МИНИСТЪРЪТ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ОТКАЗА ДА УЧАСТВА В ДЕБАТ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА ФАРМАЦЕВТИЧНИЯ СЕКТОР

Министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски отказа да участва в дебат за развитието на фармацевтичния сектор, тъй като напусна залата след остър спор с лекари и медицински сестри.
Задълбочаващата се криза в здравеопазването предизвика разгорещена дискусия по време на проведената на 27.02.2008г. национална конференция, организирана от съсловните организации в сектора – Български лекарски съюз, Български фармацевтичен съюз, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българска асоциация за закрила на пациентите. Като съорганизатор на конференцията, ръководството на БФС представи основните проблеми във фармацевтичния сектор – липсата на конструктивен диалог със съсловието при подготовката на нормативната база, възпрепятстване въвеждането на правилата за добри фармацевтични практики, толериране на „сивия сектор”, отлагане въвеждането на етичния модел на собственост на аптеките и реалната заплаха за неприлагането му.
Представителите на БФС подчертаха, че все повече случаи от практиката показват, че редица проблеми в сектора на здравеопазването биха могли да се избегнат ако опитът и мнението на съсловните организации бяха взети предвид при подготовката на нормативната база.
За съжаление, реален дебат по така изложените проблеми във фармацевтичния сектор не се състоя. Министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски влезе в остър конфликт с представителите на лекарите и медицинските сестри и напусна конференцията, въпреки призивите да остане, за да продължи дискусията и по въпросите поставени от магистър-фармацевтите.
Българският фармацевтичен съюз смята, че това е акт на неуважение към съсловието и настоява министър Гайдарски да отговори на въпроса, който му бе поставен задочно от председателя на БФС маг.фарм. Мирослав Ненчев, а именно – кога министърът възнамерява да подпише Етичния кодекс на магистър-фармацевтите, който отлежава в кабинета му вече над два месеца.
Етичният кодекс е важна стъпка към подобряване саморегулацията в сектора и влизането му в сила ще гарантира по-добрата защита на интересите на пациента.
ПРИЛАГАМЕ ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗКАЗВАНИЯТА НА РЪКОВОДСТВОТО НА БФС
¬гр. София
28.02.2008г.
¬БЪЛГАРСКИ ФАРМАЦЕВТИЧЕН ¬СЪЮЗ¬
Мирослав Ненчев-Председател на УС на БФС
Уважаеми гости,
Уважаеми журналисти,
Уважаеми колеги,
В последно време доста често в медиите четем или слушаме за „Визия за развитие на здравеопазването”, „Приоритети”, „Национална здравна стратегия”, „Национална лекарствена политика” и т.н.
Тези термини се употребяват толкова често, че започнахме да ги възприемаме като общи приказки и да им обръщаме все по – малко внимание. А не би трябвало да е така, те имат своя дълбок смисъл и аз смея да твърдя, че ако те реално бяха изпълнени със съдържание и подплатени с политическа воля за осъществяването им, днес ние нямаше да сме тук.
Често слушаме и за достъпност на лекарствените продукти.
Разликата е, че под този термин Министерството на здравеопазването разбира единствено минималната цена на лекарствените продукти, а това съвсем не е така.
Според нас достъпността на лекарствените продукти се дефинира от:
Съотношението цена/ ефективност на съответния лекарствен продукт;
Териториалното разположение на аптеките;
Наличието на квалифициран персонал в тях;
Работното време на аптеките;
Реалнатата наличност на лекарствения продукт в тях.
Разбира се освен достъпен, всеки лекарствения продукт задължително трябва да е и качествен, както и да е придружен с добри, ефективни, устойчиви и достъпни фармацевтични услуги.
Надявам се всички Вие разбирате, че мисията на фармацевтите не е да продадат възможно най – много лекарствени продукти, а да спомогнат за запазване или възстановяване здравето на гражданите. Хора които не мислят така, резонно ще си зададат въпроса, какво общо има между организациите които сме се събрали днес пред Вас, без да отчитат, че неправилната употреба на лекарствени продукти е една от основните причини за хоспитализация на пациентите и за увеличаване фармацевтичните разходи на правителствата и гражданите.
Това наше виждане, се споделя и от все повече европейски правителства. Затова ние като съсловна организация, сме призвани да направим всичко възможно за внедряване на добрите практики във фармацевтичния сектор в България.
Ние считаме, че адекватна регулация на фармацевтичния сектор е невъзможно да бъде осъществена без да се използва експертния потенциал на БФС.
Именно игнорирането на експертния потенциал на БФС и липсата на желание от страна на МЗ и НЗОК за конструктивен диалог, съчетано с хронично недофинансиране на здравеопазването като цяло ги подтиква към търсенето на краткосрочни решения на проблемите, дори с цената на закононарушения, а това в крайна сметка води до все по – голямо задълбочаване на проблемите във фармацевтичния сектор.
От проблемите на преден план бих откроил следните:
-Забавено внедряване на етичния модел;
-Неадекватно ценообразуване на лекарствените продукти;
-Възпрепятстване внедряването на добри практики;
-Толериране на сивия бизнес.
Безспорно предприетите законодателните промени във фармацевтичния сектор са стъпка в правилна посока, но те трябва да бъдат подплатени и с адекватни наредби, както и да се приложат по – енергично. Контрола върху спазването им трябва да е реален и еднакъв за всички. Тук ние виждаме и ролята на съсловния контрол.
За жалост към настоящия момент той не може да бъде осъществен, тъй като „Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевтите” чака вече втори месец одобрение от министъра на здравеопазването и последващо обнародване в Държавен вестник.
А това със сигурност не е в обществен интерес!
Не е в обществен интерес и отказа на прокуратурата да санкционира сивия бизнес във фармацевтичния сектор!
Благодаря за вниманието!
Габриела Вутева-Главен секретар на УС на БФС
Добър ден уважаеми дами и господа,
Искам да обърна Вашето внимание върху един изключително важен според мен въпрос:
Все повече случаи от практиката показват, че редица проблеми в сектора на здравеопазването биха могли да се избегнат ако опитът и мнението на съсловните организации бяха взети предвид при подготовката на нормативната база. Съсловните организации обединяват голям професионален потенциал, който е от съществено значение за изготвянето на едни работещи и ефективни законови и подзаконови норми в сектора.
Проблемът има няколко аспекта. Струва ми се, че е необходима една промяна в мисленето относно ролята на съсловните организации. Не бива да се изхожда от позицията, че те защитават само икономическите интереси на съответното съсловие. Специалистите от сектора на здравеопазването не се ръководят само от икономическия интерес, а основно от грижата за пациента. Това са принципи, върху които е базирано медицинското образование на всички нас и, които са в основата на професионалната ни кариера. Затова трябва да има ясно разграничение между съсловни и браншови организации - съсловните защитават не само интересите на своите членове, но и интересите на пациента. Именно това прави техния опит особено ценен при подготовката на максимално ефективна, работеща и справедлива нормативна база в сектора.
В частност за фармацевтичния съюз една от първите стъпки в тази посока бе направена в навечерието на европейското ни членство – през декември 2006 г. бе приет Закона за съсловната организация на магистър фармацевтите (на базата на който бе създаден БФС). Чл. 5 ал.8 от този закон ясно и категорично гласи, че „БФС участва в изготвянето и дава становища по проекти на нормативни актове в областта на фармацията”.
Ние призоваваме управляващите по-често да се обръщат към чл. 5 от закона, който самите те създадоха. През изминалата година имаше редица случаи на съществени разминавания между позицията на МЗ и на БФС, които създадоха сериозни проблеми. Компромисните решения в крайна сметка бяха намирани едва когато се стигаше до диалог с нас и беше взимано предвид, поне донякъде, професионалното ни мнение. Ние смятаме, че най-конструктивно би било този диалог да се състои при подготовката на нормативната база, а не след това.
