Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л № 8
Днес, 20 октомври 2005 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за съсловната организация на министър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25 август 2005 г. – първо четене 2. Разглеждане на проект за вътрешен правилник за работата на комисията.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум. Ще помоля да се запази тишина, защото имаме много важна работа. Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
1. Законопроект за съсловната организация на министър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25 август 2005 г. – първо четене 2. Разглеждане на проект за вътрешен правилник за работата на комисията.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува? - “За” – 15. - “Против”- Няма. - “Въздържали се” – Няма. Приема се. Позволете ми да предоставя думата на господин Руденко Йорданов. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател. Моето изявление е свързано с тиражираните в медиите неверен факт във връзка с пресконференция в Русе, в която бях обявил намерението си да събера за дискусия представителите на Коалиция за България в Комисията по здравеопазване и в Комисията по труда и социалната политика. Намерението ми беше и си остава свързано с идеята да се вкара в обхвата на Наредба № 5 за топлинно подпомагане, към която има направена отпрадка от Закона за здравното осигуряване, член 40, алинея 2, точка 4, да може този обхват да бъде разширен и да се създаде една нова наредба, която си позволявам да нарека Наредба за здравното и здравно осигурително подпомагане, която да събере в себе си всички досега съществуващи текстове, за да няма такива отпратки и да прибавя една нова философия на подхода като активната страна да бъдат социалните работници, за да може това, което е разрешено от закона да се употреби за общото благо. Да бъдат вкарани в обхвата на този член хората, които така или иначе имат право, но не са обхванати. Това е смисълът на моята идея. Нейното развитие е свързано с необходимостта особено при един епидемиологичен риск този контингент, който някои наричат маргинален да бъде под вниманието на общо практикуващите лекари и още един ефект да бъде вкарана в системата на задължителното здравно осигуряване чрез бюджета на здравноосигурителната каса. Това е един допълнителен финансов ресурс, който би подпомогнал тази дейност, защото периферните практики, в които има точно такава категория лица лекарите не получават капитационни пари, а в същност обслужват тези хора на добра воля. Това беше моето изявление. Благодаря за вниманието. Протестът ми е свързан с резултата от предното заседание, на чийто финал поставих на гласуване предложението си в Закона за съсловните организации на сестрите и акушерките да бъде вписан като субекти санитарните инспектори. Това беше подложено на гласуване и се прие. От протокола е видно, че след това предложението е било отхвърлено от представителите на Министерството на здравеопазването с претекста, че е забранено от Закона за държавния служител. Много учтиво свих знамената, защото след като се забранява от закона. Реших да проверя какво е записано в Закона за държавния служител. Не намерих никаква забрана за сдружаване на държавните служители каквито са санитарните инспектори в съсловна организация или за участието им в съсловна организация. Моят претекст е свързан хората, които четат законите и помагат за тяхното приложение и използване да бъдат малко по-прецизни и да не използват формални претексти да ни отнемат правата. Текст, който е предложен за гласуване, след това да не намира пътя си до пленарна зала. Благодаря ви. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Мисля, че имаме време след като приключим с първата точка в точка разни, ако има допълнителни неща, с които трябва да ни запознаете да ги съобщите и да поговорим по тази тема. Заседанията на комисията са открити и в това няма никакъв проблем. Нека да продължим работата по първа точка от дневния ред. Предлагам следният сценарий, ако нямате нищо против, а именно да изслушаме становищата на вносителя на законопроекта уважаемия доцент Щерев, след което да изслушаме отделните становища на представителите на различните министерства, здравната каса и т.н. АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми гости. Искам да кажа, че с внасянето на този законопроект в същност се цели затварянето на един кръг от комплект от законопроекти, които започнаха със Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Този път беше избран още от Великото народно събрание, когато вместо по примера на някои европейски страни да се направи законопроект за съсловията, за свободните професии, беше избран пътя да се направи Закон за адвокатурата. С това свърши и работата на Великото народно събрание. Оттук нататък се постави задачата за всяка една от свободните професии при изграждането на едно друго общество, демократично общество, гражданско общество държавата да отстъпи част от своите правомощия на не правителствени организации създадени със закон, които да изпълняват регулаторна функция. Става въпрос за регулирани професии, каквато е адвокатската професия, стоматологията, фармацевтите и медицинските, сестри, акушерки и други специалисти. С отделните закони не ангажираха различни народни събрания, но в 38-то Народно събрание беше приет Законът за съсловните организации на лекари и стоматолози. Този законопроект възбужда много дискусии и досега. Така или иначе ние следваме една европейска практика. Европейската практика е, че в различните страни една такава регулирана професия има съответната организация, която поставя правилата, следи за стандартите. Следи за поведението на своите членове и по този начин изпълнява определени функции в обществото. Такава една организация на лекари във Франция се нарича профсъюз. В Германия се нарича камара. В други страни се нарича кралско дружество на хирурзи. Такива организации съществуват. Те са с широки правомощия и не са държавни органи. Законът за съсловната организация на лекарите и стоматолозите изигра своята роля в цялостната реформа на здравеопазването. Беше напълно логично да бъде последван и от други такива закони със същата структура и по същия ред да се създадат за останалите медицински специалисти. Тридесет и деветото народно събрание прие по същия маниер по подобие на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите Закон за съсловната организация на медицинските сестри, акушерки и други медицински специалисти, които се обособяват и в момента имат събрания. На своя учредителен събор, конгрес или друго събрание ще направят своята организация съобразно този закон. Извън цялата тази политика останаха фармацевтите, които също би трябвало да подлежат на определена регулация. Не държавна регулация, а по същия маниер, да бъде създаден Закон за съсловна организация, която не е държавна. Не се издържа от държавата. Самите фармацевти да могат да се натоварят с определени функции в регулацията на професията. В този смисъл е този законопроект, който включва общи разпоредби в първата глава. Следват функции, устройство, териториални организации и т.н. Не е трудно да се погледне приликата с другите два законопроекта, които досега са действали в нашето законодателство за лекари и стоматолози, както и за медицинските сестри и акушерките. Мисля, че действително при приемането на законопроекта и при по-нататъшните дискусии, би трябвало да се съобразим, че професията на фармацевта включва много повече конкуренция и търговска дейност. Не, че я няма при останалите съсловия. Тук става въпрос директно за търговия макар и на регулирана търговия с лекарства. Би трябвало да има една защита на членовете на този съюз от неправомерни забрани, вмешателства и т.