Уважаеми колеги, Имам удоволствието да споделя с тези от Вас, които в момента държите специализираното списание "Стинг" в ръце, някои мисли и проблеми, които вълнуват членовете на съсловието в гр. Варна. Рискувам да не бъда изчерпателен, но най-вероятно не е необходимо да влизам в подробности. Това, което вълнува колегите от Варна и региона е в полезрението на всички фармацевти в България (или поне така смятам). Нека започна първо с един приятен момент, а именно домакинството на морската столица на традиционните вече Дни на фармацията. Тази година фестивалният конгресен център във Варна ще предостави място за среща на очакваните над хиляда представители на фармацевтичната професия. Дните на фармацията се превърнаха в едно от най-уважаваните събития от колегите в страната. На този форум освен възможността за получаване на интересна професионална информация, се осъществяват хиляди срещи, размяна на мнения и не на последно място просто подновяват своите контакти хора, които отдавна не са намирали начин да се срещнат. Това домакинство е предизвикателство за варненци, а освен това смятам, че е и израз на уважението, което те заслужават заради усилията положени в неравната битка с нелоялната конкуренция в региона. Позволявам си да отправя покана към всички колеги, които четат тези редове и да помоля тези, които досега не са имали възможност да посетят тази проява, да положат усилия и да ни бъдат гости тази година. Смятаме, че тази година е една от определящите за бъдещето на професията и един такъв силен форум би трябвало да покаже какво може и трябва да се очаква от фармацевтите. Направих отклонението no-горе в скоби, защото най-сериозния проблем според нас е липсата на единство сред нашето съсловие. Конюнктурата на професионалната реализация на фармацевтите, предопределя до голяма степен сегашното статукво. Какво имам предвид? Всички в различна степен сме запознати с преструктурирането, което тече във фармацевтичния бранш. Вертикално интегриране, дъмпингово поведение на много участници на пазара, са част от характеристиките на процеса. Явно най-сериозното тепърва предстои и това са само началните моменти на една мащабна промяна. Липсата на единство ще ни изиграе лоша шега. Тук не искам да прозвуча като комсомолец, че трябва да се изправим като гора от стомана срещу врага, а по скоро притеснителното е, че не търсим възможности за комуникация помежду си и сериозно обсъждане на проблемите. С две думи още сме в латентно сънливо състояние и ни грози опасността да се събудим и да съжаляваме защо сме се събудили. Пасивни сме и чакаме да ни понесе някаква вълна, която да ни изведе на сушата. Да ама не, както беше казала една известна преди време личност. Плачем как болката ни е, че не се спазва ЗЛАХМ и че ще ни наложат друг още по-драстичен закон. А какво правим освен да приказваме? Вие кажете! Но не казвайте, че еди кой си нищо не прави, а се запитайте Вие лично какво сте направили или правите! Тези, които могат да кажат нещо по въпроса са единици. На всички трябва да стане ясно, че като има пожар и наоколо няма жива душа, няма кой да ни измъкне от горящата къща. Дългоочакваният Закон за съсловната организация на фармацевтите, най-вероятно ще положи основите на спазването на правила при упражняване на професията, но няма да промени нас самите. Никой няма да ни направи по-единни, ако ние самите не го пожелаем и не повярваме във възможностите си. Законът освен права ще ни постанови и задължения. В тази връзка искам да отправя към всички колеги пожелание за успешна и ползотворна работа и нека нашите усилия не останат напразни.
