4. Търсене

4.1. Ролята на пациента

В повечето европейски страни ролята на пациента е ограничена. Пациентите са пряко заинтересовани от резултата на назначеното им лечение, като те трябва да заплатят разходите по него. По време на консултации, обаче, те се обръщат към своите лекари с въпроси относно алтернативите за лечение, или дали високата цена на определен медикамент гарантира по-добри резултати от лечението. В аптеките те получават предписаните им лекарства, но имат малка възможност да избират, дори когато е разрешена замяна. Пациентите не са \\\"клиенти\\\" или \\\"потребители\\\" по смисъла, в който тези определения се ползват на друг пазар.
Пациентът става все по-зависим от системата, с нарастването на неговите разходи за медикаменти. В страни с референтни цени, ако лекарите предпишат лекарство с цена над референтната, те се задължават да информират пациента за съществуването на алтернативен, по-евтин продукт. Нежеланието да се обсъждат финансови въпроси по време на консултациите означава, че продуктите с цени над референтните губят обема на своя пазарен дял.

Пациентите научават физичните характеристики на лекарството и изискват допълнително уверение от страна на лекаря, в случай, че предписаното лекарство има различни характеристики, тъй като пациентите са свикнали с употребата на друг продукт. Пациентите се оплакват, когато им е назначен определен продукт, когато те са свикнали с употребата на различен, паралелно продаван медикамент. Броят на този тип оплаквания е трудно да се определи. В крайна сметка за пациентите остава съвсем малка възможност да повлияят на това кой продукт да им бъде предписан или продаден.

4.2. Доплащания от страна на пациента

Сумите, които пациентът доплаща се определят според четири механизма:

(а) фиксирана такса (за единица, за предписание, или според обема и съдържанието на опаковката);
(б) процент от цената на предписания продукт;
(в) намаление до определена граница;
(г) комбинация от горепосочените, обикновено фиксирана такса или намаление, плюс процент от стойността на лекарството.

Таблица 4 обобщава мерките за доплащане от страна на пациента за страните от ЕС, както и за Норвегия и Швейцария за 2002 година.

