Общите фармацевтични разходи на една страна представляват сумата от пуснатите в употреба лекарства умножени по тяхната цена. Разходите нарастват с увеличаването на цените и обемите, както и при промяна на видовете лекарства освободени за продажба. Нарастващото значение на демографския фактор определя увеличение в количественото търсене на продукти за здравеопазването и особено на фармацевтични продукти, като това търсене се увеличава по-бързо от демографския растеж на населението. От тук следва, че дори цените да не се променят, разходите ще нарастват. Въпреки, че цените на лекарствата след пускане в търговската мрежа като цяло не се увеличават, цената на отделните медикаменти при освобождаването им за продажба расте в реално време, като тенденцията е промяна на набора от артикули към по-нови и по-скъпи фармацевтични продукти. Като цяло увеличението в търсенето на фармацевтични продукти е значително.

Държавните регулаторни органи продължават да въвеждат множество нови мерки, които целят както контрол, така и стимулиране на нови инициативи, които да подпомогнат задоволяването търсенето и предлагането на фармацевтични продукти. Някои страни все още отдават по-голямо значение на предлагането, въпреки че все по-ясно се очертава като водещ модела, в който акцента е поставен върху търсенето. Всички страни признават, че е необходимо да се изследват и двете страни в този процес, за да се постигне контрол на степента на растеж на фармацевтичните разходи. Очевидно е, обаче, че е по-трудно да се постигне ефикасен контрол върху търсенето, отколкото да се приложат регулативни мерки по отношение на предлагането, като се наблегне на цените и/или споразумения по отношение цена-обем.

Мерките за контрол на предлагането целят ограничаване на цените на реимбурсираните лекарства като се контролира тяхната цена и като се ограничава тяхната наличност чрез използването на позитивни и негативни списъци.

2. Регулиране на предлагането

Съществуват множество мерки, които се прилагат по отношение да предлагането. По принцип, тези мерки са свързани със системите за регулация на цените и печалбата, както и с установяването на системи за регулация на цените на фармацевтичните продукти и печалбата, която производителите отчитат пред съответните институции в системата на здравното осигуряване. Контролът на цените се постига чрез прилагане на няколко основни мерки в това число се включват:

• Подход на база разходи. Чрез него регулаторните органи се опитват да установят разходите на компаниите свързани с обслужването на определен продукт;

• Способ да се дефинира трансферна цена за продукт с ново химично съдържание,на база цената на същия продукт в останалите страни.

• Ясна система за определяне на средна цена, като цената посочена от производителя се определя за средна цена, сравнена с цените в няколко страни подбрани на база сходство между обема на техния БВП, с този на страната за която става въпрос, или на база актуалните цени в тези страни. Обикновено се приема средната или пропорционална на нея цена за конкретния продукт.

• Договаряне на цена, когато регулаторните органи договарят с производителя, и взимат предвид голям брой фактори в т.ч. клинични и терапевтични, икономически, бюджетни и индустриални. Анализите на икономическата оценка и влиянието върху бюджета се превръщат в основна част от този процес;

• Директна връзка между цената и обема на продажбите, като цените са обратнопропорционални на реализирания обем продажби; отскоро са въведени и клаузи за удържане на суми в случаи, когато се надхвърлят предварително договорените нива, като тези суми се изплащат на съответните институции в системата на здравното осигуряване.

• Определяне на референтни цени ( на нива на реимбурсация), като продуктите се класифицират в отделни категории на база сходство в техните съставки или терапевтични свойства.

В допълнение на горепосочените методи може да се отбележи, че за последните две десетилетия в голям брой страни са приети множество новаторски системи и подходи за контрол и управление на фармацевтичния процес. Това са допълнителни мерки към тези за които вече споменахме, но засягат още:

• Ограничения за ревизиране на цените, особено за контрол върху увеличението им;

• Въвеждане мерки за намаляване на цените;

• Въвеждане на мерки за замразяване на цените;

• Съотнасяне на увеличаването на обема на фармацевтичния бюджет към реалните нива на растеж (общото увеличение минус инфлацията) на икономиката;

• Утвърждаване на фиксиран бюджет за скъпите продукти;

• Утвърждаване на система за ценообразуване, според която продукт подобен на друг, който е вече на пазара получава автоматично по-ниска цена.

2.1. Мерки за контрол на цените

Мерките за контрол на цените имат за цел да ограничат цената, на която определен продукт може да се продаде на пазара, независимо дали подлежи на реимбурсация и на кого е продаден. Сумите платени от здравните фондове и пациентите се определят на база взаимодействие между цена, реимбурсация и доплащане. В резултат на това се появява очевиден мотив да се контролират количествата, които подлежат на реимбурсация.

