Толкова са робските дни на България, която успява да се освободи и да оживее. За да честваме днес, на трети март, извоюваната свобода и края на робските дни. Робство, което трудно можем да си представим от далечината на 139 години от Освобождението на България. Отбелязваме славните и героични подвизи на борците за национално освобождение, но спомняме ли си зверствата и неугасващата надежда за край на робските дни? Осъзнаваме ли и имаме ли онова народно самосъзнание, с което е започнала подготовката и е осъществено въстанието от пролетта на 1876 г., преди подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г.? Знаем ли си колко невинната българска кръв е пролята, за да стигне българския вопъл до цяла Европа? Можем ли да си представим как се грабват пушките и сабите, знаейки че ще се жертваш? Трябва да знаем и помним. И да се гордеем с всички знайни и незнайни герои, които с непоколебима увереност се изправят пред смъртта, за да ни завещаят свободата. Дълбок поклон пред делата и думите им, оставили кървава диря и превърнали се в безсмъртни подвизи!

Екипът на „Фармклуб” Ви желае по-често да си казваме: „Напред!” и „Ура!”, да помним и да знаем историята си, да почитаме героите всеки ден, да се борим за свободата, която не ни е даром. Нека бъдем горди българи и да не позволяваме никакво насилие, било то умело замаскирано зад ласкави думи или привидно „добронамерено” потисничество. Защото трети март не е само ден за почит, а и за да ни напомня, че свободата трябва да се извоюва и пази.