Световната банка препоръча България да намали ДДС за лекарствата

понеделник 24 август 2015 - 07:06:58
Пациентите плащат от джоба си 80% от разодите за медикаменти
segabg
24 Август 2015


ДДС върху лекарствата в България е твърде висок и трябва да се намали. Това е една от препоръките на Световната банка в доклад с насоки за реформиране на сектора на лекарствените продукти у нас. Документът е част от споразумението между банката и страната ни за предоставяне на консултантски услуги. Другите изводи са, че пациентите плащат прекалено много от джоба си за медикаменти, а системата за включване и плащане на лекарства от здравната каса не е ефективна.

"При ставка 20% ДДС върху лекарствата е твърде висок. България е сред малкото държави - членки на ЕС, които не прилагат диференцирана ставка", пише в доклада на банката. Там се припомня, че у нас ДДС е по-нисък единствено за туризма - 9%, но дори и това е "съществено по-високо в сравнение със ставката, прилагана за лекарства в някои страни. В Обединеното кралство, Ирландия и Малта няма ДДС за лекарства, а в Испания, Франция, Хърватия, Кипър, Литва и Унгария ставката е 5% или по-малко. "Следва да се обмисли намаляване на ДДС до сходно равнище с други страни от Централна и Източна Европа", препоръчват експертите. Високият данък има по-сериозна тежест върху по-бедните, а и голяма част от лично плащаните здравни разходи у нас са за лекарства, мотивират се те.
От здравното министерство не коментираха тази част от доклада. Предложения за диференциран ДДС върху лекарствата у нас са правили редица опозиционни партии, включително Синята коалиция през 2009 г. и Лъчезар Иванов от ГЕРБ по времето на тройната коалиция. Всички управляващи обаче отхвърлят подобни текстове.

През 2012 г. в България около 6.3 млрд. лв. са били изразходвани за здравеопазване, като едва 51% от тях са публични разходи. Останалата част са частни разходи на пациентите. "Лекарствата представляват не само непропорционален дял от разходите за здравеопазване (38% от общите разходи в сравнение със средни стойности в ЕС от около 25%), но и бремето на покритите разходи със собствени средства също е прекомерно, вероятно възлиза на 81% от общите фармацевтични разходи. Най-тревожно е, че бързото нарастване на разходите се извършва без видими подобрения в резултатите в здравеопазването и за сметка на равнопоставеността на населението", отбелязват от Световната банка.

Самият фармацевтичен пазар у нас се разраства силно през последните години, като фармацевтичната промишленост е сред най-бързо растящите сектори на икономиката ни. През 2011 г. българският пазар е оценен на 2.1 млрд. лв. - увеличение от 12% в сравнение с 2010 г., и с още 10.5% до стойност 2.32 млрд. лв. през 2011-2013 г. През 2018 г. се очаква сумата да надхвърли 3 млрд. лв.

Начинът, по който България определя кои лекарства ще се плащат с публични средства и на какви цени, не е оптимален. За да се поема даден медикамент у нас, той трябва да се плаща и в 17 други страни от ЕС, като в България той влиза на най-ниската цена в сравнение с тях. "Това сравнение обаче може да бъде значително повлияно от пазарните стратегии на производителите", отбелязват експертите. Т.е. това са официални цени и не отразяват наличие на отстъпки за чуждите фондове, а също и разумно съотношение качество-цена, както и че по-високата цена някъде може да бъде компенсирана с тесни показания и стриктен контрол върху използването.

"Сегашните механизми за вписване и ценообразуване почти или съвсем не осигуряват съотношението качество-цена за нови лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък, при което някои цени се сравняват неблагоприятно със страни с далеч по-висока платежоспособност. Няколко скъпоструващи лекарства, които допринасят значимо за бързото нарастване на разходите, едва ли ще бъдат икономически ефективни в България и следва да бъде (пре)договорена цената им, с изрични ограничения в употребата им, а в някои случаи може би дори със спиране на инвестициите (изключване от списъците)", препоръчват от банката.

Оттам смятат, че е крайно време у нас да се въведе т.нар. оценка на здравни технологии, при която се изследва именно ефективността на лекарства и медицински изделия и съотношението цена-качество, т.е. оправдано ли е срещу даден ефект да се плащат дадени публични пари. Експертите препоръчват на първо време България да ползва оценки на здравни технологии, правени в други страни. "НЗОК би могла да започне, като просто адаптира резултатите от такива анализи в Обединеното кралство (или Белгия, Франция или която и да е друга страна с добре функциониращи процеси в тази област) и да ги използва, за да промени условията за вписване и за информация при (пре)договарянето на цени на съществуващи лекарства. Предоговарянето на цените само на четири лекарства - nilotinib, rituximab, pazopanib и pemetrexed - с цел доближаване до цените в Обединеното кралство би могло потенциално да намали разходите с около 10.8 милиона лв. Като се приложи обаче ОЗТ методът и като се намалят цените на само 4 от първите 5 лекарства (по разходи на НЗОК) до цени, които се доближават по сходна степен на ефективност на разходите до тези в Обединеното кралство, би могло да се генерират спестявания до 21 млн. лв.", отбелязват от СБ.

От здравното министерство коментираха, че до края на август ще има проекти на две наредби - за условията и реда за извършване на оценка на здравните технологии и за изменение и допълнение на наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.



РЕЦЕПТИ

Банката препоръчва и промяна в рецептите - вместо търговските имена на лекарствата лекарите да изписват т.нар. INN - международно непатентно наименование, срещу което стоят по няколко търговски марки. Така пациентът сам ще избира кое лекарство да получи, т.е. ще може да си прави сметката колко да доплати за него. Трябва да има рестрикции и върху предписването - ограничаване на диапазона или количеството на лекарства или обстоятелствата, при които те могат да бъдат предписвани; изискване към лекарите да се придържат към предварително определени национални насоки за това; налагане на бюджети за предписване, които насърчават или изискват от предписващите да се съобразяват с разходите за лекарства.