Държава	Тип доплащане
Австрия	Фиксирана такса за предписан медикамент ATS 55
Белгия	-По-ниски стойности на доплащане за генерични продукти (20 % вместо 25 %), продукти от категория В и по-ниски горни граници за BFr 315 (вместо BFr 375); -Намаление за доплащането от страна на пациента е преустановено и реимбурсацията за аптекарите е намалена с 10,5 %, за да се компенсира това спиране;
Дания	а)За възрастни: съвкупност от фиксирана такса плюс ... процент. Основен тип доплащане DKr 510; реимбурсация се извършва на нива от 50% за тази част от реимбурсираната цена, която е над DKr 1, 230, но по-ниска от DKr 2, 875, както и на нива от 85% за всяка сума надвишаваща DKr 2, 875. За хронични заболявания е поставен допълнителен праг от DKr 3,600, над който всички лекарства се реимбурсират на 100%. б)За деца: Схемата е сходна с тази за възрастни, но изключва първоначално заплащане;
Финландия	Основни нива на реимбурсация от 50% след приспадане на FMk 50; -Специални нива на реимбурсация от 75% до 100% след приспадане на FMk 25; -В случай на пациенти, чиито фармацевтични разходи надхвърлят FMk 3 240 за определена година, техните разходи над тази сума биват компенсирани;
Франция	0%, 35% и 65% нива на реимбурсация утвърдени от съответния регулаторен орган; нивата на реимбурсация се определят на база медицинска необходимост и доколко продуктът е нов на пазара. Съществуват изключения за пациенти страдащи от хронични заболявания (общо 33 състояния са освободени от доплащане). Такива състояния имат 0% доплащане, повечето други продукти имат определено ниво до 35% доплащане, докато 65% се прилагат за повечето \\\"успокоителни\\\" лекарства.
Германия	Фиксирано доплащане базирано на обем и съдържание на опаковката;
Гърция	-25% за предписано лекарство се прилага за всички пациенти, с изключение на онези страдащи от хронични или заболявания с опасност за живота; нивата на доплащане са изравнени за всички фондове обслужващи такива болести; от 0% до 10% доплащане за пациенти страдащи от хронични заболявания или заболявания с опасност за живота
Ирландия	-Според GMS, всички оторизирани за реимбурсация медикаменти, които са предписани от лекарите са освободени от плащане; -Според LTI, пациенти с диагноза хронично заболяване (от 15 посочени), се освобождават от плащане; -Според DPS се прилага IRP42 приспадане за календарен месец;
Италия	Отменено на 01 януари 2001 при подготовката за въвеждане на система за референтно ценообразуване; пациентът заплаща само ако поиска по-скъпо лекарство от предписаното;
Холандия	Единствено, когато пациентът заплаща разликата до референтната цена на продукта, в случай, че избира продукт с нереферентна цена;
Норвегия	-Пациентите заплащат 31-35% от фармацевтичните разходи -Реимбурсирането е запазено предимно за хронични заболявания; -За медикаменти включени в \\\"позитивния списък\\\", нивата на доплащане са от 0% (за пациенти на възраст до 7 години), 12% с ограничение NKr 150 за предписание (за пациенти до 16 и над 67 години), 30% за всички останали пациенти при ограничение NKr 330 за предписание
Португалия	-Доплащане на база процент: 4 типа при категории за реимбурсация (А, B, С, D): 0% - 30% - 60% - 80% и група D въведена за \\\"успокоителни\\\" лекарства; -Цитираните нива са с 10% по-ниски за генерични лекарства, които са предписани, съответно 0% - 20% - 50% - 70%; -За пенсионери нивата на реимбурсация за лекарства са 0% -15% - 45% - 65%;
Испания	Три нива на доплащане: 40% от цената на дребно за активното население, намалени стойности от 10% от цената на дребно за лекарства от терапевтични категории за лечение на определени хронични заболявания (в т.ч. инсулин, хормони на човешкия растеж, при подготовка лечение на ракови заболявания, а от 1995 е въведена и при превенция и лечение на СПИН); Максималната граница е Pst 439 за единица.; -0% за пенсионери и определена група инвалиди;
Швеция	- Разрешено е разсрочено плащане (не повече от SEK150 на месец) -Според новата система за реимбурсация се определя отчисление плюс фиксирана такса както следва: -Отчислението е определено на стойност SEK 1 800 годишно; цената на предписанията за деца до 18 години в едно семейство, която може да се сумира, се намалява до SEK 900. Щом се достигне нивото от SEK 1 800 се прилага фиксирана такса от SEK 40 за единица, до обща стойност от SEK1 000 (25 единици) за година.
Швейцария	Сбор от отчисления и застраховка; изключения за деца и пациенти подложени на продължително лечение. (а) Франчайз: фиксирана сума (отчисление) за възрастен за година, определена от Федералния Съвет, понастоящем SwFr 150. Може да не се изисква франчайз за деца; (б) Дял: Пациентите трябва да заплатят 10% от разходите надвишаващи франчайза, наречена \\\"дял\\\", за лекарства включени в SL. Федералният Съвет определя и максимум на този дял за година, който понастоящем е SwFr 600 за възрастни и SwFr 300 за деца, като общият дял за децата в едно семейство не надвишава дела за възрастен; (в) За останалите продукти извън списъка на фармацевтичните продукти, нивата за компенсация са между 10 и 100%.
Великобритания	Фиксирана сума от 6,20 британски лири за единица, въведена от 01 април 2002.

Законово утвърдените мерки за определяне доплащанията от страна на пациента, обаче създават определени трудности. Сериозните или хроничните състояния, например, по-ефективните лекарства,
социално слабите пациенти или пациентите в определени възрастови групи получават далеч по-голям процент от субсидиите или са освободени от доплащане.

В една затворена система, увеличение нивата на доплащане от страна на пациентите би бил очевидния метод за намаляване разходите на системата за здравно осигуряване. Слабото ниво на комуникация между предписващите лекари, аптекарите и пациентите, означава, че такава система би имала малък ефект върху избора и обема на продаваните лекарства и просто ще натовари допълнително плащанията на пациентите. Това може да има сериозен и неприятен ефект върху политиката, също така би подложило на изпитание принципите на солидарност и би довело до по-високи разходи за здравеопазване със задълбочаване на тези проблеми.

Броят на частните предписания ще нарастне и повече пациенти ще потърсят болнично лечение. Можем да обобщим, че стратегията за увеличаване нивата на плащане от страна на пациентите с цел ограничаване на разходите в системата следва да се използва много внимателно.

Раздели на публикациите
Страница 1 : Регулиране на предлагането
Страница 2 : Регулиране на търсенето
Страница 3 - настояща страница : Търсене
Страница 4 : Данъчно облагане и Други сегменти