В някои страни продължава да съществува определено максимално ниво на реимбурсация. Обикновено то е определено на база действителната цена на медикамента, или съобразно цените на други сходни продукти на пазара. Възможно е и явно асоцииране с цените в съседните държави като варианти за определяне на средната цена. Пациентите заплащат разликата между тази цена и крайната пазарна цена на продукта. В други страни трябва да се определи реимбурсна цена за лекарства подлежащи на реимбурсация. Обикновено тази цена се определя и за крайна пазарна цена , тьй-като разпоредбите в повечето страни поставят условието, че медикамента може да се продава на определена фиксирана цена и реализацията му на пазара без реимбурсация е строго ограничена. В случай, че лекарствата
се реимбурсират в пълна степен, това е единствения начин да се контролират цените и сумата, която се заплаща от фондовете за здравно осигуряване.

Определянето на цената е много важно за страни, в които пациентът заплаща разликата до максималното ниво на реимбурсиране. Властите имат за цел да гарантират, че пациентът няма да е задължен да плати повече отколкото е в състояние да плати, като се вземат предвид общественото здраве, социалното единство и ефективността на икономиката. В пазарни условия, в които нормалните ограничения на търсенето и предлагането не съществуват, контролът на цените е напълно резонен.

Най-общо, страните които директно или индиректно контролират цените на лекарствата продавани по лекарско предписание могат да се разделят на три групи:

(а) В тази първа група, ценовия контрол отчасти напомня времената, когато правителствата доста по сериозно влияеха на икономиката на страната. Белгия и Испания изискват цената да се договори със съответните власти, преди лекарство, което ще се продава по лекарско предписание да бъде допуснато за продажба. Базата за определяне на цената в този случай са разходите свързани с обслужването на това лекарство и в по-малка степен неговата парична стойност. Това е една доста сложна схема за определяне на цената на фармацевтичен продукт Под внимание се взимат цените на сходни продукти, които вече са на пазара в страната, както и цената на същия продукт в другите европейски страни. Преговорите по определяне на цената дават възможност на съответните власти да облагодетелстват компании, които са допринесли, или обещават да допринесат за развитието на националната икономика. Предполага се, че елементите на сравнителното ценообразуване в такива системи ще окажат много по-голямо влияние на крайното решение, като се ограничат правомощията за взимане на индивидуални решения на правоимащи лица. Франция също прилага система за предварително договаряне, според която цената се формира според клинични, икономически и индустриални критерии. В Италия ценови контрол се прилага за \\\"нововъведени\\\" продукти, както и за продукти одобрени от ЕМЕА или чрез друга установена схема на взаимно признаване, както и за продукти, при които не може да се фиксира Средна Европейска Цена. Гърция ползва система базирана на разходите за произведени в страната медикаменти, като елементите на разходите са внимателно разгледани и са определени специфични процентни нива за различните дейности (продукция, промоция, дистрибуция и др.). В Австрия функционира система на договаряне на база обем/цена работеща в съгласие с търговските отстъпки при надхвърляне определен обем на продажби. Във Финландия се определят \\\"разумни\\\" или \\\"приемливи\\\" цени на база клинични, икономически и бюджетни критерии, които включват също и сравнение на брутния вътрешен продукт, както и цените на паралелно внесените фармацевтични продукти.

(б) Втората група включва няколко страни. Тяхната политика
за определяне на максималната пазарна цена на даден продукт е на база сравнение с цената на същия продукт в съседните страни (Средна Европейска Цена), като използват утвърдена и публикувана формула. В такива случаи могат да възникнат спорове относно това дали един продукт ,който е на пазара в съседна страна може или не може да се използва в качеството им на база за сравнение. Такива спорове се решават в съда. Гърция прилага система за фиксиране на най-ниска европейска цена. Тази система изисква от производителите да дадат информация за цените в различните страни от ЕС, като автоматично се определя и възприема цена която е най-ниска за ЕС. През декември 2001 тази система бе определена за неконституционна, от висшия конституционен съд, но все още не са предприети никакви действия да се коригира тази система. В Ирландия максимално допустимата цена за продажба на едро на фармацевтични продукти се определя като се взима средната цена за продукта в сравнение с цените в Дания, Франция, Холандия, Германия и Великобритания. В Холандия определят цената като взимат средната цена при сравнение с цените в Германия, Франция, Великобритания и Белгия, докато Италия възприема средната цена на всички страни от ЕС за \\\"стари\\\" продукти. В Швеция цената трябва да е по-ниска от тази в Дания, Германия, Холандия и Швейцария, но сходна с тези в Норвегия и Финландия. Цените в Словения са 85 %по-ниски от тези в Италия, Германия и Франция, като за нови продукти нивата са завишени до 96 %. Цените в Чехия са приети за най-високи в Европа, а цените в Гърция, Полша, Испания и Португалия са приети за най-ниски. Норвегия определя цена, която е средна от двете най ниски за десетте страни от ЕС (изключваме Гърция, Италия, Португалия и Испания).