I. Проектозаконът за лекарствата, който е на дневен ред в МЗ, в частта си касаеща аптеките, създава законова база за превръщане на фармацевтите - собственици на аптеки в наемни работници в своите собствени аптеки. Този извод произтича от смисъла, заложен в чл. 222, гл.9, според който всяко физическо и юридическо лице, регистрирано по Търговския закон има право да разкрива аптека. Посоченият текст отваря пътя за узаконяване на новия тип формации с вертикална структура, които ще завладеят напълно пазара на лекарства и чрез конкурентни, по-ниски цени ще принудят колегите собственици на аптеки от среден тип да ги продадат, като евентуално запазят работното си място, но вече във новата верижна структура. Това е единият аспект на проблема. От друга страна, естествено ще се стигне до разделяне на търговската дейност от чисто професионалната. Ако магистър - фармацевтът е собственик и управител на аптеката, те. ако е икономически независим, той ще работи по моралните и етичните правила на своята хуманна професия. В обратният случай, ще бъде принуден да прави компромиси под натиск и това ще рефлектира върху качеството и безопасността на неговата работа.
II. Фиксирани цени - защо „ да"? Либерализацията на цените на лекарствата на аптечния пазар не бива да се допуска. Тук е мястото на държавата в лицето на МЗ да упражни своите регулаторни функции, имайки в предвид факта, че аптеката е преди всичко здравно заведение, а лекарствата не са обикновена стока. Търговията с медикаменти, която се извършва в аптеката е само част от дейността и и то далеч не е най-важната точка. Много по-ценна и с първостепенно значение е консултативната помощ, която фармацевтът от позицията на своите знания и опит оказва на пациента. Нежеланието на държавните институции, имащи отношение по въпроса да се вслушат в многократните искания на фармацевтите за въвеждане на фиксирани цени на лекарствата, ще изостри жестоката и в момента конкуренция между аптеките и непрекъснато ще ги декапитализира. Нивото на здравното обслужване ще продължи да пада, тъй като вниманието на работещите в сектора е насочено към физическо оцеляване чрез самоизяждащите методи на постоянни ценови отстъпки, а грижата за пациента остава на заден план. По тази причина 15 аптеки във Варна вече са затворени, а други 5 са се продали на верига аптеки, която с нелоялната си конкуренция унищожи аптечния бизнес в града. Ценово съревнование между фармацевтите не бива да се допуска, както желаят привържениците на либералния модел за развитие на бранша. Задължително е състезанието да бъде на чисто професионална основа, с повече внимание към болните в аптеката; с по- голямо разнообразие на медикаменти; с повече услуги предлагани от отговорни, качествени специалисти с възможности за по-добро инвестиране в аптеките, така че те да станат наистина европейски, а ние - фармацевтите да сме достойни и уважавани здравни работници.
III. Въпросите, които ни поставят в унизително положение. Защо МЗ не желае да се вслуша във водещия принцип в политиката към аптеките във ЕС - „Мисли първо за малките"! Къде е държавната подкрепа за оцеляване на малкия и среден бизнес в тази област от здравеопазването в България? Защо не се приема необходимостта от въвеждане и изпълняване на строги правила при разкриване на аптеки (отстояние една от друга, брой население, квалификация на управителя). Как е възможно да се издават разрешения за откриване на аптеки, разположени в два съседни входа, т.е. на практика на един адрес? Защо се допуска откриване на аптеки от открит тип в здравни заведения? (нима тук има корупционна схема?). Защо се допуска този ценови хаос на пазара на лекарства в България? (може би е изгодно на държавата фармацевтите да поемат нейните социални функции?). Докога министрите на здравеопазването ще пропускат фармацевтите като част от здравната общност в седмоаприлските си поздравления? Докога властимащите служители от администрацията ще толерират и прикриват нередности в аптеки и фирми -собственост на нефармацевти, които арогантно и цинично извиват ръцете на конкурентите си? Нима е срамно да се печели от една толкова достойна професия, каквато е фармацевтичната (от около 2 години българския т фармацевт работи в условия на трудно оцеляване - икономическо, морално и професионално). Въпреки негативния тон, аз все пак оставам оптимист и вярвам, че ще бъде оценен труда на фармацевта по достойнство.
Маг. фарм. Евдокия Илиева член на УС на СФБ, член на УС на Варненската колегия
Списание №28 Април 2006
Трябва да се логнете за да пуснете коментар на този сайт - ако не сте регистриран потребител кликнете тук за регистрация
