5. Данъчно облагане

Нивата на ДДС за фармацевтичните продукти варират. Някои страни определят стандарт или намаляват тарифите на всички лекарства, други правят разлика между лекарства продавани по лекарско предписание или реимбурсирани лекарства и лекарства на свободна продажба, които не се покриват от системата за здравно осигуряване.

На аптекарите се плаща или реимбурсира обществената цена на лекарствата, която включва ДДС. Най-голяма част от разходите за фармацевтични продукти се покриват от фондовете в системата за здравно осигуряване. По този начин, данъците върху реимбурсираните лекарства увеличават техните разходи. В този случай, много от страните изравняват ДДС с определена намалена тарифа за лекарства, продавани по лекарско предписание.

Данъците върху стоките и услугите, за които обществото заплаща, представляват прехвърляне на суми от едно лице към държавната хазна. Дефицитите в бюджета за здравеопазването могат да се намалят, като се намали нивото на ДДС. Друг вид данъци, които са специфични за фармацевтичната индустрия са рядкост. Такива данъци понякога се налагат върху продажбите на реимбурсирани фармацевтични продукти, в случаи, когато се прилага ограничаваща политика за поддържане на определени нива на цените. Пример за такава политика има в Белгия -от август 1997 е въведен данък от 3% върху реимбурсирани продажби и е увеличен до 4% през 1997. Публичността свързана с въвеждането може да усили чувствителността на предписващите лекари по отношение значението на цените на лекарствата, но е малко вероятно да окаже влияние при избора на лекарството, което предписват.

6. Други сегменти

6.1 Генерични лекарства

Генеричните фармацевтични продукти имат дял на пазара на дребно до 2004 по малък от 20% във Великобритания и Германия и дори по-малък в другите страни в Европа, въпреки условията за продажба, които се предоставят с изтичането на патента на определени продукти на търговски марки. Производителите на генерични продукти могат да очакват пазарен дял в продажбите на дребно до 2008 в размер до 17,4 % за Великобритания, 18,5 % за Германия, 8,3 % за Франция, 0,8 % за Италия и 1,5 в Испания. Испанският пазар ще се окаже доста труден за такива продукти, заради конкуренцията с малки испански компании, много от които произвеждат подобия на други генерични продукти.

Политиката по регистрация, ценообразуване и патентоване има положителен ефект върху генеричните продукти във Великобритания и Германия, но не и в Италия и Испания. Във Франция политиката по регистрация и патентоване има положително влияние, но политиката по ценообразуване има негативен ефект. Търговците на едро не проявяват интерес към генеричните продукти. Пациентите във Франция и Великобритания не проявяват интерес към генеричните продукти, тези в Германия имат положително отношение, а пациентите в Италия и Испания - негативно. Италия, обаче, проведе публична кампания за повишаване интереса към генеричните продукти преди въвеждането на референтна система за ценообразуване в края на 2001.
Друг елемент в политиката за генеричните продукти е референтното ценообразуване. То е различно за отделните европейски страни, но като цяло системата не е благоприятна за генеричните продукти. Това се дължи на политиката, която поставя изкуствен таван на цените, което от своя страна води до по-ниска начална цена на генеричния продукт. В Холандия, например, бе въведена регулация на цената на дребно като се определиха максималните цени за лекарствата носещи определена търговска марка, но това също доведе до увеличаване цените на генеричните продукти. В резултат разликата в цените на оригиналните и генеричните продукти на практика изчезва, давайки възможност за натрупване на големи печалби от страна на аптеките и никаква полза за пациентите.

6.2 Паралелна търговия

Европейските закони не позволяват дискриминация на база държава-производител в рамките на ЕС, като по този начин паралелната търговия е законна във всички страни членки на общия европейски пазар. Такава търговия, обаче, се счита за незаконна в Швейцария. Във всички европейски страни паралелната търговия на патентовани медикаменти внасяни на територията на ЕС, може да бъде избегната. В страните с фиксирани цени, обикновено цените са ниски, като в последствие се оказват причина за паралелен износ. В страни, където цените са по-високи паралелната търговия се насърчава с цел да се даде възможност за ценова конкуренция. Субсидиите за аптеките обикновено са по-малки от тези за продукти на директен внос, което има положителен ефект върху обществени фондове и дава възможност на аптеките да имат по-голяма полза от паралелния внос. Страни, в които се промотира паралелния внос на фармацевтични продукти са Германия, Великобритания, Дания и Холандия. Няколко различни начина на стимулиране се прилагат за предписване паралелно внесени лекарства, като най-често срещания метод е да се разреши на аптеките да си запазват част от разликата в цените между местния оригинал и паралелно внесения продукт, като в същото време правителството (или органите на здравното осигуряване) също си запазва част от разликата в цената. Тъй като плащанията от страна на пациентите са обвързани с цената на предписания продукт, пациентите ще имат по-голяма полза. Паралелната търговия ще продължи да съществува дотогава, докато разликата в цените между страните в ЕС предлага търговско-икономически възможности на вносителите. Предстоящото присъединяване на страни от Източна Европа породи спекулации, че всъщност ще се стигне до увеличение на паралелния внос. Това обаче не е сигурно, тъй като тенденциите според които се оформят цените в тези страни доближават стойностите до средните стойности на цените в ЕС.

В същото време, паралелният внос бе сред най-обсъжданите теми в ЕС за периода 1999-2002, когато Европейският Съд разпореди, че могат да бъдат внасяни продукти, дори в случай, че научно изследователската компанията е заменила оригиналната формула на продукта с нова. След това Висшият Съд на Великобритания разпореди, че паралелно внесените продукти могат да носят търговската марка на определен производител, при условие, че отговарят на определени изисквания. Компаниите ангажирани с паралелен внос, обаче, загубиха позиции по-късно същата година, когато Европейският Съд на Първа Инстанция реши, че действията на Байер да ограничат доставките към търговци на едро извършващи износ на стоки от Испания и Франция са легални (случаят Адалат). Във Великобритания, асоциацията на паралелните вносители поиска от Висшия Съд съдебна ревизия на Схемата за Регулация на Цените на Фармацевтичните продукти (PPRS), в отговор на позицията на правителството,че тази схема явно дискриминира паралелния внос, по отношение на това, че разрешава на компаниите да модулират цените на продукти внесени чрез паралелен внос. Съдът реши в полза на правителството, но това дело все още се разглежда на различни инстанции.

6.3. Продукти за болниците

Продуктите, които се използват в болниците обикновено съставляват около 15% от фармацевтичния пазар в Европейските страни. В повечето страни за болниците се определя един общ бюджет, в рамките на който те могат да калкулират частта на разходите за медикаменти. Също обща практика е болниците свободно да договарят продажните цени на медикаментите, които възнамеряват да използват.

Медикаментът се счита за неразделна част от болничното лечение. Не се търси реимбурсация на отделни лекарства. Когато лекарствата се купуват директно, цените се договарят и това обикновено води до значителни отстъпки. Дори в страни, където цените за болниците са определени от властите, намаление в цените за болниците е обичайна практика, въпреки, че в повечето случаи това е неофициално. В Италия, обаче, официалната политика на правителството е, че цените на лекарствата за болнична употреба трябва да се формират по същия начин, по който и лекарствата закупувани от клиентите свободно или по предписание. Лекарствата, които се изписват и използват в болничната практика са обект на законово постановено минимално намаление от 50% от обществената цена. Разбира се, производители могат допълнително да правят отстъпки от 10-15%, особено при обществени поръчки.

Алтернативният метод на закупуването е обществената поръчка или търга. Европейските директиви по отношение Обществените поръчки, които са приложими за повечето болници, се пренебрегват в сектора на здравеопазването в повечето страни членки на ЕС.

Във всички страни, болниците лекуват амбулаторни пациенти с определени болестни състояния, но самото лечение може да се извършва по много начини:

• болничното лечение е задължително, в случай че няма протокол и за предходното лечение и терапията изисква нововъведени, скъпи лекарства;

• от болницата се изисква да започне определено лечение;

• или когато болничното лечение е съобразено с желанието на пациента.