(в) Третата група включва само Великобритания, където цените на всички лекарства носещи определена търговска марка трябва да се определят според това дали се гарантира обща капиталова възвръщаемост в определените граници. По този начин цените на лекарствата се контролират индиректно чрез печалбите или възвръщаемостта на компаниите при техните продажби към Националната Система за Здравно Осигуряване. При условие, че преговорите между съответните власти и компаниите имат поверителен характер, съществуват реални възможности за фаворизиране и облагодетелстване на определени компании.

Държава	Страни за сравнение при определяне на цена	База за изчисляване на цената	Промяна
Гърция	Най-ниска цена в Европа	Най-ниска цена в Европа	В степента на обмен
Ирландия	Дания, Франция, Холандия, Германия и Великобритания.	Средна цена	В степента на обмен
Италия *	Всички страни от ЕС	Средна цена	В степента на обмен
Холандия	Германия, Франция, Великобритания и Белгия	Средна цена	В степента на обмен
Португалия	Франция, Италия, Испания	Средна цена	В степента на обмен
Швеция	Дания, Германия, Холандия, Швейцария, Норвегия и Финландия	По-ниска от тази в Дания, Германия, Холандия и Швейцария, но сходна с тези в Норвегия и Финландия	В степента на обмен
Словения	Италия, Германия и Франция	85 % от тези в Италия, Германия и Франция, като за нови продукти нивата са завишени до 96 %	В степента на обмен
Чехия	Гърция, Испания, Франция и Полша	Най-ниската сравнителна	В степента на обмен
Норвегия	Швеция,Дания, Финландия, Великобритания, Ирландия, Франция, Германия, Холандия, Белгия и Австрия	Средна от двете най-ниски	В степента на обмен

*Използва се при формиране на цена само на „стари” продукти. За нови продукти, цената се определя чрез предварително договаряне.

2.2. Ревизиране на цена

Процесът по получаване на ревизирана цена традиционно се основава на същите принципи, по които се определя първоначална цена и цена на реимбурсация. През последните години почти всички европейски страни въведоха мерки за замразяване или намаляване цената на лекарствата издавани по лекарско предписание. В някои страни за всички продукти се прилага определено процентно намаляване на цената. В други страни е дадена свобода на фармацевтичните компании да модулират цените на продуктите в своето портфолио, дотолкова, доколкото това е съизмеримо с общото намаление на техните разходи (Великобритания и Ирландия). В Швеция не се допуска увеличаване на цените за период от 2 години след пускането на пазара на продукт, който подлежи на реимбурсация. В същата страна всяко увеличение на цената с повече от 10 % трябва да се одобри предварително от съответните регулаторни органите на системата за здравното осигуряване.

2.3. Споразумения на база цена-обем

В случай че се даде цена за реимбурсация, лицата и органите отговорни за това поемат ангажимента да плащат за определено лекарство докато то се предписва.
В миналото това беше ангажимент, който подлежи на последващи промени. Сега все по-често се договарят споразумения на база цена-обем, като се определят рамките на обема продажби, който трябва да се реализира, на база прогнозни продажби заявени при кандидатстването. В случай, че се надвиши определения обем продажби, дистрибуторът обикновено се наказва с намаляване цената на определения продукт. Това произтича от подозрението на властите, че фармацевтичните компании, на които е доставен определения продукт умишлено заявяват малък обем на очаквани продажби, с цел да получат по-висока цена и да имат възможността да подобрят точността при прогнозиране на бъдещите разходи по обслужването на продуктите. Въпреки, че тази ситуация се определя като \\\"наказание при успех\\\", би следвало да се разглежда като \\\"наказание за неадекватни маркетингови проучвания и неточни предвиждания\\\". В този смисъл би било честно фармацевтичните компании да платят само част от договорената сума на маркетинговите компании, заради неточностите в техните проучвания. Ясни схеми за определяне обема продажби съществуват във Франция, Австрия и Швеция (когато става въпрос за нови оригинални продукти).
Напоследък ставаме свидетели и на друго явление -фиксирането на ясни клаузи за случаите на удържане на суми в споразуменията на база цена/обем. Съгласно тези клаузи на компаниите трябва да се удържат определени суми според фиксирана схема за пропорционалност. Тази практика понастоящем се прилага в Белгия, Франция, Испания, Португалия, Австрия и Ирландия.

В крайна сметка, дори най-съвременните мерки се отнасят за временно коригиране на цените, като на производителите се разрешава участие на пазара (и възможност за реимбурсация) при високи цени, като обаче е необходимо те да приемат, че тези цени ще се намалят след като продуктът се задържи на пазара няколко години. Тази практика бе въведена наскоро във
Франция, за да се установи статуса на реимбурсация за Сох-II инхибиторите.

2.4. Референтно ценообразуване

В някои страни в Европа се прилагат различни варианти на референтно ценообразуване, при които фармацевтичните продукти биват обединени на база еднаквост или сходство с други продукти, с цел реимбурсация. Понастоящем референтна система за ценообразуване се прилага в Германия, Италия, Испания, Швеция, Чехия, Унгария и Белгия. Изключение прави Холандия, където се прилага референтно ценообразуване на база терапевтични свойства, а останалите страни прилагат референтно ценообразуване на база количество субстанция (т.е. генерика).
В Белгия тече дискусия по повод референтно ценообразуване на база терапевтични свойства, а в Италия се обмисля експеримент със система за референтно ценообразуване на база класове продукти (включвайки всички АСЕ инхибитори в една група и фиксирайки цена на реимбурсация). Гърция от своя страна прилага квази-референтна система за ценообразуване, при която продуктите определени за реимбурсация, трябва да са на пазара в поне две от следните страни - САЩ, Великобритания, Швейцария, Франция и Германия. Като част от процеса на реформиране и децентрализация на здравеопазването в Испания, областта Андалусия определи своя система за референтно ценообразуване, при която цените на продуктите, които ще бъдат реимбурсирани са средно с 20 % по-ниски от същите продукти включени в системата за референтно ценообразуване в Испания.

2.5. Здравно-икономически оценки

В много страни цената за реимбурсация се договаря като се взимат предвид множество фактори. Посочват се терапевтичните преимущества на определен продукт, в сравнение с със същия продукт на конкурентни компании. В случай, че определен продукт е с доказано по-добри терапевтични свойства, то той ще бъде реимбурсиран независимо от крайната оценка на здравно-икономическия анализ. Обратно, ако продукта има минимални предимства пред този на конкурентните фирми, по трудно е да се определи ценова премия сходна с тази на конкурентите и здравно-икономическата оценка едва ли ще окаже особено влияние. Много европейски страни ползват здравно-икономически анализи и оценки в процеса на вземане на решение или като допълнителен начин за определяне на реимбурсна цена (Холандия, Финландия, Португалия, Швеция, Дания, Ирландия и Швейцария) или като механизъм за даване на насоки за лицата предписващи лекарствата (Национален Институт за Качество на Великобритания NICE). Трябва да се отбележи, че насоките на NICE се приемат за определящи във Великобритания.

Все повече страни се включват в тази лига и определят работни групи, които да разработват и определят фармако-икономическите насоки използвани при процеса на взимане на решения. Франция, Италия и Естония изискват представянето на икономическо доказателство, въпреки че не е ясно кога и докаква степен това се ползва за новите продукти. Гърция, Полша и Унгария са определили фармако-икономическите насоки, които да се следват, но те не се използват рутинно.
Здравно-икономическите оценки едва ли могат да убедят лекарите да предписват определен продукт за сметка на друг, при условие, че клиничните аргументи са слаби и няма финансов ефект върху лекаря или пациента. В случай, че съществуват финансови интереси за предписващия лекарството, той от своя страна ще се убеди, че качеството на продукта, по-добрия терапевтичен ефект и гарантираното подобрението на здравето, си струват по-високата цена на продукта. Когато пациентите избират кое лекарство да купят, те търсят баланс между клиничната полза, качеството на живот и собствените си разходи. Здравно-икономическите оценки могат да играят значителна роля, ако са достъпни за пациентите и обръщат внимание на отношенията и проблемите лекар-пациент.

Раздели на публикациите
Страница 1 - настояща страница : Регулиране на предлагането
Страница 2 : Регулиране на търсенето
Страница 3 : Търсене
Страница 4 : Данъчно облагане и Други сегменти