Американската Watson сключи сделка за купуването на Actavis

От Дневник Всички статии на автора
Последна промяна в 08:26 на 26 апр 2012, 910 прочитания, 7 коментара

Американската компания Watson Pharmaceuticals и базираният в Швейцария производител на генерични лекарства Actavis Group съвместно обявиха, че са сключили окончателно споразумение за закупуването на Actavis срещу около 4.25 млрд. евро (5.6 млрд. долара).

По този начин се създава третият по големина в света производител на генерични лекарства. Двете компании имат около 10% припокриване на продуктите си.

Watson засилва присъствието си в Европа и Азия и предимно в Източна Европа, Китай и Индия.

В България от 2000 г. Actavis Group притежава и управлява чрез производствената си фирма Актавис Оперейшънс ЕООД два завода за готови лекарствени форми в Дупница и Троян.

Ако Actavis Group постигне добри резултати през тази година, през 2013г. американците ще добавят към сделката още 5.5 милиона акции на стойност 330 млн. долара.

Deutsche Bank, която през 2007г. финансира с 5 млрд. евро придобиването на Actavis и превръщането й в изцяло частна компания от исландеца Бьорголфур Тор Бьорголфсон, сега ще поеме загуба от 257 млн. евро.

От вестниците: Д-р Цеков иска оставки в НЗОК

Служителите на здравната каса са в силен смут, като причината за напрежението е, че новият управител на НЗОК д-р Пламен Цеков поискал шефовете на дирекции и началниците на отдели да си подадат оставките и така да му засвидетелстват лоялност. Това пише в днешния си брой в. „Преса”, като уточнява, че е научил за ситуацията в НЗОК от синдикалисти. Пред изданието д-р Цеков е заявил, че подобна практика имало в редица западни компании. Той бил запознат с опита на страни като Германия и Швейцария, и решил да приложи модерния метод на родна почва. "Четирима директори вече проявиха солидарност и заявиха писмено, че ако не желая да работя с тях, ще напуснат", е съобщил пред "Преса" д-р Цеков, но е отказал да назове "лоялните". "Това, че им искам оставките, не означава, че ги уволнявам. Дори още не съм решил дали и кой ще си тръгне. Както и не означава, че тези, които не са подали оставки, ще останат на работа", е обяснил Пламен Цеков. По думите му, стремежът е да се запазят повече хора и да се направят "съвсем малки структурни промени". Според работещите в НЗОК обаче засвидетелстването на лоялност,и готвените структурни промени са всъщност чистка.

Информация за готвените от д-р Пламен Цеков структурни промени в здравната каса откриваме и в негово интервю за в. „Монитор”. От думите му става ясно, че се планира обединението на няколко отдела и евентуалното създаване на нови дирекции. „Ще оптимизирам дейността така, както смятам, че трябва да бъде. Със сигурност още хора няма да се назначават. Опитът ми на ръководител в търговско предприятие е показал, че когато има много хора, ангажиментите и отговорностите се размиват. Затова съм свикнал да работя с по-малко хора, максимално да ги натоварвам, но в същото време да бъдат добре мотивирани, за да си вършат работата както трябва”, заявява управителят на НЗОК, като добавя, че ще преценява тепърва дали се налагат съкращения и кои хора ще остави на работа. Според него бройката от 314 човека, които работят в НЗОК, е малко увеличена. „Ще дадем възможност на всеки един да работи и да докаже, че заслужава мястото си, че може да уплътнява работното си време и че е полезен там, където е. Ще изработим обективни критерии за оценка, за вътрешна атестация на персонала и след определен период от около два-три месеца ще направим анализ на дейността на всеки по тези критерии”, казва още д-р Цеков.

От интервюто на д-р Цеков става ясно, че при встъпването му в длъжност се е срещнал с бившия управител на касата д-р Нели Нешева, която му е дала съвет – да внимава какво подписва. „Така че ще чета внимателно, но трябва и това, което достига до мен, да е проверено от длъжностните лица преди мен. Тук има добра система за контрол на отговорността, но смятам да я дефинирам още по-добре съобразно задълженията, за да може всеки да отговаря с името си, а не, както досега, всичко да обяснява управителят. Така че смятам отговорностите в касата да бъдат персонализирани до директор на дирекция. Всеки да си знае задълженията и да отговаря пред обществото за проблемите по ресора си".

