КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ОТХВЪРЛИ ТВЪРДЕНИЯТА, ЧЕ ЧЛ. 222, АЛ. 1 ОТ ЗЛПХМ ОГРАНИЧАВА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ АПТЕКИТЕ
Със свое решение от 10.07.2008г. по конституционно дело № 2 от 2008г. Конституционният съд на Република България отхвърли твърденията на омбудсмана, поддържани от Министерски съвет и от народните представители с внесения законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), че чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ ограничава правото на собственост върху аптеките. С посоченото решение, КС обяви разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ за противоконституционна поради въведеното необосновано ограничение формата, под която магистър-фармацевтите могат да откриват аптеки, която е само като едноличен търговец или като еднолично дружество с ограничена отговорност. В мотивите си КС стига до извода, че ограничението на формата само като ЕТ или ЕООД пречи на навлизане на други участници, които имат право под други форми – например събирателно, командитно дружество или като акционерно дружество, да извършват дейност като аптека. Съдът постановява, че когато са ограничени правно – организационните форми, чрез които може да се извършва търговия на дребно с лекарствени продукти в хуманната медицина се ограничава правото на свободна стопанска инициатива. По тази причина КС мотивира противоконституционността на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, а – не както твърди омбудсмана поради ограничаване на правото на собственост върху аптеките.
КС изрично подчертава, че омбудсманът неоснователно отъждествява правото да се извършва търговия на дребно с лекарствени продукти чрез откриването на аптека с правото на собственост на аптека. В този смисъл Конституционният съд отхвърля искането на омбудсмана за противоконституционност на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ поради противоречие с чл. 6, ал. 2, чл. 19, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБългария, като съдът подчертава, че чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ не следва да се отменя и тълкува във връзка с правото на собственост върху аптеките. Също така, КС не е разгледал и искането на омбудсмана на основание противоречие на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ с разпоредби на Договора за създаване на европейската общност и с други международни договори, тъй като омбудсмана по конституция не е компетентен да сезира КС относно противоречие с международни договори.
Обратно, в мотивите си КС отново подчертава в съответствие с решението си от 1998г., че въведеното изискване за образователен ценз – магистър по фармация, за упражняването на дейност като аптека не нарушава конституционния принцип за равенство пред закона. То е направено от законодателя, за да се гарантира определена конституционна ценност или принцип – в случая закрила на здравето на гражданите. Както вече Конституционният съд се е произнесъл - „абсурдно е да се допусне, че Конституцията забранява на държавата да изисква определена квалификация, обективирана чрез медицинско, съответно юридическо образование за упражняването на дейност като лекар или съдия.” Още съдът постановява, че с въвеждането на образователен ценз за лицата, които извършват търговия на дребно на лекарствени продукти по чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, не се нарушават правата на другите лица, които нямат такова специално образование и професионален опит.
Нещо повече, съдът отново подчертава, както в решението си относно правото да се открие аптека от 1998г., че свободата на стопанска инициатива не изключва принципите на държавното регулиране и на контрол върху стопанската дейност, защото тя няма абсолютен характер и може да се ограничи по законодателен ред, когато с това се цели предотвратяването на злоупотреба с монополизма и нелоялната конкуренция и в защита на потребителя. КС изрично твърди, че опазването на общественото здраве, разбирано като социална функция се защитава чрез въведената в чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ гаранция, че стопанската дейност – продажба на дребно на лекарствени продукти, ще се изпълнява от квалифицирани магистър-фармацевти.
От решението на Конституционния съд е ясно, че чл. 222, ал.1 от ЗЛПХМ не засяга правото на собственост върху аптеките. Това опровергава мотивите на народните представители и на МС за внесеното и прието на второ четене в Комисията по здравеопазване изменение на чл.222, ал.1 от ЗЛПХМ.
Относно немотивираното ограничение на правната форма, под която се извършва дейността – ЕТ или ЕООД, последното следва да се преодолее от Народното събрание, като е безспорно, че формулировката на чл.222, ал.1 от ЗЛПХМ – само магистър-фармацевт има право да открие аптека, не е противоконституционна и следва да се запази с оглед защитата на основни конституционни ценности, каквото е закрилата на здравето на гражданите.