н., което може да се постигне с определени членове на този законопроект. Според мен, с приемането на един такъв законопроект ние ще затворим кръга от законопроекти, които регулират в медицината и фармацията необходимост от регулация. По този начин ще можем да се приобщим към страните, където до голяма степен професията се регулира от самите специалисти на базата на закон, на базата на принципи, на базата на норми, чрез които се следи за спазването на определени порядки, законови норми и т.н. Благодаря за вниманието. Искам да ви призова за конструктивно обсъждане и евентуално за положително гласуване за законопроекта. Благодаря за вниманието. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви доцент Щерев. Уважаеми колеги позволете ми да предоставя думата за мнение и становище на представител на Министерството на здравеопазването в лицето на заместник министър господин Атанас Додов. Имате думата. АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости. Становище на Министерството на здравеопазването относно проект на Закон за съсловните организации на магистър фармацевтите внесен от доцент Атанас Щерев и група народни представители. Уважаеми господин председател, Министерството на здравеопазването изразява следното становище по представения проект. Законопроектът предвижда изграждане на единна съсловна организация Български фармацевтичен съюз по подобие на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Към момента в Министерството на здравеопазването са постъпили уведомления от няколко съсловни организации на фармацевтите създадени по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, въз основа на принципа на свободното сдружаване. С приемането на този проект ще се създаде още една корпорация на публично право със задължително членуване в нея на придобилите образование по специалност фармация. До момента такива са Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти членуващи в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Подобни корпорации на публично право се създават в случаите, в които е необходимо държавата да възложи определени публично правни функции по организиране, контрол и дисциплинарна власт спрямо членуващите професионалисти. В този смисъл е и Решение № 29 на Конституционния съд по Конституционно дело № 28 от 1998 година. При разглеждането на проекта следва да се има предвид, че правото на европейската общност не регламентира изисквания относно задължително създаване на съсловна организация на магистър-фармацевтите. С оглед на това институционализирането със специален закон на това съсловие е въпрос на законодателна целесъобразност. При отчитане на реалната необходимост от това. Обръщаме внимание, че някои текстове от проекта отнасящи се до упражняване на професията на територията на Република България от чужди граждани в това число и граждани на държавите членки могат да влязат в противоречие с изискванията на директива 85432 и 85433 на Европейския съюз. Съгласно член 3 от проекта всички магистър-фармацевти, които упражняват професията си членуват в Българския фармацевтичен съюз, което би довело до задължения за членството и за гражданите на държави членки на Европейския съюз желаещи да практикуват професията си в Република България. В тази връзка следва да се има предвид, че условията и реда, при които се придобива образователно квалификационна степен по специалност “Фармация”, както и условия за упражняване на тази професия се урежда със Закона за здравето. Благодаря за вниманието. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви господин заместник-министър. Уважаеми колеги, ще чуете становището на Комисията по европейска интеграция. РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предлагам на вашето внимание становището по законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 554-01-39 внесен от народния представител Атанас Щерев и група народни представители на 25 август 2005 година. Законопроектът е разгледан от Комисията по европейска интеграция на 6 октомври 2005 година. Предмет на внесения законопроект за обсъждане е цялостната уредба на обществените отношения свързани с устройството, организацията и дейността на съсловните организации на магистър-фармацевтите. Комисията по европейска интеграция посочва, че проектът на Закон за съсловна организация на магистър-фармацевтите създава правната рамка регламентираща създаването, устройството и дейността на Българския фармацевтичен съюз. Като съсловна организация на фармацевтите в България определя функциите и задачите на работните му органи и органите за управление. С текстовете, които регламентират условията за практикуване на професията се въвеждат някои от изискванията на европейските директиви регулиращи сектора. С оглед постигане на по-пълен синхрон с изискване на европейското право всички бележки направени от Комисията по европейска интеграция, които се отнасят до законопроекта за второ четене се препоръчва да бъдат взети при обсъждането между първо и второ четене. Разглежданите текстове следва да бъдат синхронизирани и с предложените изменения и допълнения в Закона за здравето, които предстои да бъдат приети, доколкото регламентира тази материя. По време на дискусията, в Комисията по европейска интеграция са били изразени противоположни становище по отношение създаването на една съсловна организация на фармацевтите. Представители на неправителствените организации са посочили, че членството в една единствена съсловна организация не е изрично изискване на европейското право и така се нарушава правото им на свободно сдружаване. Комисията по европейска интеграция се е обединила около мнението, че повдигнатият въпроси е извън нейната компететност и следва да бъде обсъден от водещата комисия. В заключение Комисията по европейска интеграция е приела, че Законът за съсловните организации на магистър-фармацевтите е необходим етап от процеса на присъединяване на Република България към Европейският съюз. Предлага на водещата комисия да прецизира съответните текстове съобразно изразените в становището на комисията бележки. С оглед на всичко гореизложено Комисията по европейска интеграция с осем гласа “за” и един “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законът на съсловните организации на магистър-фармацевтите. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, петнадесет минути преди началото на заседанието на нашата комисия беше внесено становището на Националната здравно осигурителна каса. Ще ми позволите още веднъж да дам думата на госпожа Дервишева, която да ви запознае с изводите на това становище. РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Директорът на Националната здравноосигурителна каса доктор Букарев изразява становище, че принципно подкрепя идеята за приемането на Закон са съсловната организация на магистър-фармацевтите, по аналогия на Закона за съсловната организация на лекарите и стоматолозите. Счита, че по този начин действително ще се постигне една по-ефикасна защита на правата на магистър-фармацевтите. Същевременно за Националната здравоосигурителна каса е от съществено значение създаването на единна представителна организация на магистър-фармацевтите на национално ниво, което ще бъде нейн партньор при обсъждане и решаване на редица въпроси свързани с осъществяването от Националната здравноосигурителна каса лекарствена политика в системата на задължителното здравно осигуряване. Доктор Букарев счита, че с оглед постигане на по-пълна защита на правата на фармацевтичното съсловие законопроектът следва да съдържа и регламентация относно специалистите по фармация с професионална квалификация “Помощник фармацевт”. Въпрос на законодателно решение е дали да съществува една съсловна организация, която да обхваща както магистър-фармацевтите така и останалите лица с придобито образование по специалност “Фармация” от професионално направление “Фармация” или да съществуват отделни организации. Изложени са конкретни предложения за второ четене на законопроекта. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви. Уважаеми колеги има един въпрос, който искам да поставя за обсъждане пред вас. Имате ли нещо против да дадем думата най-напред на представителите на фармацевтичните съюзи, за да може обсъжданията да бъдат коректни. РЕПЛИКА: Нямаме нищо против. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен да дадем думата на отделните представители на фармацевтичните съюзи, да гласува? - “За” – 17. - “Против” – Няма. - “Въздържали се” – Няма. Приема се. ВЕСЕЛИН ИЛИЕВ: Българска асоциация на фармацевтите. Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Благодаря за поканата и възможността да представя становището на съсловната организация на фармацевтите по законопроекта, който касае пряко нашите членове. Българската асоциация на фармацевтите е сдружение с не стопанска цел, което е съсловно сдружение на български магистър фармацевти. Поради числеността на членовете си над 600 правоспособни магистър фармацевти сдружението ни има категорично право на представителност на съсловието. Обединява правоспособни магистър-фармацевти с дългогодишен професионален опит практикуващи професията си в съответствие със законовите разпоредби на няколко правни режима, които регулират производството, дистрибуцията и отпускането на документи от момента на влизане в сила още на Закона за народното здраве с изменението в Държавен вестник, брой 15 от 1991 година до действащия в момента Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Нашата асоциация възникна като институционален израз на етичния ангажимент на своите членове да поставят в услуга на обществото своя опит и знания. Българската асоциация на фармацевтите е единствената българска съсловна организация член на Международната фармацевтична федерация. Становището на Българската асоциация на фармацевтите по цитирания законопроект е известно. Нашите отрицателно становище не е продиктувано от опортюнистични нагласи. Българската асоциация на фармацевтите естествено ще се съобрази с всяка воля на законодателя, както сме правили досега при упражняването на нашата професия. Ето защо се надявам да разберете, че съсловната ни организация се противопоставя принципно на законопроекта за една единствена съсловна организация. За разлика от съсловната организираност на лекарите и стоматолозите, която е изградена върху принципа на членуването в един единствен легитимиращ професията съюз е в съответствие с европейската традиция в този дух. Съсловието на фармацевтите в България не познава такава традиция и не изпитва такава необходимост. Развива се по различен начин. На принципа на доброволното членство. В множество съсловни организации при спазването на еднакви, етични и професионални норми, тази представителност е в съзвучие с българската демократична конституция от 1991 година и е в съгласие с прогласената от нея свобода на сдружаването. Ние знаем, че професията на магистър-фармацевта е свързана пряко и единствено с най-ценното за всяко общество здравето и живота на пациента. Ето защо, съзнаваме възможността този обществен интерес да наложи разпоредби, които са свързани с нашата професия. Различни дори по ограничителни в сравнение с тези на другите професии. По отношение на правото ни за сдружаване не намираме нужда за приемането на закон като разглеждания. Липсва основание, което да е залегнало в Конституцията на Република България, в българското законодателство или в разпоредбите на правото на Европейския съюз. Българската законодателна уредба относно дейността на магистър-фармацевта е установена върху принципа на свободата на сдружаването съгласно Конституцията. Конституционният съд в Решение № 3 от 4 юли 1996 година по Конституционно дело № 8 от 1996 година прогласява, че законът съдържа достатъчно други разпоредби, които защитават правата на потребителите на лекарствени средства. Допълнителна и по-голяма гаранция чрез ограничаване сдружаването на фармацевти не може да се въвежда от закон. Същият дух има и последващото решение на Конституционния съд № 3 от 27 април 2000 година по Конституционно дело № 3 от 2003 година, в което Конституционният съд още веднъж постановява възможността за създаването на множество съсловни организации на фармацевтите и противоконституционноста на действия по ограничаване правото на сдружаването в тази обществена насока. Разбира се ние се противопоставяме на императивното задължаване на магистър фармацевтите против посредством закон да членуват само в един съюз, за да има възможност да упражнява професията си само защото, както се потвърждава от Конституционния съд българското законодателство съдържа вече точни и строги разпоредби, които гарантират упражняването на професията само при наличието на правоспособност и компетентност. Имаме Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и под законови нормативни актове. Въпреки убеждението си, че българското фармацевтично съсловие следва да се организира изцяло и в съответствие с гарантираната от Конституцията свобода на сдружаване ние бихме приели принципно подобен законопроект, ако задълженията на страната ни във връзка с присъединяването към Европейският съюз го налага, но това не е така. Правото на Европейския съюз не ограничава фармацевтите да членуват в една единствена организация, за да могат да упражняват професията си. Страните на Европейския съюз познават различна практика в тази област на регулация. Още веднъж ще ги изброя Дания, Франция и Португалия, които познават асоциации на фармацевтите и отделни асоциации на фармацевтите са собственици на аптеки. Във Финландия членството не е задължително дори по отношение на Асоциацията на фармацевтите. Не е необходимо членството в Съсловната организация в Холандия, Естония и Малта. Това е възможно само поради обстоятелството, че правото на Европейския съюз не съдържа задължаваща норма по отношение организацията на съсловието на фармацевтите в страните членки. И тук е разликата по отношение съсловията на лекари, стоматолози, медицински сестри и акушерки. За тях Европейският съюз препоръчва начин на организираност. България получи и препоръка от страна на Европейската комисия да хармонизира законодателството си като приеме закон регулиращ професията на медицинските сестри и акушерките. Препоръки по отношение на съсловието на фармацевтите не бяха отправени. Именно поради факта, че се развива както в България така и в Европа по различен начин гарантиращ от една страна защита правата на потребителите така и защита правата на самите фармацевти. Мотивите към законопроектът не съдържат препратка към правото на Европейския съюз, каквато задължително изисква член 63, алинея 3 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Ако проектът е свързан с присъединяването на Република България към Европейският съюз. Това подкрепя тезата, че този законопроект не е израз на изпълнение на задължения към Европа. Ние сме против законопроекта изцяло на първо четене въз основа на изложените мотиви, като се надяваме, че ще разберете, тъй като съм против самата идея за създаване на само една съсловна организация. Благодаря за вниманието. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да кажа, че в рамките на шест минути едно експозе е точно две страници. Ако имаме възможност да се съобразяваме с това. ЕВГЕНИЙ МИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати. Не съм изненадан от не съгласието със закона на т.