Формирането на фармацевтичния морал започва с възникването на фармацевтичната професия. Във всички времена към личността на фармацевта са били предявявани високи нравствени изисквания и се е считало, че хуманността, акуратността, отзивчивостта, притежаването на задълбочени знания и професионално умение трябва да бъдат негови присъщи качества. Тези изисквания са стоели в основата на фармацевтичния морал, който се е формирал и развивал заедно с развитието на фармацевтичната дейност. Фармацевтите са здравни специалисти, които помагат на пациентите да използват по най-ефективен и безопасен начин предписаните им лекарства. Етичният кодекс на фармацевтите е изготвен, за да дефинира принципите, които формират правата и задълженията на фармацевтите. Тези принципи, основани на морални задължения, са създадени, за да ръководят фармацевтите във взаимоотношенията им с пациентите, другите здравни специалисти и обществото като цяло. Намеренията на Комисията по етика бяха насочени към практическото реализиране на принципите, залегнали в Етичния кодекс на фармацевта, приет на VIII конгрес на СфБ (ноември 2003 г.). Най-големият проблем, с който трябваше да се преборим, е нелоялната конкуренция, провеждана от аптеки, собственост на нефармацевти и за съжаление няколко и на фармацевти. Предупрежденията и наказанията, които наложихме на тези аптеки, бяха с морално-етичен привкус. Истински резултат би се получил, ако имаше закон за съсловието на фармацевтите, както е при лекари и стоматолози. Явлението нелоялна конкуренция, предизвикана от единици, прерасна в масова практика. С цел оцеляване останалите аптеки бяха принудени да намалят цените на лекарствата до нива, които не са достатъчни за издръжката на аптеката. Това е агония, която, ако продължи, ще доведе до масови фалити на аптеки на фармацевти поради това, че те не разполагат с достатъчно материален и протектиращ ги административен ресурс, за да се преборят с веригите аптеки, които пък по своята същност противоречат на закона. Принципно тези вериги са изключително опасни за крайния клиент. Възможно е тенденциозно налагане на точно определени продукти, което изкривява представата за правилното лечение. Създава се възможност за монополизиране на пазара и защитаване на нечий интерес. За съжаление има още редица нерешени проблеми, върху които трябва да съсредоточим усилията си в най- близко бъдеще: - Приемане закон за съсловната организация. - Узаконяване изискването магистър-фарма-цевт да е собственик на аптеката. - Регламентиране изисквания, насочващи конкуренцията между аптеките към качествени, а не към количествени измерения. - Премахване монопола на веригите аптеки със собствено производство и дистрибуция, които в момента се възползват от "вратички" в закона. В много държави се прилагат рестриктивни мерки при разкриване на аптека: брой население, отстояние на една аптека от друга, площ, качествени изисквания и най-вече собствеността да е на магистър-фар-мацевт. Поредният абсурд, който беше сервиран на фармацевтите, е изискването на НЗОК без никакво законово основание да се отчисляват 10% от оборота върху максималните цени, фиксирани от НЗОК. Тези 10% отчисления от оборота за Националната каса представляват над 50% от приходите на аптеката. В пазарните механизми се предлагат редица отстъпки, правят се промоции на определени стоки, което вече няма да е възможно при облагане с този "данък НЗОК". Това ще доведе до повишаване цените на лекарствата с над 15% от 01 февруари тази година, когато влиза в сила НРД (Националният рамков договор). След такова развитие на нещата остава въпросът с каква цел се изземват тези средства и къдеотиват те, както и искрена ли е загрижеността на НЗОК към пациента, тъй като с поведението си оставя сериозни съмнения, че се обслужват интересите на големите вериги аптеки, които освен това имат дистрибуция, внос и собствено производство на лекарствени средства. Ролята на фармацевта в обществото не е печалбарска. Целта на фармацията е да бъде оптимизирана лекарствената употреба. Отпускането на лекарственото средство не е само цена. Водещият принцип е здравето на хората. Приоритетните направления в дейността на фармацевтите са: - Осигуряване на професионални съвети и консултации за гарантиране на правилната, безопасната и ефективна употреба на лекарствата с цел постигане на положителни резултати от лечението. - Осигуряване на компетентни професионални съвети и консултации относно целесъобразността от самолечение и правилна, безопасна и ефективна употреба на лекарствени продукти, отпускани без рецепта. - Пропагандиране на личната грижа за здравето. - Осъществяване на успешна колаборация с другите здравни професионалисти. В действителност хората имат нужда не да купуват лекарството, а да получават верни решения на възникналите проблеми, свързани с опазване или възстановяване на здравето им. Цивилизованите общества посредством нормативна регулация непрекъснато търсят възможности за доближаване до идеалния фокус, обезпечаващ независимост и липса на условия за конфликт на интереси. Така например през 1841 г. във Великобритания е учредено фармацевтично дружество, а със закона за аптеките от 1868 г. са му дадени правата за самоуправление на професията чрез приемането на Етичен кодекс. Добрата аптечна практика изисква фармацевтът непрекъснато да подобрява своята професионална компетентност, ползвайки източници на независима, достоверна, актуална и обективна информация, отнасяща се както за лекарствата и тяхната употреба, така и за тенденциите и перспективите за развитие на професионалната практика.
маг.фарм. Марин Згурев ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕТИКА КЪМ СЪЮЗА НА ФАРМАЦЕВТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