С постановеният акт на КС се затвърждава извода на КС от решение № 14/05.06.1998г. по к.д. № 9 от 1998г., че с оглед конституционните задължения на държавата за гаранция на живота и здравето на гражданите, само магистър-фармацевти следва да имат право да откриват аптеки и да са оправомощени да извършват търговия на дребно с лекарствени продукти. Актът на върховния правосъден орган опровергава категорично мотивите за текущото изменение на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, свързани с така широко твърдяното ограничение на правото на собственост върху аптеките. Следвайки задължителното тълкуване на КС, чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ не засяга и разпоредбите на Договора за създаване на европейската общност, тъй като не засяга правото на собственост и на установяване, а – цели гарантиране на обществения интерес. Според решението на КС, ако се приеме обратното, това би било равнозначно на примерите вместо лекари, всички да могат да лекуват или вместо само юристи всички да могат да бъдат съдии.
В заключение, БФС призовава народните представители да съобразят законопроекта за изменение и допълнение на ЗЛПХМ с мотивите от решението на КС и да премахнат ограничението относно правната форма по чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, като категорично запазят правото да се извършва дейността като се ОТКРИЕ АПТЕКА само за лица, които имат квалификация като магистър-фармацевти.
Бележки за редактора:
Приложения текст представлява информация и коментар на Българския фармацевтичен съюз относно решението на Конституционния съд по конституционно дело номер 2/2008 г.
Делото е образувано на 18 април 2008 г. по искане на омбудсмана на Република България. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 150, ал. 3 от Конституцията. Искането е да се установи противоконституционността на разпоредбата на чл. 222, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн. ДВ, бр. 31 от 13 април 2007 г). Според омбудсмана, с оспорвания текст се нарушават правата на гражданите, защото той противоречи на чл. 6, ал. 2; чл. 17, ал. 1 и 3; чл. 19, ал. 1, 2 и 3 и чл. 52, ал. 5 от Конституцията.
гр.София, 14 юли 2008г.
БЪЛГАРСКИ ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪЮЗ
Със свое решение от 10.07.2008г. по конституционно дело № 2 от 2008г. Конституционният съд на Република България отхвърли твърденията на омбудсмана, поддържани от Министерски съвет и от народните представители с внесения законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), че чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ ограничава правото на собственост върху аптеките. С посоченото решение, КС обяви разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ за противоконституционна поради въведеното необосновано ограничение формата, под която магистър-фармацевтите могат да откриват аптеки, която е само като едноличен търговец или като еднолично дружество с ограничена отговорност. В мотивите си КС стига до извода, че ограничението на формата само като ЕТ или ЕООД пречи на навлизане на други участници, които имат право под други форми – например събирателно, командитно дружество или като акционерно дружество, да извършват дейност като аптека. Съдът постановява, че когато са ограничени правно – организационните форми, чрез които може да се извършва търговия на дребно с лекарствени продукти в хуманната медицина се ограничава правото на свободна стопанска инициатива. По тази причина КС мотивира противоконституционността на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, а – не както твърди омбудсмана поради ограничаване на правото на собственост върху аптеките.
КС изрично подчертава, че омбудсманът неоснователно отъждествява правото да се извършва търговия на дребно с лекарствени продукти чрез откриването на аптека с правото на собственост на аптека. В този смисъл Конституционният съд отхвърля искането на омбудсмана за противоконституционност на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ поради противоречие с чл. 6, ал. 2, чл. 19, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБългария, като съдът подчертава, че чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ не следва да се отменя и тълкува във връзка с правото на собственост върху аптеките. Също така, КС не е разгледал и искането на омбудсмана на основание противоречие на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ с разпоредби на Договора за създаване на европейската общност и с други международни договори, тъй като омбудсмана по конституция не е компетентен да сезира КС относно противоречие с международни договори.