нар. Асоциация на фармацевтите в България. В същност на всеки е ясно, че това е Асоциация на фармацевти, отбележете помощник фармацевти и други служители, от известните вериги аптеки “Санита”, “Сейба”, “Софийски аптеки” и “Образцови аптеки”. Помощник фармацевтите са около две трети в тази асоциация. Явно е, че колегите не искат или нямат интерес или не разбират, че е крайно време да се сложи определен порядък в аптечната система. Съюзът на фармацевтите, в който членуват повече от 2000 души към този момент има 27 регистрирани регионални организации. Една от тях е в София. Член е на фармацевтичната група към Европейският съюз. Представители включително на генералния секретар и председателя на този съюз са присъствали на наши форуми. Считаме, че приемането на закона не е въпрос на желание или на нежелание. Това е въпрос на необходимост за българското законодателство и обществото като цяло. Законът определя какво да бъде устройството, организацията и работата на съсловната организация. Стандарти, които следва да се спазват и за съжаление не съществуват и не се спазват днес. Определят максимално професионалното равнище на регулираната фармацевтична професия. Особено въпроса за продължителното обучение, с което се занимавахте преди известно време. Законът не дава само права, уважаеми народни представители. Той дава и изисква и има определени задължения. Става въпрос за Етичен кодекс, какъвто имаме изграден и приет от конгреса, но не може да се прилага по понятни съображения. Добра аптечна практика и стандарти за качеството. Добрата аптечна практика е нещо, което е задължително за въвеждане на нашата работа. Съществуват не малък брой аптеки, в които тази практика и тези стандарти не се спазват. Аптеката се разглежда преди всичко като здравно заведение. Това се определя и в Закона за лекарствата. Изискващ преди всичко висок професионализъм, продължително обучение и периодична акредитация. Не случайно нашата професия изисква тези въпроси. Тези изисквания могат да се поддържат и контролират само от един национално представен съюз какъвто се предлага в закона. Позволявам си да подчертая, положителното становище на Съюза на фармацевтите в България към предлагания законопроект. Ще бъдем особено доволни, ако се приеме от народните представители. Ние от години чакаме това да стане. Ние сме единственото съсловие в областта на здравеопазването, което няма такъв закон. Нямам нищо против сестрите и акушерките, напротив това са хора, които са доказали, но не е много редно поне така разбирам, те да имат, а ние да нямаме. Мисля, че е наложително да има такъв законопроект. Предварително сме изпратили нашето становище и предложения във връзка с някои допълнения. За нас са много съществени някои от тях, които вероятно ще бъдат разглеждани на следващо четене. Разбира се, това ще стане по ваша преценка. Благодаря ви. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата. ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Искам да попитам каква членска е масата. ЕВГЕНИЙ МИНКОВ: 2000 човека. ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Какъв е общият брой на фармацевтите в България? ЕВГЕНИЙ МИНКОВ: Общият брой е 4150. ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Говоря за магистър фармацевтите, ако има такава информация. ЕВГЕНИЙ МИНКОВ: Вероятно всички фармацевти са над 5000. ИВАЙЛО БОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, представлявам Асоциацията на търговците на едро с лекарства. Становището на АТЕЛ е принципно против приемането на подобен закон. Нашите основания за това са няколко. Първо, приемането на един закон, който унифицира фармацевтичното съсловие е против изискванията на Европейския съюз. В разрез с разпоредбите на Конституцията. Като юрист бих могъл да кажа и против трайната практика на Конституционния съд в тази насока. Това прави законът атакуем в последствие пред Конституционния съд. Съществуващото към момента законодателство, а именно Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, наредбите съпътстващи прилагането му, Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите дава една много стабилна рамка относно контрола на работата на магистър-фармацевтите било в аптечната дейност или в търговията на едро с лекарства. Едно по-стриктно и по-правилно прилагане на съществуващото законодателство гарантира както принципа на лицензиране на отделните обекти, били те складове за търговия на едро или аптеки, и качеството на обслужването на клиентите и качеството на работата на магистър фармацевтите в тези обекти. Ако законът бъде приет в този вид, в който е предложен това означава законодателно разпускане на една от съществуващите организации. Доколкото разбрах, че са две, поне толкова са представени на това заседание. Според мен, това е в пълен разрез с всички демократични принципи. Това е нашето становище. Благодаря ви. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Какъв е интереса на асоциацията да вземе отношение. По какъв начин наличието на един такъв закон би влошило по някакъв начин дейността на вашата асоциация? ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Господин Боев преди да отговорите имам една реплика към вас. На страница 6, прочитам дословно е записано: “В заключение Комисията по европейска интеграция прие, че Законът за съсловната организация на магистър фармацевтите е необходим етап от процеса на присъединяване на Република България към Европейският съюз”. Край на цитата. ИВАЙЛО БОЕВ: В нашата асоциация, членуват фирми, които се занимават с търговия на едро с лекарства. Във всеки един наш склад основно работят фармацевти. Не изчистените критерии за членство, приемане и сключване и чисто създадената възможност за противоречие между един магистър фармацевт, който работи в ХЕИ и след това трябва да проверява търговеца на едро, който също е член създава една противоречива практика. Това е единственото съображение, което ни накара да бъдем против законопроекта. Доцент Кумчев приемам вашата забележка. Това е препоръчителен текст, но не и задължителен. СТЕФАН НИКОЛОВ: Декан на фармацевтичния факултет. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. В началото искам с две думи да ви кажа, че нашият факултет приключихме с изискванията на Европейското фармацевтично образование. От 14 години сме членове на Асоциацията на европейските фармацевтични факултети, която съществува от 15 години. През 2002 и 2004 година бяхме посетени от Комисията по европейско фармацевтично образование. Направиха се много препоръки. Всички бяха изпълнени. Има нови дисциплини и хорариум часове. Нашето фармацевтично образование е на европейско ниво. Оттук нататък във връзка с обсъждания проблем. В заседанията на Комисията по здравеопазване от 39-тото Народно събрание, също се излезе с категоричност за необходимостта от такъв законопроект. За това повече няма да се коментира. Въпросът тук ще бъде обсъждан е дали да бъде Закон за фармацевтичното съсловие или Закон за фармацевтичните съсловия. Този закон да обединява ли други групи от фармацевтичното съсловие. Категоричен съм, че трябва да бъде един закон, за една съсловна организация за магистър фармацевти. Помощник фармацевтите, както медицинските сестри са от друга категория. Да говорим за магистър-фармацевти с придобита образователна степен “Магистър фармацевт”. Смятам, че е много добра принципната рамка на този закон. Не виждам как досега съществуваха Законите за съсловните организации на лекари и стоматолозите, които са над 50 хиляди души. Магистър-фармацевтите са 5000 души, а магистър-фармацевтите да съставяме няколко съсловни организации. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги имате думата за становища, мнения и съображения. Темата е изключително актуална днес и сега. ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Предполагам, че са изтъкнати достатъчно аргументи за да разберете защо Българския лекарски съюз подкрепя този законопроект, тъй като както за нас, така и за колегите от Стоматологичния съюз и сдружението на професор Маркова, това е пътят, по който нашите професии включени в здравеопазването трябва да вървят по пътя на европейската интеграция и за прецизиране на всички задачи, които предстоят пред нас. Искам да разбера как при няколко организации може да се организира непрекъснатото обучение, което е задължително условие за развитието на съсловието и влизането ни в Европейския съюз. Без да ползвам повече аргументи те са ясни. Изказвам становището на Българския лекарски съюз, че подкрепяме законопроектът. АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Разбирам, че в една такава професия, която от една страна е регулирана. От друга страна има различни интереси в различните части на това съсловие, разбирам тези спорове. Искам когато се водят тези спорове първо, да се казват истини. Второ, да се държи сметка точно за какво става въпрос и чии интереси се защитават. Обърнете внимание, че една от организациите, тази която ръководи по настоящем професор Минков, никой не е казал, че ще я ръководи цял живот. Тя включва половината от фармацевтите в България. Другата половина от фармацевтите никъде не членуват. В една регулирана професия това е нещо, което не е желателно. Аз съм бил противник на задължителното членство в Българския лекарски съюз. Постепенно с приемането на нови функции на лекарски съюз той се превърна в нещо друго. Задължителното членство е една от регулациите. Разбира се, съгласен съм, да се запазят интересите на различните части на съсловието. Би трябвало да залегнат в закона такива текстове, които да предотвратяват злоупотребата с този закон. В това съм напълно съгласен. От друга страна обърнете внимание на някои неща, които казахте и не са истина. Например, разпоредбата на член 1, алинея 2 от законопроекта предвижда съществуването на една съсловна организация. С този закон държавата възлага определени публично правни функции на конкретно определена организация, но с това не се ограничава възможността за създаване на други организации. Никой няма да забрани членуването във Вашата организация. В този смисъл не може да се каже, че се нарушават демократичните свободи. Вие провеждате вашата организация и всеки който желае може да членува и във вашата организация. Искам да обърна внимание, че практиката в държавите членки на Европейския съюз като Германия, Гърция, Италия, Португалия съществува само една организация на фармацевтите, която определя условията за упражняване на професията, следи за нарушение на професионалната етика и за спазване на стандартите на добрата фармацевтична практика. Истината е, че не е изрично уредена в европейското право и в други страни като Финландия и Франция съществуват повече от една съсловна организация. Да и това е вярно, но не може да се казва, че в Европейския съюз няма такава практика. Има в част от страните. Ние избираме една от тези практики. Няма единен модел. Искам това да изкажа пред уважаемите народни представители, за да имат предвид, че ние избираме един от моделите, които съществуват в Европа. Не е вярно, че не съществува такъв модел. Нормата на член 3 от законопроекта, с която се въвежда членство в съсловната организация, като предварително условие за упражняване на професията фармацевт, също не е регулирана изрично в европейското законодателство. Би могло да се отбележи, че такава е практиката в страните членки Германия, Гърция и Италия. Съществуват изключения. Например във Франция не е така. Следва да се има предвид, че там съществуват различни категории профилирани фармацевти и само за някои от тях членството в съсловната организация не е задължително условие за упражняване на професията. Това по-скоро е изключение от приетия принцип за членство в организацията. Нека да се съобразяваме с всички тези истини. Оттам нататък да вървим към един диалог, който ще ни доведе не само до приемането на такъв Закон за съсловната организация на фармацевтите. Този закон да обслужва наистина обществото и всички фармацевти в България. Това е моят призив. Това са двете условия, за да бъде добър един закон. Разбира се, идеални закони няма, защото точно за това не отговарят на тези условия.Да обслужват цялото общество и всички части на съсловието. Нека да се стремим да направим такъв закон. От друга страна не искам, това е моето мнение, да подлагаме под съмнение необходимостта от този закон. Според мен, трябва да има приемственост в законодателната дейност. Ние започнахме от 38-то Народно събрание недоволни от неговата работа, но не премахнахме Законът за съсловните организации. В 39-тото Народно събрание с много дискусии продължихме този процес. Сега продължаваме процесът отново. Искаме да вземем всички забележки, които правите, но тези които са конструктивни и помагат за създаването на този закон, а не да го отхвърлят. Благодаря ви. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости. По принцип срещу конкретните текстове на този проект имам много забележки. За да стане ясно точно за какво става въпрос, благодаря на доцент Щерев, че тръгна конкретно по основните неща, а не по страничните проблеми, които се отнасят до този закон. През 1998 година беше приет Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, защо не е възможно да няма други такива закони? Защото законодателната логика и законодателния процес през тези години предполага и това съсловие да има своя съсловна организация още повече, че в член 52, алинея 5 на Конституцията е казано, че това е професия, която се регулира. Защо тогава беше приета идеята да има един лекарски съюз. Тази идея много беше атакувана. Включително и от доцент Атанас Щерев. 60 народни представители от БСП атакуваха идеята пред Конституционния съд. Пред мен е Решение № 29 от 11 ноември 1998 година на Конституционния съд. Забележете, че те също са имали проблеми в това отношение. Решението е взето с шест на пет гласа от присъстващите членове на заседанието. Защо тогава се прие идеята да има една съсловна организация на лекари и стоматолози. Защото беше възприет модела на здравно осигуряване с една Национална здравноосигурителна каса. Лекарският съюз беше контрагент на тази една Национална здравноосигурителна каса нямаше как да има, например както е в Унгария шест каси, които много бързо фалираха след това. Такава беше логиката тогава да има един съюз. След като тогава се прие да има един Лекарски съюз, един Съюз на стоматолозите в България, сега вече да направим така, че да има няколко съюза на медицинските сестри, няколко съюза и асоциации на фармацевтите. Ще се обърка съвсем законодателната воля. Това е една от причините да се тръгне по този път. Вие знаете,че този законопроект беше внесен в края на 39-тото Народно събрание. Твърдя, че този вариант е по-добър от другия по няколко причини. Първата причина е, член 3, всички магистър-фармацевти, които упражняват професията си членуват в Българския фармацевтичен съюз. Тогава беше записано, че членуват в Съюза на фармацевтите в България. Всички казаха, че съюзът на професор Минков се превръща в казионна организация. С основателни аргументи. Оттам нататък тази промяна дава възможност съсловието да се самоорганизира и нещата, които са разписани в закона дават възможност да се структурира по съответния ред оказан в закона една съсловна организация. От къде идват страховете и започват да се търсят на тяхна база аргументи от рода, че в Европейския съюз няма такова изискване и директиви. Разбира се, че това е така. Колеги от фармацевтичния бранш не очаквайте Комисията по здравеопазване със закон или с нормативен акт да разчисти фармацевтичния бизнес в полза или против интересите на една или друга фирма, едно или друго съсловие. Или една или друга организирана до този момент съсловна организация. Това няма как да стане. Аз ще бъда първия противник, ако комисията приеме такъв закон. Още повече, ако ощети интересите на търговците на едро с лекарствени средства. Това законодателство не трябва да го допуска. Убеден съм, че всички трябва да се обединим около една такава теза. Оттам нататък от къде идват притесненията.