния проект, завършил през декември м.г., са участвали 1000 пациенти, 4 аптеки и 7 лекари.
14.02.2008
big.bg

Повечето български студенти доволни от образованието у нас

Светослава КУЗМАНОВА
86 процента от студентите в България са доволни от образованието, което получават. Най-желаните професионални области на развитие са банки и финансови услуги, туризъм, търговия и държавна администрация. Това сочи национално проучване за професионалната ориентация и мотивация на студентите в България.
Националното проучване е направено в края на миналата година. Обхваща близо 12 500 студенти от 37 университета и 71 специалности. Данните показват, че близо 60 на сто от студентите у нас не са ходили на стаж нито веднъж по време на следването си. Причините, които изтъкват за това: не са били на стаж, защото не знаят как да намерят такъв и не са били на стаж, защото по време на следването това не се изисква задължително.
50 процента от анкетираните казват, че биха си търсили работа в чужбина, като най-предпочитана е Западна Европа.
Според Светла Симидчиева, управляващ съдружник в „Мандей инсайт”: „28% от населението на Европейския съюз могат да говорят два чужди езика. Сред българските студенти този процент е 25. Това аз оценявам по-скоро като тревожен факт”.
И още данни от изследването – младите инженери и фармацевти имат най-високи очаквания за стартова заплата. 73 на сто от студентите при постъпване на работа на първо място се интересуват от заплащането, което ще им бъде предложено, след това от кариерното развитие и на трето място от обучението и развитието.
14.02.2008
dariknews.bg

Студентите по банково дело, застраховане и счетоводство - най-доволни от образованието си

Практическата подготовка на учащите във ВУЗ за започване на работа е незадоволителна, сочат резултатите от национално проучване
Повече от 80% от студентите в България са доволни от образованието, което получават. Удовлетвореността от образованието спада с течение на времето – студентите от 4-ти курс са с 25% по-малко доволни от първокурсниците. Причини за това са както по-голямата информираност за това какво се иска от тях на пазара на труда, така и фактът, че все повече студентите от 3-ти и 4-ти курс вече са провели стаж или практика по специалността си и имат реална преценка за наученото. Това сочат данните от национално проучване на професионалната ориентация и мотивацията на студентите в България, представено днес в СУ "Св. Климент Охридски". Изследването се провежда за първи път у нас Hewitt Associates и партньора им за България - Мандей Инсайт, както и Фондация на бизнеса за образованието. В допитването са включени 12 477, или 10% от студентите в страната.
Най-удовлетворени от образованието си са студентите, чиито специалности им позволяват лесно да си намират работа – банки и банково дело, застраховане, счетоводство. Студентите от началните курсове в по-голяма степен споделят убеждението, че образованието, което получават, им дава възможност бързо да си намерят работа.
Заплащането, кариерното развитие и възможностите за допълнително обучение са трите водещи мотиви при избора на работодател. С преминаването в по-горен курс нагласите се променят, заплащането отстъпва като мотивиращ фактор за сметка на нуждата от продължаващо обучение. Добрият мениджмънт и обучението се превръщат във водещи фактори с приближаването на започването на първа работа.
Студентите имат сравнително реалистични очаквания за първа заплата, но немалка група очакват по-високи стартови заплати от предлаганите. Обучаващите се по специалности, които са търсени на пазара, са добре информирани за нивата на възнаграждение и за това, че има голяма нужда от такива специалисти в момента. Ето защо, младите инженери и фармацевти имат най-високи очаквания към заплатата си.
Най-мотивирани от заплащането са студентите в инженерните специалности (автоматизация, енергетика, транспортна техника, хидравлична, пневматична и топлотехника), биотехнологии и счетоводство. Сред студентите, за които заплащането не е основна причина за избор на работодател, са както изучаващите хуманитарни дисциплини, така и бъдещите специалисти от областите туризъм, компютърни технологии, електротехника, индустриален мениджмънт и инженерен дизайн. За ИТ специалистите това се обяснява от тяхното усещане, че високото заплащане е вече даденост и те вече търсят възможности, които да им позволят да се изградят като професионалисти.
Маркетингът, инженерните дейности и финансите са трите най-желани от студентите области за професионално развитие. Сред най-предпочитаните сектори от икономиката са: Банки и финанси; Търговия; Туризъм; Държавна администрация; Информационни технологии; Счетоводство и администрация; Образование.
Близо 60% от студентите в България не работят по време на обучението си. Едва 18% от обхванатите в проучването са заети с работа, която ги развива професионално. 20% от студентите планират да си търсят постоянна работа едва след завършването на магистърска степен. Преобладаващата част от анкетираните имат желание да започнат магистратура непосредствено след приключване на бакалавърска степен. 50% от студентите биха си търсили работа в чужбина, като най-предпочитана е Западна Европа.
Практическата подготовка на студентите за започване на работа е незадоволителна. Базовите компютърни умения, които се изискват от бизнеса във всички професионални сфери, са на ниско ниво, дори и като самооценка на студентите, която не винаги се припокрива с реалността. 43% от студентите в София и 28% от студентите в страната самоопределят нивото си на владеене на английски език като високо. 57% от студентите не са били на стаж, а като основни причини за това се посочват „защото не се изисква” и „защото нямам информация как да си намеря стаж”. Само 15% са били на студентски бригадив чужбина. Същевременно над 85% смятат, че са добре подготвени за интервю с работодател.
Резултатите от проучването дават по-ясна представа за професионалните нагласи, ориентация и пригодност на младите хора у нас и ще допринесат за подобряване на възможностите за тяхното успешно кариерно развитие. Проучването ще се превърне в ежегодна инициатива.
14.02.2008 г.
Insurance.bg