В тази връзка искам да изтъкна и още нещо, което е особено важно за създаването на работещо законодателство. Професионалистите от съсловните организации са „на първа линия” в здравеопазването, те са в ежедневен пряк контакт с пациентите, най-точно могат да определят „пулса” на здравната система, да кажат какво е нейното заболяване и да предпишат точното лечение. Ползването на техния опит е една безценна помощ при подготовката на нормативната база.
Освен това, съсловните организации имат и друга основна роля, а именно саморегулацията спрямо своите членове. Тази саморегулация може да стане още по-ефективна ако те почувстват, че играят в един отбор със законодателя. Участвайки пряко и реално в изготвянето на нормативната уредба ние пряко се ангажираме с нейното спазване.
Благодаря за вниманието!
За съжаление, реален дебат по така изложените проблеми във фармацевтичния сектор не се състоя. Министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски влезе в остър конфликт с представителите на лекарите и медицинските сестри и напусна конференцията, въпреки призивите да остане, за да продължи дискусията и по въпросите поставени от магистър-фармацевтите.
Българският фармацевтичен съюз смята, че това е акт на неуважение към съсловието и настоява министър Гайдарски да отговори на въпроса, който му бе поставен задочно от председателя на БФС маг.фарм. Мирослав Ненчев, а именно – кога министърът възнамерява да подпише Етичния кодекс на магистър-фармацевтите, който отлежава в кабинета му вече над два месеца.
Етичният кодекс е важна стъпка към подобряване саморегулацията в сектора и влизането му в сила ще гарантира по-добрата защита на интересите на пациента.
ПРИЛАГАМЕ ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗКАЗВАНИЯТА НА РЪКОВОДСТВОТО НА БФС
¬гр. София
28.02.2008г.
¬БЪЛГАРСКИ ФАРМАЦЕВТИЧЕН ¬СЪЮЗ¬
Мирослав Ненчев-Председател на УС на БФС
Уважаеми гости,
Уважаеми журналисти,
Уважаеми колеги,
В последно време доста често в медиите четем или слушаме за „Визия за развитие на здравеопазването”, „Приоритети”, „Национална здравна стратегия”, „Национална лекарствена политика” и т.н.
Тези термини се употребяват толкова често, че започнахме да ги възприемаме като общи приказки и да им обръщаме все по – малко внимание. А не би трябвало да е така, те имат своя дълбок смисъл и аз смея да твърдя, че ако те реално бяха изпълнени със съдържание и подплатени с политическа воля за осъществяването им, днес ние нямаше да сме тук.
Често слушаме и за достъпност на лекарствените продукти.
Разликата е, че под този термин Министерството на здравеопазването разбира единствено минималната цена на лекарствените продукти, а това съвсем не е така.
Според нас достъпността на лекарствените продукти се дефинира от:
Съотношението цена/ ефективност на съответния лекарствен продукт;
Териториалното разположение на аптеките;
Наличието на квалифициран персонал в тях;
Работното време на аптеките;
Реалнатата наличност на лекарствения продукт в тях.
Разбира се освен достъпен, всеки лекарствения продукт задължително трябва да е и качествен, както и да е придружен с добри, ефективни, устойчиви и достъпни фармацевтични услуги.
Надявам се всички Вие разбирате, че мисията на фармацевтите не е да продадат възможно най – много лекарствени продукти, а да спомогнат за запазване или възстановяване здравето на гражданите. Хора които не мислят така, резонно ще си зададат въпроса, какво общо има между организациите които сме се събрали днес пред Вас, без да отчитат, че неправилната употреба на лекарствени продукти е една от основните причини за хоспитализация на пациентите и за увеличаване фармацевтичните разходи на правителствата и гражданите.
Това наше виждане, се споделя и от все повече европейски правителства. Затова ние като съсловна организация, сме призвани да направим всичко възможно за внедряване на добрите практики във фармацевтичния сектор в България.
Ние считаме, че адекватна регулация на фармацевтичния сектор е невъзможно да бъде осъществена без да се използва експертния потенциал на БФС.