В първите два случая ролята на болниците е да регулира доставките и да предотврати прахосване на лекарства чрез излишни предписания.

6.4 Информационни технологии

Ролята на информационните технологии се увеличи значително през последните години. Голям брой от европейските страни контролират предписването и цените чрез въвеждане на единни информационни мрежи. Такива мрежи значително улесняват процеса на обмен на информация между тези които доставят (в този случай предписващи лекари и болници), аптеките, тези, които плащат и пациентите, като позволяват засилен контрол на информацията касаеща какви продукти са използвани за определено лечение на пациент.
Примерите за видове политика за тези сегменти в отделните Европейски страни включват:

• Създаването на Pharmanet в Белгия и набиране на информация на база съотношение на глава от населението за рационалната употреба на лекарствата продадени по лекарско предписание, които подлежат на реимбурсиране, за цялата територия на Белгия.

• Въвеждането на \\\"Carte Vitale\\\" във Франция - смарткарта, която позволява електронно прехвърляне на информация от аптеките към застрахователите за предписаните лекарства. Подобна система е въведена и в Испания, област Каталуния - IT мрежа, която следи тръжните цени в 150 болници в Италия, като тази система се управлява от Италианската Асоциация на Болничните Фармацевти.

6.5. Лекарства на свободна продажба (Over-The-Counter)

Лекарствата на свободна продажба са безопасни лекарства, които се продават за лечение на леки или временни заболявания или състояния. Държавата рядко реимбурсира такива лекарства, дори когато те са предписани от лекар. По този начин, техните цени няма нужда да бъдат регулирани, или да бъдат включвани в системата за ценообразуване и реимбурсация. На практика, цената на свободно продаваните лекарства е свободна за цялата територия на ЕС, с изключение само на Белгия и Гърция.
Както при ценообразуването, така и по отношение продажбата на лекарствата на свободна продажба няма единство. В някои страни тези продукти могат да се получат в аптеките, фармацевтичните борси и складове на едро, докато в други страни те могат да се получат само в аптеките.

Австрия	Зависи от типа пласмент
Дания	Могат да се закупят в аптеките и фармацевтичните борси
Финландия
Германия
Ирландия
Швеция
Великобритания
Хонландия	Могат да се закупят в аптеките и от оторизирани фармацевти
Белгия	Могат да се закупят само в аптеките и
Франция
Гърция
Италия
Люксембург
Португалия
Испания

Властите в системата на здравеопазването разглеждат промяната на статута на лекарствата продавани по лекарско предписание и към статут на лекарства на свободна продажба, като начин да се намалят разходите на пациенти за лекарства, като това може да намали и броя на медицински консултации. Тази политика е различна за различните страни, в зависимост разликата по отношение на това каква трябва да е отговорността, която носи пациента в процеса на лечение. Последствията за обществените разходи в случай на промяна на статуса на лекарство са ограничени, когато предписаното лекарство се реимбурсира или пациентите са освободени от допълнително плащане.

7. Заключителни бележки

Акцентирането върху поддържането на цените на фармацевтичните продукти продължава да е водещо и широко обсъждано в почти всички страни на ЕС, като в търсене на най-правилния подход се въвеждат фармако-икономически насоки в много страни. Като цяло, се набляга върху пазарното търсене, но правителствата управляващи законово системата на здравно осигуряване, чрез структури за стимулиране на лекарите и фармацевтите, са много по-ефективен инструмент на контрол, който за съжаление е трудно приложим в пълна степен.

Панос Канавос
Медицински факултет към Харвардския Университет,
Факултет по Икономика към Лондонския Университет

Списание №24,25,26 февруари 2006

Раздели на публикациите
Страница 1 : Регулиране на предлагането
Страница 2 : Регулиране на търсенето
Страница 3 : Търсене
Страница 4 - настояща страница : Данъчно облагане и Други сегменти