Над 80% от българските студенти са доволни от образованието си

Младите инженери и фармацевти имат най-високи очаквания към заплатата си, сочи първото национално проучване на професионалната ориентация и мотивация на студентите у нас
Повече от 80% от студентите в България са доволни от образованието, което получават, но тази удовлетвореност намалява с течение на времето - студентите от 4-ти курс са с 25% по-малко доволни от първокурсниците.
Това сочат резултатите от първото национално проучване на професионалната ориентация и мотивация на студентите у нас. Негови организатори са "Hewitt Associates" и стратегическият им партньор за България - "Мандей инсайт".
Причини за спада в удовлетвореността от обучението са както по-голямата информираност за това какво се иска от студентите на пазара на труда, така и фактът, че все повече 3-то и 4-токурсници вече са провели стаж или практика по специалността си и имат реална преценка за наученото.
Най-доволни от образованието си са младежите, чиито специалности им позволяват лесно да си намират работа - банки и банково дело, застраховане, счетоводство.
Студентите от началните курсове в по-голяма степен споделят убеждението, че образованието, което получават, им дава възможност бързо да си намерят работа.
Заплащането, кариерното развитие и възможностите за допълнително обучение са трите водещи мотиви при избора на работодател. С преминаването в по-горен курс нагласите се променят, заплащането отстъпва като мотивиращ фактор за сметка на нуждата от продължаващо обучение.
Добрият мениджмънт и обучението се превръщат във водещи фактори, колкото повече приближава времето за започване на първа работа.
Студентите имат сравнително реалистични очаквания за първа заплата, но немалка група очакват по-високо стартово заплащане от предлаганото.
17% от анкетираните се надяват на начални заплати между 500 и 700 лева, 11% - от 700 до 1000 лева, а 3% очакват възнаграждения над 1000 лева.
Обучаващите се по специалности, които са търсени на пазара, са добре информирани за нивата на възнаграждение и за това, че има голяма нужда от такива специалисти в момента.
Младите инженери и фармацевти имат най-високи очаквания към заплатата си. Най-мотивирани от заплащането са студентите в инженерните специалности (автоматизация, енергетика, транспортна техника, хидравлична, пневматична и топлотехника), биотехнологии и счетоводство.
Сред студентите, за които заплащането не е основна причина за избор на работодател, са както изучаващите хуманитарни дисциплини, така и бъдещите специалисти от областите туризъм, компютърни технологии, електротехника, индустриален мениджмънт и инженерен дизайн.
За ИТ специалистите това се обяснява с тяхното усещане, че високото заплащане е даденост и те вече търсят възможности, които да им позволят да се изградят като професионалисти.
Маркетингът, инженерните дейности и финансите са трите най-желани от студентите области за професионално развитие. Сред най-предпочитаните сектори от икономиката са: банки и финанси; търговия; туризъм; държавна администрация; информационни технологии; счетоводство и администрация; образование.
Близо 60% от студентите в България не работят по време на обучението си. Едва 18% от обхванатите в проучването са заети с работа, която ги развива професионално. 20% от младежите планират да си търсят постоянна работа едва след завършването на магистърска степен.
Преобладаващата част от анкетираните имат желание да започнат магистратура непосредствено след приключване на бакалавърска степен.
50% от студентите биха си търсили работа в чужбина, като най-предпочитана е Западна Европа.
Практическата подготовка на студентите за започване на работа е незадоволителна. Базовите компютърни умения, които се изискват от бизнеса във всички професионални сфери, са на ниско ниво, дори и като самооценка на студентите, която не винаги се припокрива с реалността.
43% от младежите, следващи в София, и 28% от студентите в страната самоопределят нивото си на владеене на английски език като високо. 57% не са били на стаж, а като основни причини за това се посочват "защото не се изисква" и "защото нямам информация как да си намеря стаж". Само 15% са били на студентски бригади в чужбина.
www. netinfo.bg