Именно игнорирането на експертния потенциал на БФС и липсата на желание от страна на МЗ и НЗОК за конструктивен диалог, съчетано с хронично недофинансиране на здравеопазването като цяло ги подтиква към търсенето на краткосрочни решения на проблемите, дори с цената на закононарушения, а това в крайна сметка води до все по – голямо задълбочаване на проблемите във фармацевтичния сектор.
От проблемите на преден план бих откроил следните:
-Забавено внедряване на етичния модел;
-Неадекватно ценообразуване на лекарствените продукти;
-Възпрепятстване внедряването на добри практики;
-Толериране на сивия бизнес.
Безспорно предприетите законодателните промени във фармацевтичния сектор са стъпка в правилна посока, но те трябва да бъдат подплатени и с адекватни наредби, както и да се приложат по – енергично. Контрола върху спазването им трябва да е реален и еднакъв за всички. Тук ние виждаме и ролята на съсловния контрол.
За жалост към настоящия момент той не може да бъде осъществен, тъй като „Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевтите” чака вече втори месец одобрение от министъра на здравеопазването и последващо обнародване в Държавен вестник.
А това със сигурност не е в обществен интерес!
Не е в обществен интерес и отказа на прокуратурата да санкционира сивия бизнес във фармацевтичния сектор!
Благодаря за вниманието!
Габриела Вутева-Главен секретар на УС на БФС
Добър ден уважаеми дами и господа,
Искам да обърна Вашето внимание върху един изключително важен според мен въпрос:
Все повече случаи от практиката показват, че редица проблеми в сектора на здравеопазването биха могли да се избегнат ако опитът и мнението на съсловните организации бяха взети предвид при подготовката на нормативната база. Съсловните организации обединяват голям професионален потенциал, който е от съществено значение за изготвянето на едни работещи и ефективни законови и подзаконови норми в сектора.
Проблемът има няколко аспекта. Струва ми се, че е необходима една промяна в мисленето относно ролята на съсловните организации. Не бива да се изхожда от позицията, че те защитават само икономическите интереси на съответното съсловие. Специалистите от сектора на здравеопазването не се ръководят само от икономическия интерес, а основно от грижата за пациента. Това са принципи, върху които е базирано медицинското образование на всички нас и, които са в основата на професионалната ни кариера. Затова трябва да има ясно разграничение между съсловни и браншови организации - съсловните защитават не само интересите на своите членове, но и интересите на пациента. Именно това прави техния опит особено ценен при подготовката на максимално ефективна, работеща и справедлива нормативна база в сектора.
В частност за фармацевтичния съюз една от първите стъпки в тази посока бе направена в навечерието на европейското ни членство – през декември 2006 г. бе приет Закона за съсловната организация на магистър фармацевтите (на базата на който бе създаден БФС). Чл. 5 ал.8 от този закон ясно и категорично гласи, че „БФС участва в изготвянето и дава становища по проекти на нормативни актове в областта на фармацията”.
Ние призоваваме управляващите по-често да се обръщат към чл. 5 от закона, който самите те създадоха. През изминалата година имаше редица случаи на съществени разминавания между позицията на МЗ и на БФС, които създадоха сериозни проблеми. Компромисните решения в крайна сметка бяха намирани едва когато се стигаше до диалог с нас и беше взимано предвид, поне донякъде, професионалното ни мнение. Ние смятаме, че най-конструктивно би било този диалог да се състои при подготовката на нормативната база, а не след това.
В тази връзка искам да изтъкна и още нещо, което е особено важно за създаването на работещо законодателство. Професионалистите от съсловните организации са „на първа линия” в здравеопазването, те са в ежедневен пряк контакт с пациентите, най-точно могат да определят „пулса” на здравната система, да кажат какво е нейното заболяване и да предпишат точното лечение. Ползването на техния опит е една безценна помощ при подготовката на нормативната база.
Освен това, съсловните организации имат и друга основна роля, а именно саморегулацията спрямо своите членове. Тази саморегулация може да стане още по-ефективна ако те почувстват, че играят в един отбор със законодателя. Участвайки пряко и реално в изготвянето на нормативната уредба ние пряко се ангажираме с нейното спазване.
Благодаря за вниманието!