Според д-р Цеков в момента е твърде рано да обяви какъв ще е новият модел на финансиране на болниците, който смята да въведе. „Първо трябва да проверя дали ще получа подкрепата на хората, които ще бъдат засегнати от този нов механизъм. Ще проведа срещи с шефове на болници, с управителите на районните каси, с пациентски и съсловни организации и с всички, които са свързани във веригата финансиране-изпълнение. Ако видя, че имаме подкрепа, тогава ще пристъпим и към промяна, защото става въпрос за нещо по-различно от сега действащия модел и е свързано със законодателни промени. А всичко това ще отнеме време. Очаквам към края на май-средата на юни вече да имам по-ясна визия по въпроса”, заяви той. От думите му също така става ясно, че в момента няма планове за премахването на клиничните пътеки и въвеждането на диагностично-свързани групи.

Не може да се случи и демонополизацията на НЗОК, казва още д-р Цеков в интервюто за „Монитор”. „По-скоро може да се говори за надграждане. Какъв да бъде здравноосигурителният модел обаче, е въпрос към политиците, те трябва да решат как да изглежда. Аз съм представител на НЗОК и защитавам интересите й и държа да съществува във вида, в който е регламентирано в закона. Друг е въпросът, че има модели с надграждане, но дали да се прави и как - зависи от политиците. Личното ми мнение е, че трябва да има втори и трети стълб на здравно осигуряване, за да може да се разшири обхватът на услугите в дейности, които здравната каса не заплаща”, коментира той.

По отношение на намаляването на цените на лекарствата, заплащани от НЗОК, д-р Цеков съобщава, че вече е постигната такава договорка за 150 медикамента, които са сами в група и са реимбурсирани на 100%. „Така че са постигнати по-ниски стойности на около половината от лекарствата, които се заплащат напълно от касата.”, обяви той.
zdrave.net -линк-

Болниците трупат дълг от лекарства

ДАНС да провери към кои фирми са огромните задължения, нареди премиерът

Болниците трупат дългове от лекарствата, тежките случаи и спешните пациенти без здравни осигуровки, показа проверка на „Преса". Осем млн. лв. са просрочията на ВМА, като 4,5 млн. лева от тях са за медикаменти. Те са към три фирми - „Софарма", „Либра" и „Хигия", обясни шефът на Военна болница ген. Стоян Тонев. Компаниите не ни притискат с лихви, но дълговете на по-малките лечебни заведения вероятно се оскъпяват допълнително, коментира той. Според Тонев проблемът може да бъде решен, ако фармацевтичните фирми предложат отстъпки на болниците за новите доставки на лекарства, като срещу това ще си получат цялото вземане накуп.

През 2010 г. финансовият министър Симеон Дянков предложи намалението да е със 7%. Премиерът Борисов възложи на министъра на здравеопазването и на ДАНС да направят справка към кои компании са тези големи задължения. Същото е положението и в останалите софийски болници с големи дългове - „Пирогов", Александровска и ИСУЛ. При тях основен доставчик на хапове е „Софарма", към която просрочията са огромни. Трупаме задължения и от тежките случаи, както и от спешните пациенти без здравна осигуровка, обясниха от болниците.

В пловдивската „Св. Георги" 80% от общо 12,6 млн. лв. просрочени плащания са за медикаменти и консумативи. Пет млн. лв. са задълженията само към „Софарма". В същото време ведомството не плаща огромна част от разходите за интензивно лечение. Парите за спешна помощ в Пловдивската окръжна болница са орязани наполовина, обяви шефът й д-р Аргир Аргиров. Той се оплака и от недофинансиране на клиничните пътеки за тежко болните.

в. Преса

standartnews
ЧЕТВЪРТЪК, 5 Април 2012

Генериците пестят пари на държавата
Да влизат на пазара веднага, щом патентът на оригиналите изтече, предлага Едда Гудбьорк


Едда Гудбьорг работи в сферата на генеричната индустрия над 30 г. И е пряк свидетел на предизвикателствата, пред които браншът се е изправял по пътя си към лидерско място на пазара. Днес Едда Гудбьорг е президент "Стратегически проекти" на "Актавис" за Исландия. В последните 2 г. е член на борда на директорите на Европейската генерична асоциация (ЕГА). A в момента е негов председател.
Колко пари пестят генериците на държавата? И защо и как може да се стимулира по-широкият достъп до тези лекарства? Едда Гудбьорг отговаря пред "Стандарт".

- Г-жо Гудбьорг, в едно от първите интервюта след избирането ви за президент на ЕГА говорите за нуждата от прогенерична здравна политика, особено във времена на финансова криза. Как генеричната индустрия може да помогне на правителствата да осигурят по-широк достъп до медикаменти?


- Няма съмнение, че по-широкото използване на генерични медикаменти и биоподобни продукти е ключово за поддържане на здравеопазването в днешния икономически климат. Бих започнала с това, че най-неефективният начин е да се използва само намаляване на цените на генеричните и биоподобните медикаменти. Техните цени, така или иначе, са по-ниски. Считам, че ЕГА и Националните генерични асоциации трябва да работят активно с правителствата на отделните държави и да ги убедят, че най-ефективният начин за справяне с недостига на финансови ресурси в здравеопазването е насърчаване търсенето на генерични продукти. Още една изключително ефективна мярка е увеличаването на пазарното присъствие на генерични лекарства - т.е. осигуряване на достъп до пазара веднага, щом патентът на оригиналния медикамент изтече. На практика това означава да се спрат всички форми на патентни връзки. Най-голямото предизвикателство пред генеричната индустрия през последните няколко години беше да се убедят лекарите и пациентите, че качеството на нашите лекарства е еднакво с това на оригиналните продукти. Този въпрос, между другото, все още остава на дневен ред за по-малко развитите генерични пазари като Япония и някои страни от Южна Европа. Това е въпрос, по който правителствата на отделните държави и индустрията трябва да работят заедно. Считам, че най-ефективният начин това да се постигне безспорно е бизнессредата и насърчаване на търсенето на генерични медикаменти.


- Имате повече от 30-годишен опит във фармацевтичната промишленост. Какви мерки бихте препоръчали за достигането на баланс на процеса на реимбурсация на оригиналните и генеричните лекарства?


- Системите за реимбурсиране на лекарства варират в различните държави. В малко страни държавата плаща изцяло голяма част от фармацевтичните продукти, в други страни има някаква форма на частично реимбурсиране, като една част се поема от пациента. Съществуват малко държави, където пациентите заплащат повечето лекарства от собствения си джоб. Ако пациентът има предимството да плаща по-малка част от цената на евтин продукт, в повечето случаи той ще избере генеричен еквивалент на лекарството. Друг ефективен метод е да се въведе референтни цени на група лекарства, като например ACE инхибиторите се обединят в една група, всички статини в друга, като държавата реимбурсира напълно най-евтиното от тази група лекарства, а с нарастването на цената нараства и частта, която пациентът трябва да заплати. И накрая съществуват наистина много малко държави, където има значителна конкуренция между генеричните производители, където фармацевтът в аптеката може да даде само лекарството с най-ниска цена или то да бъде избрано между 2-3 медикамента с най-ниска цена, което води до засилена ценова конкуренция между производителите.


- Много правителства в Европа се опитват да намалят цените на лекарствата, като се фокусират върху цената на производителя. Какви други възможности има, за да се осигурят повече финансови ресурси в обществените фондове?


- Както споменах, ключът към осигуряване на повече финансови ресурси в обществените фондове е увеличаването на употребата на генерични медикаменти, което автоматично ще доведе и до намаляване на разходите за фармацевтични продукти от страна на обществените фондове. Задължителното заместване в аптеките е метод, който работи добре в много страни. Също така реимбурсната система може да се направи така, че да стимулира използването на генерични продукти вместо оригинални.


- Избирането ви за президент на ЕГА е голямо признание както за вас лично, така и за "Актавис" като компания. Кои са основните ви цели на тази позиция?


- Една от много ми цели като президент на ЕГА е да работя за по-широкия достъп до генерични и биоподобни продукти. Друга основна област, в която ще насоча усилията си, ще бъдат предизвикателствата на глобализацията при генеричните и биоподобните лекарства, както по отношение на качеството, така и по отношение на тяхната разработка. Ние трябва да насърчаваме равните условия в областта на качеството и да работим за още един много важен аспект от завладяването на света от страна на биоподобните продукти - тяхното глобално развитие. Не би трябвало да се налага да правим различни разработки за Европа, САЩ и Япония - не само защото е неетично, но най-вече защото е много скъпо.


И накрая ЕГА ще трябва да продължи да слага ударението върху подобряване на нормативното регулиране, което ръководи нашата индустрия. И в частност - да се засили хармонизирането на регулациите и да се стимулира работа над специфичните изисквания на всяка отделна страна.


- Какво значи "Актавис" за вас - в личен и професионален план?


- Имам привилегията да видя как компанията и генеричната индустрия като цяло се развиват, растат и процъфтяват. Виждам "Актавис" да стига много по-далече от това, за което някога съм мечтала: от една малка исландска компания с 20 души персонал, работеща само за местния пазар, да се превръща в голяма международна компания с повече от 10 000 служители - една от петте най-големи генерични компании в света с представителства в повече от 40 държави. Компанията ми даде възможност да се развивам в професионален и личен план. Работила съм в различни отдели като маркетинг и продажби, нормативно регулиране, разработване на продукти, продажби за трети страни, включвам и управленската и стратегическа позиция, която заемам в момента.


Фактът, че работя за компанията и предшествениците й повече от 30 г., говори най-много за това: "Актавис" е моят живот!