Обратно, в мотивите си КС отново подчертава в съответствие с решението си от 1998г., че въведеното изискване за образователен ценз – магистър по фармация, за упражняването на дейност като аптека не нарушава конституционния принцип за равенство пред закона. То е направено от законодателя, за да се гарантира определена конституционна ценност или принцип – в случая закрила на здравето на гражданите. Както вече Конституционният съд се е произнесъл - „абсурдно е да се допусне, че Конституцията забранява на държавата да изисква определена квалификация, обективирана чрез медицинско, съответно юридическо образование за упражняването на дейност като лекар или съдия.” Още съдът постановява, че с въвеждането на образователен ценз за лицата, които извършват търговия на дребно на лекарствени продукти по чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, не се нарушават правата на другите лица, които нямат такова специално образование и професионален опит.
Нещо повече, съдът отново подчертава, както в решението си относно правото да се открие аптека от 1998г., че свободата на стопанска инициатива не изключва принципите на държавното регулиране и на контрол върху стопанската дейност, защото тя няма абсолютен характер и може да се ограничи по законодателен ред, когато с това се цели предотвратяването на злоупотреба с монополизма и нелоялната конкуренция и в защита на потребителя. КС изрично твърди, че опазването на общественото здраве, разбирано като социална функция се защитава чрез въведената в чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ гаранция, че стопанската дейност – продажба на дребно на лекарствени продукти, ще се изпълнява от квалифицирани магистър-фармацевти.
От решението на Конституционния съд е ясно, че чл. 222, ал.1 от ЗЛПХМ не засяга правото на собственост върху аптеките. Това опровергава мотивите на народните представители и на МС за внесеното и прието на второ четене в Комисията по здравеопазване изменение на чл.222, ал.1 от ЗЛПХМ.
Относно немотивираното ограничение на правната форма, под която се извършва дейността – ЕТ или ЕООД, последното следва да се преодолее от Народното събрание, като е безспорно, че формулировката на чл.222, ал.1 от ЗЛПХМ – само магистър-фармацевт има право да открие аптека, не е противоконституционна и следва да се запази с оглед защитата на основни конституционни ценности, каквото е закрилата на здравето на гражданите.
С постановеният акт на КС се затвърждава извода на КС от решение № 14/05.06.1998г. по к.д. № 9 от 1998г., че с оглед конституционните задължения на държавата за гаранция на живота и здравето на гражданите, само магистър-фармацевти следва да имат право да откриват аптеки и да са оправомощени да извършват търговия на дребно с лекарствени продукти. Актът на върховния правосъден орган опровергава категорично мотивите за текущото изменение на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, свързани с така широко твърдяното ограничение на правото на собственост върху аптеките. Следвайки задължителното тълкуване на КС, чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ не засяга и разпоредбите на Договора за създаване на европейската общност, тъй като не засяга правото на собственост и на установяване, а – цели гарантиране на обществения интерес. Според решението на КС, ако се приеме обратното, това би било равнозначно на примерите вместо лекари, всички да могат да лекуват или вместо само юристи всички да могат да бъдат съдии.
В заключение, БФС призовава народните представители да съобразят законопроекта за изменение и допълнение на ЗЛПХМ с мотивите от решението на КС и да премахнат ограничението относно правната форма по чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, като категорично запазят правото да се извършва дейността като се ОТКРИЕ АПТЕКА само за лица, които имат квалификация като магистър-фармацевти.
Бележки за редактора:
Приложения текст представлява информация и коментар на Българския фармацевтичен съюз относно решението на Конституционния съд по конституционно дело номер 2/2008 г.
Делото е образувано на 18 април 2008 г. по искане на омбудсмана на Република България. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 150, ал. 3 от Конституцията. Искането е да се установи противоконституционността на разпоредбата на чл. 222, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн. ДВ, бр. 31 от 13 април 2007 г). Според омбудсмана, с оспорвания текст се нарушават правата на гражданите, защото той противоречи на чл. 6, ал. 2; чл. 17, ал. 1 и 3; чл. 19, ал. 1, 2 и 3 и чл. 52, ал. 5 от Конституцията.
гр.София, 14 юли 2008г.
БЪЛГАРСКИ ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪЮЗ