(оригиналния текст в Word формат можете да свалите от тук: Siva.zona.i.korupcia.zip)

„По – добре е всеки българин да има право да открива аптеки, заяви здравният министър Радослав Гайдарски вчера. Според него сега никой не знае кой стои зад магистър – фармацевтите, на името на които са аптеките. Така те минават в сивата зона, обясни министърът.” – в.Стандарт – стр. 5/18.03.2006 г.

Между сивата икономика, наричана още сенчеста, или скрита и корупцията има пряка връзка. Трудно е да се определи размера на сивата икономика поради самия характер на явлението. Обикновено се отчита какво губи бюджетът, но много по – големи са загубите на коректните фирми от нелоялната конкуренция.
И никой не отчита загубите които търпи обществото и обществения морал, нерядко коректни фирми са поставени пред тежкия избор да нарушат своята фирмена култура и да се превърнат в нарушители на даден закон или да загубят пазарния си дял и евентуално в последствие да фалират.
Сивата икономика е съвкупност от икономически отношения, които се осъществяват в противовес със законите на дадена страна, тя води до конкуренция не на базата на иновации и технологически постижения, а на база укриване на данъци, неспазване на стандарти, нелоялна конкуренция и др., като нерядко това е съпроводено с извършване на дейности, без нужното разрешение или лицензия. Нелоялната конкуренция е основен проблем на бизнеса и основна причина за неадекватно ниския икономически растеж на икономиката.
Във всеки сектор на икономиката винаги има „суперактивни” икономически фирми, които работят на „ръба” на законите с цел завладяване на максимален пазарен дял и извличане на нерегламентирани монополни печалби от дейността. Нерядко, в „устрема” си, те нарушават данъчните и /или специалните закони и извършват дейност която им е забранена по закон. В този момент, те се превръщат от „двигатели на икономиката” в закононарушители. За тях законът е предвидил различни видове санкции, които следва да бъдат наложени от съответните органи, а не в тяхна угода да се променят законите.
Наличието на скрита икономика говори за проблем в институциите на обществото – част от бизнеса налага неформални правила, заобикаляйки или открито нарушавайки законите на страната. Друга част от бизнеса е принудена да работи по тези правила, поради бездействието на институциите.
Отделните нарушения прерастват до масови и сива зона при неефективни държавни институции и високо ниво на корупция в държавната администрация, или с други думи когато не работят механизмите които гарантират прилагането на законите, издирването и наказанието на нарушителите им.
За да говорим за сива зона в даден сектор на икономиката, броят на този вид закононарушители трябва да е достатъчно голям, за да може да предизвика осезаеми последици за този сектор.
Като част от икономиката сивият бизнес подлежи на контрол от различни държавни и обществени институции. За да остане в сивия сектор, всяко предприятие плаща „данък корупция”, така кръгът сиво – корупция – сиво се затваря.
В страните от ЕС и САЩ също има корупция, но чрез нея не можеш да получиш контрол над определен пазар, да промениш структурата на даден сектор от икономиката за години напред, а у нас можеш – българската икономика е малка и институциите не противодействат адекватно на подобни прояви.
Днес легални фирми имат монопол в определени сектори и печалбите, които те получават тук, не биха могли да реализират никъде в аналогични сектори в ЕС.
Фармацевтичния сектор е уникален, той е един от най – високо технологичните и едновременно с това силно зависещ от политико правната среда:
„Истината е, че ако има ясни и прости правила при доставките на лекарства и те се спазват, няма да има значение дали си голям или малък дистрибутор, важното е да си конкурентен. Докато наложеният през годините и прилаган и в момента модел създава благоприятна среда за корупция и поощрява монополистичните апетити на близки до властта компании.” – Галина Александрова, „Дистрибуцията на лекарства: Неясни правила, нездрава конкуренция и рекет”, в. Капитал /бр. 22, 2004.
Контрола върху спазването на данъчните закони във фармацевтичния сектор е доста интензивен и глобите съвсем не са инцидентно явление:

„Данъчната администрация при осъществяване на своята контролно ревизионна дейност не се води и никога не се е водила от поръчки. Ревизиите на фармацевтичния бранш се водят по всички законови правила. Няма фирма от бранша, която да не е или да не бъде проверена от данъчната администрация“, заявиха от Главна данъчна дирекция.” – Галина Александрова, „Дистрибуцията на лекарства: Неясни правила, нездрава конкуренция и рекет”, в. Капитал /бр. 22, 2004.
Не така стой въпросът със спазването на специалните закони за фармацевтичния сектор. Затова в следващите редове ще се постарая да анализирам нарушенията на „Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина” (ЗЛАХМ).
Законова рамка
Дистрибуцията на лекарствени продукти, правата и отговорностите на участниците във фармацевтичния маркетингов канал са регламентирани императивно в глава шеста – „Търговия на едро с лекарства”, глава седма – „Търговия на дребно с лекарствени продукти. Аптечна дейност” и Глава осма – „Внос и износ на лекарства” от ЗЛАХМ:
„Български производители могат да извършват търговия на едро само с произведените от тях лекарства въз основа разрешението за производство, получено по реда на глава втора.
Производителите могат да снабдяват само с произведени от тях лекарства:
1. търговци на едро с лекарства;
2. други производители, само ако са необходими за тяхното производство;
3. Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите военизирани ведомства за собствени нужди с изключение на ведомствените им лечебни заведения;
4. Министерството на здравеопазването с ваксини, токсини и серуми, необходими за изпълнението на Имунизационния календар на Република България, както и при извънредни епидемични ситуации.
Търговците на едро с лекарства могат да снабдяват с лекарства:
1. други търговци на едро с лекарства;
2. аптеки и дрогерии;
3. лечебни заведения за собствени нужди.
Производителите на лекарства и търговците на едро с лекарства не могат да откриват собствени аптеки, както и да участват в търговски дружества, които притежават аптеки.
Разрешение за внос се издава само на производители или търговци, които имат разрешение за производство или търговия на едро с лекарства, получено по реда на този закон.
Търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само от аптеки по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в него.
Магистър – фармацевт, който е открил аптека, не може да участва в търговски дружества, имащи за предмет на дейност производство или търговия на едро с лекарства, както и да работи по трудов договор на друго място.
Магистър – фармацевти, които работят в аптеки на лечебни заведения или на общини, не могат да откриват частни аптеки.
Магистър – фармацевт (помощник – фармацевт) може да получи разрешение за откриване само на една аптека.
Забранява се на лекари и магистър – фармацевти да се споразумяват помежду си с цел да набавят за себе си имотна облага във вреда на болните.”
Виждаме, че ЗЛАХМ значително редуцира теоретичните възможности за избор на маркетингов канал във фармацевтичния сектор. На практика, като законосъобразни и икономически ефективни остават следните възможности:
• За местен производител – канал на две равнища.
• За чуждестранен производител –канал на три равнища.
ЗЛАХМ регламентира и взаимоотношенията в канала:
• Императивно забранява хоризонталната интеграция в канала между аптеки;
• Императивно забранява вертикалната интеграция в канала между аптека и търговец на едро;
• Императивно забранява и вертикалната интеграция в канала между аптека и производител;
• Императивно указва на производителите, че могат да снабдяват само с лекарствени продукти произведени от тях, но едновременно с това им разрешава да осъществяват внос (без да конкретизира какъв) и не се произнася относно възможността да придобиват фирми за търговия на едро.
Настоящо състояние
В общи линии ЗЛАХ е доста приличен закон, но има и някои слабости:
• Нарушенията на закона не са инкриминирани;
• Контрола е занижен и насочен предимно върху част от аптеките;
• Спазването му от “големите играчи” в бранша е силно пожелателно.
При така създалата се ситуация голяма част от участниците в канала започнаха да тълкуват императивните норми на закона като пожелателни и започнаха да ги заобикалят чрез взаимносвързани лица и фирми.
Коя е първата верига от аптеки не се наемам да кажа. Но първия най – драстичния пример за осъществяване на хоризонтално – вертикална интеграция е създаването от „Търговска лика” АД на „Образцови аптеки” АД – Ф.Д 1292 / 1997 на Софийски градски съд:
„Факт е, че Тихомир Каменов винаги е залагал на политически протекции и при всички правителства това му е носило добри дивиденти. Така се обяснява феноменът с дългогодишната доминираща позиция на „Търговска лига“ не само в доставките за болниците (при някои от които фирмата буквално запушва входа), но и изобщо в търговията с лекарства, при това с паралелно извършване на няколко дейности - производство на медикаменти - „Чайка фарма“, складове за търговия на едро и търговия на дребно чрез собствена аптечна мрежа.” – Галина Александрова, „Дистрибуцията на лекарства: Неясни правила, нездрава конкуренция и рекет”, в. Капитал /брой 22, 2004.
Макар и втори по – ред, “Софийски аптеки” – Ф.Д 13971 / 1998 на Софийски градски съд са не по – малко драстичен пример. Не е без значение и факта, че член на Надзорния съвет е г-н Огнян Иванов Донев, а най – голямата аптека от веригата се помещава необезпокоявана в партерния етаж на сградата на МЗ и доколкото ми е известно никога не е имала проблеми с функционирането си:
„„Ние като публична компания няма да се крием и да търсим вратички. Заявяваме ясно своята визия - ще се борим с цената на всичко за разрешаване на съществуването на крупни стопански субекти - вериги аптеки и на тяхното интегриране в нашите структури. Не говорим непременно за контрол, а за подпомагане и оздравяване с цел опериране с верига от например 200 рентабилни субекта“, казва Донев.” – Десислава Николова, „Бизнесът с лекарства се консолидира, засега неформално. Производителите настояват да се разреши интеграцията производител - дистрибутор – аптека”, в. Капитал, бр. 4, 2005г.
Как тълкува термина „подпомагане и оздравяване” г-н Донев става ясно от статията:
„От думите на Огнян Донев стана ясно, че групата е “последвала” просрочените си дългове. “Декапитализираната фирма или фалира, или е цел на поглъщания от по – мощни компании. Ние предпочитаме приятелските вливания”, коментира Донев.” – Д. Николова, “След сливане на големи търговци на лекарства: 12% пазарен дял за групата “Софарма”, в.“Капитал”, бр. 32, 13-19 Август 2005 г., стр. 30
Не след дълго структурата: „Търговска лика” АД – „Образцови аптеки” АД построи и завод за таблетиране на лекарствени продукти, а след това още един.
Вследствие на мълчанието на МЗ и контролните органи част от участниците в канала решиха, че има и други забрани в ЗЛАХМ, който явно не се отнасят до тях – “Забранява се на лекари и магистър – фармацевти да се споразумяват помежду си с цел да набавят за себе си имотна облага във вреда на болните.”.
“Висококачествените лекарства” започнаха да спонсорират лекари, които изписват лекарствени продукти от тяхната производствена листа и насочват пациентите в хоризонталната част на групировката – “Образцови аптеки” АД.
Директното заплащане от НЗОК на търговците на едро също е нарушение на ЗЛАХМ и ЗДДС, то води до административно преразпределяне на пазара на едро и дребно с лекарствени продукти, създава условия за корупционни практики и монополизиране на пазара от хоризонтално – вертикални структури.
Разбира се, те незабавно се възползваха от монополното си положение и въведоха правилата на „ексклузивна дистрибуция” за определени лекарствени продукти, отказвайки да снабдяват останалите аптеки.
На НЗОК не им направи впечатление нито административното преразпределението на пазара, нито нарушаването на правата на ЗЗОЛ!
Голяма част от търговците на едро продават лекарствени продукти на дребно на населението – действат като аптека без да имат нужното разрешение за това.
Изпълняват се и заявки на аптеки управлявани от помощник – фармацевти и дрогерии за лекарствени продукти, нефигуриращи в списъка одобрен от министъра на здравеопазването.
В края на 2004 г. „светлия пример” на “Търговска лига” АД бе последван и от “Софарма” АД която закупи част от три търговеца на едро с обяснението, че трябва да “следва парите си”.
