В страната, която по време на последния Ледников период е била изцяло покрита с лед (което обяснява сравнително малкия брой местни растения и животни), днес живеят около 270 000 жители, наследници на норвежки и келтски преселници. Единственият местен сухоземен бозайник, който заварили първите заселници на острова била арктическата лисица, вероятно попаднала там прекосявайки заледеното море. Освен с невероятно красивата си природа, съчетаваща вулкани, гейзери и ледници, Исландия е интересен пример и за нас, българските фармацевти. Една исландска аптека обслужва средно около 4 800 клиента, а две аптечни вериги притежават около 85 % пазарен дял. Водещата аптечна верига, Lyfja, е създадена пред 1996 година от двама исландски фармацевти, а първата им аптека става най-голямата в Исландия още през първите шест месеца от съществуването си. Днес, Lyfja притежава две аптечни вериги (Ap6tekio и Lyfja), верига от магазини за здравословни храни (Heilsuhusio), търговец на едро с лекарства (Heilsa) и реализира годишен оборот над 77 млн. евро. Амбициите на Lyfja се простират извън пределите на Исландия и се реализират в закупуването на 40 аптеки в Литва под запазената марка на Farma. Исландската аптечна верига се подготвя за инвазия и на най-динамичните пазари в Централна и Източна Европа. Либерализацията на лекарствораз-пространението започва през 1996 година .... През 1996 година фармацевтичното законодателство в Исландия се променя значително. Новите моменти касаят отпадане на част от ограниченията за собствеността на аптеките (не е задължително собственикът да е фармацевт), отпадане на регулацията на цените на лекарствата от държавата и промени в рекламирането на лекарства към краен клиент. Тези промени водят до увеличаване на броя на аптеките, хоризонтална интеграция, концентрация на фармацевтичния пазар и силна ценова конкуренция. Някои от аптеките в столицата Рейкявик предлагат на клиентите си до 60 % отстъпки. Постепенно правителството изгубва контрол върху цените. Първоначалната идея на правителството е била, чрез дерегулацията на аптечния сектор да се стимулира ценовата конкуренция между отделните аптеки и като резултат да се намалят разходите за лекарства. Аптеките обаче, предложили намаление за крайните клиенти само на частта, която се заплаща от пациентите и в резултат на това държавните разходи за лекарства не намаляват. Последващо законодателство от 1997 година увеличава дела, заплащан от пациентите. Едно проучване върху цените, проведено в този период показва, че разходите на правителството за реимбурсиране въпреки това постоянно са се увеличавали. Анализът не показва съществена полза от промените през 1996 и 1997 година в посока намаляване разходите на правителството за лекарства. Така постепенно специалистите стигат до извода, че главните аргументи за либерализиране на условията за откриване на аптека са били изградени на погрешни очаквания за ефекта на либерализацията върху разходите на държавата за реимбурсиране на лекарства. Промените от 1996 имат друг, стратегически по-ценен за фармацевтичната професия ефект, защото с тях Исландия става първата скандинавска държава, която въвежда фармацевтичните грижи като законодателно изискване... Със законодателството от 1996 година, Исландия става първата скандинавска държава, която либерализира лекарстворазпространението и прави фармацевтичните грижи законодателно изискване. Поучителен е исландския подход преди окончателното обнародване и влизане в сила на промените. Една година преди това, през 1995 година, правителството иниицира 4 етапен проект за оценка на последствията от новите законодателни моменти. Провеждат се интервюта с фармацевти относно разбирането им и влиянието на законодателството върху аптечната им практика 13-21 месеца след влизане в сила на промените. Едно от проведените изследвания установява, че съществуващите вътрешни конфликти между фармацевтите не само рушат имиджа на професията, но и са довели до формирането на климат, улеснил до загубата на техния монопол върху собствеността на аптеките. Контактът между аптекари и клиенти се влошил в следствие на неистовата ценова конкуренция на аптеките, а фармацевтичното образование, което до този момент акцентира върху изграждането на технически умения, не е адекватно към новите изисквания към фармацевтите за предоставяне на фармацевтични грижи. Във връзка със законодателните промени, исландското фармацевтично общество инициира през 2001 година, разработването на обща политика за обществените аптеки, целяща да ориентира аптечната дейност към по-високи професионални стандарти. В първия етап от този проект, фармацевтите провеждат 2 мозъчни атаки, които са били отворени към всички фармацевти, желаещи да вземат участие в изработването на политиката. През следващите 4 години се провеждат срещи веднъж или два пъти годишно и на общо събрание през 2005 година първоначалният вариант на политиката е представен за обсъждане и гласуване. Плод на отговорното и професионално отношение на членовете на дискусионната група за изработване на политиката е фактът, че при представянето й за обсъждане през 2005 година, тя е приета без дискусии и всички участници гласуват положително. Политиката е ориентирана към 6 сфери на действие в аптечната дейност: общи положения, закони и наредби, образование, обслужване на клиенти, номенклатура, информация за фармацевтите и комуникация.
Коя аптека оцеля? На плакат, представящ схематично резултатите от изготвянето на политиката за обществените аптеки има три снимки на аптеки. Първата е на красива старинна аптека с инвентар, представляващ истинска находка за музея на фармацията и фармацевт, облегнал се зад щанда. Под снимката има напис: „Тази аптека не оцеля". Втората снимка е на модерно оборудвана аптека, на чиито рафтове грижливо са подредени по всички правила изкуството лекарствени продукти, добавки към храната, козметика и пр. Под снимката има надпис: „И тази аптека не оцеля". А на третата снимка фармацевт консултира клиент, който държи в ръцете си няколко продукта, между които се колебае. Надписът по снимката гласи: „В тази аптека консултират пациентите. Тя може би ще оцелее..."
Икономист - управител на аптека? През 2003 година, управата на университетската болница в Рейкявик назначава за управител на фармацевтичния отдел, отговарящ и за аптеката, икономист. Nordisk Farmaceut Union (NFU), представляващ интересите на фармацевтите от петте скандинавски държави (Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Исландия) изразява безпокойство от този факт. В официално писмо, адресирано към министъра на здравеопазването в Исландия, NFU декларира, че останалите скандинавски държави нямат намерение да последват исландския пример и ще осигурят законодателство, което гарантира, че водещите постове ще бъдат заемани от професионално подготвени хора. Във всички държави, заявява NFU, те са синоним на фармацевти...