Притесненията идват, че ако този съюз бъде доминиран от досега съществуващите съсловни организации, защото ние не възприехме с бурни реакции и протести отхвърлихме идеята за камара, която решаваше нещата, но тя беше генерално преструктурирана до тогава приетия модел. Ние се съгласихме, че това не трябва да става. Страхът е в прословутото изискване за съсловната организация да дава становище, когато се разкриват аптеки. Ако съсловната организация доминирана от едната част от досега съществуващите в българския правен мир институции и организации, тогава се създават условия другата аптека, ако се задържи такова становище с отказ и т.н., но това е предмет на друга регулация. Вие знаете къде трябва да се направи. Ако Висшият съвет по фармация не издаде лиценз на аптека една година, шест месеца или два месеца, естествено е, че собственикът на аптеката губи. Оттам са страховете. Това са нарушените икономически интереси. Ако ние регулираме този процес мисля, че няма да има никакъв проблем. Оттам нататък има други неща, които са разписани. За това казвам, че в този закон трябва да има пет, шест текста, а останалото да отиде в устава. Това съм казвал на лекарите и стоматолозите, на медицинските сестри и т.н. Как да се избира управителен съвет и кворум. Тези неща са за устав. Нека да останат нещата, които са за учредителното събрание. Министърът е човекът, който свиква първия конгрес. Оттам нататък нещата могат да се решат в устав. Искам да кажа още няколко неща. Има няколко претенциозни неща, които са написани тук. Те са във връзка с наказанието. Отнемането на правото за два месеца, за три месеца и т.н. Кой дава право на съсловна организация да отнема правото на труд.Вие не сте съд. Такъв текст трудно може да намери място. Зная, че този текст съществува и в съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Според мен, това е изключително спорен текст. Ако някой ми докаже обратни аргументи… С това ще затворя кръга на страховете. Защо се притеснявате? Защото моята съсловна организация, ако завземе властта в новата, аз съм човека, например ако не ми харесва професор Минков, ще затворя за два месеца аптеката. В това време другите ще работят. Доцент Щерев в това са страховете. Вие знаете, че това е точно така. Оттам нататък много претенциозна е задачата с този закон да се променя Наказателно процесуалния кодекс. Нека да се откажем от това нещо. Има хора, които са се занимавали с такава материя. Със Закона за съсловната организация на магистър фармацевт да променяме НПК и Кодекса на труда, засяга само и единствено хората, които са в трудово правни и произтичащи от тях отношения. Кодексът на труда по никакъв начин не може да се занимава с едноличния търговец. Погледнете какво е записано: “Работодателите прекратяват трудов договор без предизвестие”. Ние променяме този член. Кой е работодателят? Магистър фармацевтите са със свободна професия. Това е човек, който е само нает Кой е неговият работодател? Той сам прекратява трудовия си договор. Казвам ви това като стил. Колеги, нека да направим така, че от този подобрен вариант в залата да влезе за второ четене още по-добър вариант, който по никакъв начин да не накърнява интересите нито на едните, нито на другите, нито на третите. Да регулира тази професия, ако може и да даде възможност на всички, които я упражняват да нямат никакви притеснения. Не казвам, че професор Минков е човекът, който провежда такава политика. Не казвам, че професор Николов или който и да е. Доцент Щерев ще ви каже, че има такива оплаквания и случаи, които закона не трябва да създава условия за това да се случи. Ако успеем това да направим според мен всички ще бъдат доволни, които упражняват професията. В залата сме коментирали многократно, че в Германия, ако в града живеят 10 000 могат да се разкрият две аптеки. Ако се регулира по този начин, но още не сме стигнали до там. Това е въпрос на наредба. Нека да положим усилия да направим този закон добър и достатъчно ясен, прозрачен и да дадем възможност на всички да упражняват бизнеса. Българските граждани да са тези, които да са доволни от това, което сме направили като законодателна техника. Не само българските граждани, но и търговците на едро, търговците на дребно, магистър-фармацевтите, помощник-фармацевтите и т.н. Благодаря ви. СТАНКОВА: Искам да се присъединя към това, което каза доктор Адемов, като обобщение на разговорите ни с 20-тина фармацевти. Обобщението е в смисъл, че техните страхове идват точно от това. Да бъдат точно строго диференцирани в закона правата и задълженията, които произвежда. Гласуваме за Закона на съсловната организация на магистър фармацевтите. Смятаме, че те като медицински лица също заслужават да имат такъв закон. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да напомня, че гледаме на първо четене философията на закона. Всеки да изкаже какво мисли съвсем свободно. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Още от самото начало искам да декларирам, че приемам нуждата от създаването на този закон. Приемам и общата му философия. Имам резерви към отделни текстове, които няма да ги детайлизирам, но ще ги изложа по принцип. Те са свързани с практиката на прилагане на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, защото някои несъвършенства на онзи закон приет през 1998 година и поправян през 2000 година останаха. Те са намерили своето място и в сега предлагания законопроект. Искам да спра вашето внимание и с удоволствие бих се включил в корекции при второ четене. В член 4, алинея 2 се урежда темата за губенето на правоспособност при не упражняване на професията. В Закона за здравето ние направихме поправки, които уредиха един малко по-либерален режим за лицата с медицинска правоспособност, които изпълняват определени дейности и условията, при които губят своята способност. Мисля, че този текст трябва да бъде синхронизиран с текста на вече приетите промени в Закона за здравето. В член 5 стигаме до въпроса за гражданите на чужда държава, които могат да упражняват професията си на територията на Република България. Моля да простите за евентуалната ми некомпетентност, но твърде е деликатен момента с издаването на разрешения за работа на централно ниво и вписването в регистъра на районната колегия, която в същност дава право да се извършва тази дейност. Може би е необходим малко по-добър синхрон между двете възможности. Не са диференцирани и гражданите на кои държави, като Европейски съюз и Европейско икономическо пространство. Мисля, че е по-добре да се каже сега, отколкото да закъснеем с измененията. Относно темата за квалификационните курсове в член 6 трябва да бъде направена една отправка в Преходни и заключителни разпоредби за възможността на фармацевтите да организират, провеждат и т.