В пресата започнаха все по – масирано да се появяват материали за ползата от вертикална интеграция във фармацевтичния бранш и колко добре ще е за обществото ако се разреши официално съществуването на веригата – производител – търговец на едро – вериги аптеки:
“Сливането на търговци е очаквано явление на българския фармацевтичен пазар, който е силно раздробен. Консолидацията на тези четири дистрибутора ще доведе до формирането на силна пазарна структура, една от първите пет в страната. Заедно с присъствието на международен дистрибутор – Phoenix, това ще предизвика по – нататъшно окрупняване на пазара, въвеждане на правилата за добра дистрибуторска практика и приближаване на стандартите на работа до западноевропейските”, коментира Кунчо Трифонов. Според него новите структури ще окажат натиск за либерализация на пазара на лекарства – парламентът ще трябва да разреши вертикалната интеграция: производител – търговец на едро – аптека. В момента Законът за лекарствата и аптеките не позволява на заводите да имат фирми, които търгуват с други лекарства освен с техните, нито пък разрешава търговците на едро да имат аптека или вериги от аптеки.” – Д. Николова, “След сливане на големи търговци на лекарства: 12% пазарен дял за групата Софарма”, в. Капитал, бр. 32, 13-19 Август 2005 г., стр. 30
Напоследък много се говори и за предимствата на големите вериги от аптеки. Но ако погледнем фактите, ще видим, че досега те не са разкрили нито една аптека в малко населено място. А при обявеното през пролетта бедствено положение в гр. Видин (заради високото ниво на река Дунав), „Търговска лика” АД и „Образцови аптеки” АД си позволиха лукса да се евакуират без да предупредят населението, лишавайки го от животоспасяващи лекарствени продукти на които те са „ексклузивни дистрибутори”. С това свое действие те доказаха, че ги интересува единствено печалбата и разглеждат Аптеката единствено като търговско предприятие.
Не може да отречем факта, че големите вериги от аптеки имат и конкурентни предимства, не е за подценяване възможността за манипулиране на пазара, чрез манипулиране на цените и укриване на данъци. Това е възможно, тъй като най – често са вертикално интегрирани с дистрибутор, а нерядко и с производител.
СФБ дълго време не опровергаваше всички спорни или дори откровено лъжливи констатации в пресата по обясними причини (липса на съпоставими финансови възможности), в очакване контролните органи да си свършат работата. Уви до днес това не се случи.
Във почти всички публикации основно се спекурира с твърдението, че ЗЛАХМ не определя кой може да бъде собственик на аптека:
„В българското законодателство понятие верига аптеки не съществува. По закона за лекарствата лиценз за аптека се издава само на един магистър-фармацевт. Законът не третира кой може да е собственик на аптеката, нито какви трябва да са взаимоотношенията му с притежателя на лиценза.” – Десислава Николова, „Кварталната аптека - обречена на съюз. Веригите държат 25% от пазара на дребно с медикаменти, в София и Варна делът им стига до 33%”, в. Капитал / бр. 6, 2005г.
„Законодателят е приел, че не го интересува собствеността и се дезинтересира от проблема, свързан със съществуването на веригите. Фармацевтите са доволни, че разрешителното за дейността на аптеката се издава на тяхно име и ако имат неудобства в работата, могат да си отидат с лиценза. Собствениците пък са доволни, че работят със собствено счетоводство и не се налага да прехвърлят стоково материални ценности на други лица. Има паритет“, отбелязва адвокат Олег Пенков - един от съавторите на Закона за лекарствата.“ – Десислава Николова, „Кварталната аптека - обречена на съюз. Веригите държат 25% от пазара на дребно с медикаменти, в София и Варна делът им стига до 33%”, в. Капитал / бр. 6, 2005г.
Вярно е, че някои добри юристи при изготвянето на даден закон, понякога двусмислено вмъкват (или изпускат) текст, препинателен знак или неточна препратка, от които в последствие се препитават доста добре.
Но да се твърди, че законодателят не го интересува собствеността на аптеката е несериозно. Той ясно е разписал и, че в България не разрешава да има вериги от аптеки.
Това ясно се вижда от тълкуванията и решенията на Конституционния съд – Р. № 10 от 1996г. /ДВ, бр.61/96г./; Р. № 14 от 1998г. /ДВ, бр.67/98г./; Р. № 3 от 2000г. /ДВ, бр.37 от 2000г./; Р. № 7 от 2000г. /ДВ, бр.78 от 2000г./:
„Юридическото понятие за аптека като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по продажба на лекарства на дребно, покриващо се с предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Търговския закон, е изрично посочено в Решение № 3 от 2000 г. по к. д. № 3 от 2000 г. Смисълът на аптеката така, както е изтълкуван в цитираното решение, не позволява да се отдели търговската дейност по продажба на лекарства на дребно от носителя на разрешението за извършване на тази дейност, както това се поддържа в становището на Българската медико – фармацевтична камара. Горното е важно да се подчертае с оглед отговорността, която търговецът, получил разрешение и извършващ търговската дейност, носи пред фиска и пред обществото като цяло.”