40% от студентите смятат, че са си сбъркали професията

86 на сто от първокурсниците са доволни от образованието, което ще получат, сочи национално проучване за професионалната ориентация на студентите у нас. Удовлетвореността от образованието обаче спада с течение на времето - студентите от четвърти курс са с 25 на сто по-малко доволни от първокурсниците, тъй като повечето от тях са имали стаж по специалността. Проучването е направено сред 12 477 студенти в страната, което е над 10 на сто от всички студенти, съобщи БТА. Подобно проучване се прави за първи път у нас според компанията "Майдей Инсайт" за България, един от организаторите на изследването. Целна анкетите е да се проследят очакванията, нагласите и подготовката за професионална реализация на студентите. Основните изследвани теми са - удовлетвореността от образованието, очакванията от бъдещ работодател и кариера, подготовката за бъдеща работа.
Заплащането /73 на сто/, кариерното развитие /53 на сто/ и възможностите за допълнително обучение /37 на сто/ са трите водещи мотиви на студентите при избор на работодател.
Проучването показва, че трите най-желани професионални области за студентите са маркетинг /22 на сто/, инженерни дейности /19 на сто/ и финанси. Сред най-предпочитаните за работа от студентите икономически сектори са банките и финансите, търговията, туризмът, държавната администрация, информационните технологии, счетоводството, образованието.
Според данните близо 60 на сто от студентите у нас не работят по време на обучението си. Едва 18 на сто имат работа, която ги развива професионално. Всеки пети възнамерява да си търси постоянна работа след завършване на магистърската степен. 50 на сто биха си търсили работа в чужбина, като най-предпочитана е Западна Европа.
Според изследването 57 на сто от всички български студенти никога не са ходили на стаж, въпреки, че повечето от тях са трети и четвърти курс. Само 15 на сто са били на студентски бригади в чужбина. Същевременно над 85 на сто смятат, че са добре подготвени за интервю с работодател.
Студентите в София имат по-високи очаквания за стартови заплати от тези в страната. Младите инженери и фармацевти имат най-високи очаквания към заплатите си. 49 на сто от анкетите биха започнали с начална заплата от 300 до 500 лева, 17 на сто - от 501 до 700 лева, а 3 на сто - от 1000 лева. Проучването показва, че практическата подготовка на студентите за започване на работа е незадоволителна. Базовите компютърни умения, които се изискват от бизнеса във всички професионални сфери, са на ниско ниво, дори и като самооценка на студентите, която не винаги се покрива с реалността.
43 на сто от студентите в София и 28 на сто от тези в страната самоопределят нивото си на владеене на английски език като високо. Според организаторите 28 на сто от населението в Европа може да говори два чужди езика, а сред българските студенти този процент е 25 на сто и тази разлика е тревожна.
14.02.2008
Zagrada.bg

Категории новини