н. така както е записано в Закона за здравето продължаващото обучение. Ние вече приехме тази промяна. Коректно е да прибавим сега съществуващата точка 6 на член 6 и да бъде синхронизирана със Закона за здравето. Отивам към Конгресът на Българския фармацевтичен съюз и Събранията на регионалните фармацевтични колегии. Проблем на Закона за съсловните организации на лекарите е разликата между двете възможности за падащ кворум. При провеждането на конгреса на висшия орган не е допусната възможността за падащ кворум. В регионалните колегии е допусната тази възможност. Логично е да бъдат синхронизирани двете възможности или и двете да съществуват на двете места или избираме другият вариант. В член 24, където са описани правомощията на Общото събрание на регионалната колегия не виждам в правомощията си освен да приема, да изменя и допълва устава. Това е една чисто редакционна, но донякъде и принципна поправка. Относно отказа за вписване в регистър на колегията. Този отказ за вписване в регистъра е една допълнителна добра практика, която може да се приложи и в Закона за съсловните организации на лекарите, защото там такъв режим не съществува. Има случаи по чисто субективни причини да бъде отказано вписване в регистъра на съответната колегия, която не дава право на работа. По правото за налагане на наказанието. Това е схемата, която на практика не работи и в двата закона. Тя е видоизменена. Акт за нарушение издава не толкова всеки член на комисията по етика, а цялата комисия с решение, защото е твърде субективно и понякога е неустойчива възможността един човек да пише акт, на базата на който председателя на колегията издава наказателно постановление. Нашата практика е, ако се издава наказателно постановление става по решение на управителния съвет. Този режим дава възможност повече хора да участват при вземане на решение и да се намали субективната възможност тези решения да бъдат погрешни или продиктувани от крайно субективни и комерсиални намерения. Оставам с две големи въпросителни правото за даване на становище за откриване на аптеки. Паралелно със съсловните организации на лекарите те не дават становище за разкриване на лечебни заведения. Тук такова становище се изисква. Не зная дали това не може да бъде свързано по-нататък с определен субективизъм. РЕПЛИКА: Има го в Закона за аптеките. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Добре, но в този Закон за съсловните организации мисля, че тези правомощия ще бъдат в повече. Присъединявам се към доктор Адемов за неговите съмнения, че три годишен срок с лишаване право за практикуване… Това също може да бъде оспорвано. Ако този текст остане по-скоро бих приел една отпратка за предложение към министъра на здравеопазването, но не и пряко решение от самия председател на районната колегия, което след това ще бъде обжалвано по реда на Закона за административното нарушение и наказание. Сигурен съм, че в 99 на сто от случаите ще падне. Защото технологията не е добре отработена на този вид въздействие. Втората тема, която тук не намира място, но съм убеден, че ще възникне. Става въпрос за взаимоотношението с националната и районните здравноосигурителни каси. Тук такава връзка не е направена и не й е мястото. Районните каси, тъй като сключват договори със съответните аптеки и много често има конфликт и спорове, при които магистър фармацевтите са потърпевши и не могат да защитят правата си по реда и начина, по който става в лекарските колегии с арбитражна комисия и едно предварително филтриране на тази проблематика, която е създадена от съответното наказание или по-скоро протокол, който е направен от проверяващите. Много съществен е въпроса за възможността за регистриране на съсловната организация и регионалните й структури след тяхното създаване. Никъде по никакъв повод ние не можем да ги регистрираме. Те не са по закона за юридическите лица с нестопанска цел. Като попитаме в съда, къде ще бъдем вписани? Отговорът е никъде, защото сте по специален закон. Да, но ако, например висшия орган конгреса или събора вземе решение, което някой иска да оспорва той не може да оспори решението за това защото липсата на регистрация в някакъв регистър на управителните органи лишава протестиращия или търсещия правата си, независимо че има контролна комисия, да ги осъществи защото тези управителни тела не са регистрирани никъде, тъй като няма такова изискване. С тези няколко забележки още веднъж заявявам, че приемам философията и смисъла на този закон. Той е допълващият елемент в пъзела на реформата в здравеопазването в наличието на три съсловни организации – на лекарите, на лекарите по дентална медицина, макар и в един закон и съсловието на сестрите, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Пъзелът е допълнен и практиката показва, че сдружаването макар и по този малко административно дразни и събужда основателно чувството за съпротива. Мисля, че на този етап това е подходът с всички резерви, които са изразени към лишаването на професионалистите от правото им на сдружение. Благодаря ви. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да кажа, че съгласно правилника е редно вие да внесете Вашите предложения за актуализация на текстовете писмено, защо водещият протокол е във вид на регистрация, а това не е предложение. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще се възползвам от правата си. ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ: От разговора до тук ми прави впечатление и останах с убеждението, че фармацевтите в България имат право свободно да се сдружават. По член 3 оставам с друго впечатление, че насила ги сдружаваме. Къде остава свободата за тяхното сдружаване? Ще бъда съвсем кратък, тъй като доктор Адемов засегна няколко аргумента, по които исках да взема отношение. Доктор Щерев, като идея обединяването на всички фармацевти в една организация единна и монолитна, много ми харесва. Въпросът е, да направим организацията и да изковем такъв закон, по който действително реализацията да бъде много добра. Не искам да давам пример с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България. Действително ние трябва да признаем тук, че има напрежение между членската маса и ръководството на тези съюзи. Резервите, които искам да изразя и моите притеснения е относно записаното, че Съюзът има права, дава становища за разкриване на аптека. В проекта много се набляга на санкциите. Няма ли някаква опасност тук от реална нелоялна конкуренция във фармацевтичния бизнес. Искам да задам на всички колеги народни представители един въпрос, защо всички стоматолози и фармацевти досега не са имали желание да се обединят? Противоречията между двата съюза не могат ли да бъдат избегнати? Според мен, не е решен и въпроса с чуждите граждани. Те са по-прави от нашите фармацевти. Задавам си въпроса, имаме ли моралното право чрез закон, чрез натиск, подлагам на разсъждение този въпрос, да ги лишаваме от свободно сдружаване. Имах намерение да предложа, ако може да върнем законопроекта и доцент Щерев да го доработи. След като и доктор Адемов има едно виждане да се обработи допълнително между двете четения. Ако действително се постигне ефекта, от предложението, което предложи доктор Адемов, за мен ще има някакъв ефект. Това са моите две виждания. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Колега, вашите тревоги са и мои тревоги. Тези закони съм ги преболедувал. Понякога съм в много обтегнати отношения с управителното тяло на Българския лекарски съюз, но това не означава, че не признавам Българския лекарски съюз. Напротив, искам той да изразява мнението на колегиите и на съсловията такова каквото е. Ако съсловието не е овладяло технологията да се възползва от демократичните си права проблема не е в закона. Проблемът е в практиката на приложение на този закон. За това предпочитам съсловията да се научат да изпълняват законите и да се възползват от възможностите, а не от позициите на свекърви да коментират само несъвършенствата и недостатъците, и да не участват активно в процесите. Вторият елемент от моята реплика е свързан от това, което каза господин Илиев. Той каза, че целта е на трите организации да спазват еднаквите професионални етични норми. Това е чудеса реплика. Искам да попитам кой създава тези норми и кой следи за тяхното спазване? Всяка аптека си създава норми и следи за спазването им. Предпочитам това са да общовалидни норми. Спазването им да се следи то структурите, които са оторизирани за това. Благодаря ви. АТАНАС ЩЕРЕВ: Законодателната практика предвижда в настоящия етап или да се отхвърли този законопроект, или да се приеме. Не мога да доработя законопроекта. Ако се приеме, тогава между първо и второ четене след приемането му в пленарна зала се правят всички поправки, на които имате право всички народни представители. Прави се в комисията като общо тяло, след което се предлага в залата. Не мога да се възползвам от съвета да взема и да поправя законопроекта. Предлагам го на вашето внимание за гласуване по принцип. Що се отнася до забележките, които направи доктор Адемов, който каза, че са необходими само няколко текста. Ако беше Закон за съсловията в България действително там можеха с няколко текста за всяко съсловие да се реши въпроса. В Испания има Закон за съсловията, който е от времето преди Франко. Този Закон за съсловията е преживял редица политически режими и продължава досега. Всички съсловия са много добре регулирани. При нас се избра друга система. За това ние би трябвало да направим този закон. Съгласен съм, че следва да се вземат предвид много подборно за второ течене, редица неща, които могат да бъдат решени така или иначе. Сигурен съм, че ще проведем много дискусии. Имам мотиви да останат така текстовете, но съм съгласен, че има достатъчно резон и в предложенията на доктор Адемов и доктор Йорданов, който застъпиха поправки за второ четене. Там ще можем да спорим каква теза да приемем. Сигурен съм, че всички от изказващите се искат да приемем един закон, който ще регулира професията. От друга страна ще даде равни права и възможности на всеки един фармацевт в България. В това съм абсолютно сигурен. След като имаме тази убеденост сигурен съм, че на края ще достигнем до единно мнение. Благодаря ви. НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, в хода на тази дискусия у мен възникнаха някои въпроси свързани със становища, които бяха представени от някои от институциите и заинтересованите страни. На няколко пъти беше споменато, че презумпцията при създаването на такива съсловни организации е да се преотстъпят права и задължения от Министерството на здравеопазването на едно съсловно сдружение. От становището на Министерството на здравеопазването не останах с впечатление, че са готови да направят това. Напротив там нямаше категорична позиция. Нека да не се опитваме да замъгляваме този факт с други формулировки. Там е отбелязано, че Европейската общност не регламентира изисквания относно задължително създаване на съсловна организация на магистър-фармацевтите. Друг е въпросът дали ние ще приемем създаването на тази съсловна организация. Мисля, че звучи не добре когато използваме аргумента, че дори и сестрите си създадоха съсловна организация, защо да нямат такава магистър фармацевтите. Искам да ме разберете правилно. По принцип подкрепям предложението да се създаде такава организация и да се приеме този закон. Подкрепям категорично философията. От друга страна, разбира се когато има повече от една организация нещата изглеждат по-демократично, но при спазване на еднакви етични правила и норми. Необходимо е да си даваме сметка, че съсловието свързано с този закон е повече свързано с търговия, с бизнес и други взаимоотношения, отколкото лекарите и стоматолозите. Там всеки отново е едноличен търговец или участва в ДКЦ, но малко по необвързано, отколкото точно това съсловие. Една организация категорично по-добре би била коректив и партньор, както на Министерството на здравеопазването, така и на останалите институции по веригата. Мисля, че между първо и второ четене трябва да се променят и да се преразгледат значителна част от текстовете. Трябва добре да преценим дали в същност тази съсловна организация ще се занимава с това да обучава своите членове, да им дава възможност за равен старт, да ги поставя при равни условия, да ги подкрепя там където може или ще бъде една организация, която ще издава разрешителни за аптеки и респективно ще забранява е препъва някой да работят нормално, което става опасно. Притеснена съм от член 40. Той регламентира това, че актове по алинея 1 има право да съставя всеки член на Комисията по етика и качество само за себе си. Това означава, че по някакви лични съображения един единствен човек може да направи така, че дадена аптека да не функционира. Според мен, след като се прегледат всички неща, за които споменаха и колегите закона може да бъде полезен на всички субекти, които са заинтересовани на неговото приемане и прилагане. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да реплекирам, че именно този Закон за съсловната организация на магистър фармацевтите е абсолютно необходим. Никой от сега действащите преди това организации нямаше пример с лекарския съюз. Мисля, че тук е мястото за създаване на този закон, за да се определи рамката за равна конкуренция, тъй като тук всичко опира до интереси. В този смисъл ние сме тук и ще дадем равен стар. Ще зададем заданието за равен старт. Законът ще следи именно за този равен старт. Видяхме добре, че в едната съсловна организация членуват 600 човека, а в другата 2000, а трети въобще не членуват. Считам, че е абсолютно необходим този закон, за да може да има една равнопоставеност между всички. Принципно мисля, че вашата теза доказва още веднъж необходимостта за този закон. Заставам зад него. Имам процедурно предложение да се прекратят разискванията и да се премине към гласуване. Благодаря ви. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: За прилагането на член 40 няма никакви притеснения. Записано е, че всеки член на комисията издава акт. Нарушението само се констатира. Не може цялата комисия да отиде и да констатира нарушението. Председателят издава наказателното постановление. Редът трябва да бъде такъв. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Има процедурно предложение за прекратяване на разискванията. Моля, който е съгласен да прекратим разискванията по същество за проектозакона на първо четене, да гласува? - “За” – 15. - “Против” – Няма. - “Въздържали се” – 2. Приема се. СТАНКА МАРКОВА: Благодаря ви господин председател. Исках да направя само едно пояснение. АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважавам изключително професор Маркова и представляваната от нея организация. Дискусията по един законопроект трябва да бъде “за” и “против”. По този начин се формира мнението на всеки един от членовете на комисията. Когато сме решили да прекратим дискусията не е коректно към една от тезите да се продължава да се защитава определена теза. Зная предварително, че професор Маркова е за приемането на такъв законопроект. Това не е коректно към обратната страна. Бих желал да спазим процедурата. Петнадесет човека от членовете на комисията желаят прекратяване. Това означава, че те са формирали своето мнение и няма нужда от повече дискусии. Тогава следващата процедура е директно гласуване. ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроектът за съсловна организация на магистър фармацевтите № 554-01-39. Моля, който е съгласен на първо четене да приемем този проектозакон, да гласува? - “За” – 15. - “Против” – Няма. - “Въздържали се” – 2. Приема се. На първо четене законопроектът е приет. Искам да Ви напомня, че след първото четене имаме време от седем дни, за което всеки да направи своите бележки в зала. В подробното становище на Комисията по европейска интеграция много точно е записано как стои проблема с чуждите граждани. Много ви моля да се справите с този проблем и в зала да изкажете своето мнение. Благодаря ви. Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на комисията.
Заседанието завърши в 16,30 часа
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /доц. Тодор Кумчев/ СТЕНОГРАФ: /П.Георгиева/