Казано с други думи извършването на търговска дейност от субекти, различни от тези, получили разрешение за извършване на дейността е неправомерно.
Същото виждане е изразявало нееднократно и МЗ в свои писма до други институции по повод тълкуването на ЗЛАХМ.
Друг е въпросът как МЗ и подчинените му органи осъществява контрола по ЗЛАХМ:
„Около една четвърт от пазара на лекарства на дребно в страната минава през вериги аптеки. По данни на международните анализатори IMS Health веригите държат около 25% от пазара, измерен като стойност. В София и Варна този процент достига 33%.”
„Най-известните вериги в страната са „Санита франчайз“ - 60 аптеки в цялата страна, „Сейба“ - със 110 аптеки, „Софийски аптеки“ - 56 аптеки, и най-голямата верига - „Образцови аптеки“ - 170.”
„Оборотите на най-големите аптеки през миналата година са съответно: „Софийски аптеки“ - 17 млн. лв., „Санита франчайз“- 23 млн. лева, „Сейба - аптеки и дрогерии“ - 16 млн. лв., и „Образцови аптеки“ - 30 млн. лв., по данни от предварителните им финансови отчети.” – Десислава Николова, „Кварталната аптека - обречена на съюз. Веригите държат 25% от пазара на дребно с медикаменти, в София и Варна делът им стига до 33%”, в. Капитал / бр. 6, 2005г.
Интересно, колко от оборота на така цитираните „вериги” е по НЗОК, и на какво основание им е изплатен. Дали някой ще потърси сметка на ръководството на НЗОК за неправомерно разходваните средства.
Вследствие мълчанието на контролните органи незаконно формираните структури решиха, че законно функциониращите аптеки им пречат да реализират очакваните печалби от дейността и започнаха ценова война срещу тях за отстраняването им.
С цел бързо да пренасочат пациентите в своите аптеки, хоризонтално – вертикалните структури обявяват отстъпки на краен потребител по НЗОК от порядъка на 10 %, а и при свободни продажби от порядъка на 18-25%. Трудно е да си обясним икономически как е възможно това при положение, че за аптеката остават 15,8 % от крайната продажна цена на лекарствен продукт.
Разбира се, това е възможно когато имаш незаконен хоризонтално – вертикален монопол и формираш производствените цени по собствено усмотрение, а МЗ е длъжно да ти ги одобри.
Ако броя на аптеките е малък и голяма част от тях са твои или силно зависими от теб, не е проблем да манипулираш броя на произведените (внесени) и продадени опаковки или отново да произведеш дадена партида без да я декларираш, при което да „спестиш” плащането на ДДС и други данъци. Тогава има достатъчно пари за отстъпки, за спонсориране на лекарите да изписват точно твоите продукти и да насочват пациентите в аптеките от твоята верига.
Дори остават за промяна на неудобните нормативни документи.
Необходимо е единствено, обществото да продължава да търпи грабежа и контролните органи да си затварят очите и ушите.
Всичко това го пиша с убедеността, че едрия бизнес във фармацевтичния сектор е жизненоважен за България и е достоен за уважение, когато спазва законите.
В нормалните държави има и дребен, и среден, и едър бизнес.
Всички те си партнират взаимоизгодно.
Държавата определя правилата и стриктно следи за тяхното спазване, като в отделни случаи делегира, част от своите пълномощия на съсловната организация.
Истината е, че борбата между търговците на едро е за превръщане на съществуващата в момента олигополна структура в монополна.
Тя се води не за реализиране на моментна печалба, а за завладяване на максимален пазарен дял и ще я спечели този, който успее да спечели доверието на максимален брои аптеки или незаконосъобразно направи най – голяма аптечна верига и да фалира останалите. Поради тази причина аптеките бяха въвлечени в този безумен сценарии, написан от "Владетелите на фармацевтичния сектор".
При тези факти, можем ли да говорим за сива зона във фармацевтичния сектор на икономиката. Да, тя съществува,както и във всеки друг сектор от икономиката.
Кое я потенцира:
• Високата конкуренция в сектора и желанието на олигополните структури за нерегламентирано завземане на все по – голям пазарен дял и реализиране на монополни печалби. Това на първо време ще им донесе желаните печалби от дейността, а ако успеят да легализират хоризонтално – вертикалните си структури, ще ги продадат с огромна печалба на чуждестранен инвеститор;
• Бездействието и корупция в законодателната и изпълнителната власт, и най – вече на контролните органи Желание на останалите фирми в сектора за оцеляване, водещо понякога дори до преминаване частично в сивата зона на икономиката.
• Липса на гражданско общество, както и на обществен и съсловен контрол;
• Непознаване от обществото на специалните закони във фармацевтичния сектор, съчетано с услужливо и активно медийно обслужване на нарушителите.
Несъмнено трябва да се отнасяме еднакво строго към всеки нарушител на закона, но винаги трябва да разграничаваме кой налага неформалните правила и кой е принуден да ги спазва за да оцелее. Няма да ликвидираме „сивата зона”, докато не приложим закона в цялата му строгост и към инициаторите, това ще окаже несъмнен възпитателен ефект върху всички останали.
В заключение бих казал, че нито една аптека не произвежда лекарства и не би могла да не отчете продажбата им, ако доставката е законно оформена. Неизвестно защо, вече няколко министри на здравеопазването не се съобразяват с предложението на ВСФ (консултативен орган министъра на здравеопазването) да се задължат дистрибуторите да работят със софтуер, недопускащ отпускането на лекарствени продукти на субекти без нужното разрешително и /или лицензия за дейност?
Ако д-р Гайдарски иска да знаете кой стои зад магистър – фармацевтите, на името на които са аптеките, желанието му е лесно осъществимо и то без да предлага такива радикални промени в закона. При желание от негова страна РИОКОЗ може да му предостави исканата информацията за не – повече от две седмици. Още по – радикално ще реши въпроса, ако в ЗЛАХМ се възстанови текста от 1995г., който изискваше при регистрация на аптека да се представи и документ за фирмата на магистър фармацевта.
Престъпление спрямо българския народ е радикално да променяш аптечната система, на принципа „съществуват, хайде да ги узаконим”, без да имаш:
• Адекватна лекарствена политика.
• Национална стратегия за реформа на фармацевтичния сектор 2007-2012г.
• В разрез с мнението на експертите в сектора (ВСФ):
„Добрите производствени, дистрибуторски, аптечни и дарителски практики са по линия на Световната здравна организация и европейските директиви нямат дефинитивно изискване за въвеждането им. Решението за това трябва да бъде взето от Висшия съвет по фармация към Министерството на здравеопазването“, отбелязва д-р Емил Христов, изпълнителен директор на ИАЛ.” – Десислава Николова, „Кварталната аптека - обречена на съюз. Веригите държат 25% от пазара на дребно с медикаменти, в София и Варна делът им стига до 33%”, в. Капитал / бр. 6, 2005г.
• В разрез с обществения интерес и при липса на изискване от ЕС.
• Перспектива за по – добра дейност на системата.
В такива действия прозират откровено лобистки и лични интереси.
В момента сме свидетели на финализиране на процеса – лобира се тайно и явно на всички нива да бъдат узаконено придобитото, чрез нарушения на ЗЛАХМ, като се гласува в Народното събрание нов закон за „ Лекарствените продукти в хуманната медицина”, който да разреши хоризонтално – вертикалната интеграция (производител – дистрибутор – верига от аптеки).
Няма непроменян закон, когато обществения интерес изисква, всеки закон е редно да бъде променен. Но когато вместо да бъдат санкционирани закононарушетелите, закона се променя в тяхна полза, ние олекваме като държава.
Никой в България не трябва да мисли дори, че е над законите.
Ако продължаваме да не обръщаме необходимото внимание на корупцията, тя застрашава да се превърне в институция, която дълго време ще определя развитието на страната и икономиката ни.

гр. Видин С уважение: .......................
03.08.2006 г. /маг. фарм. М. Ненчев/